Бог ще ни съди като добър и милостив баща ♥ Джон ЛОК

Джон Лок (1632-1704) – основател на британския емпиризъм за вярата си в Бог

1. В едно писмо до Ричард Кинг (25 август 1703) Джон Лок пише: „Вие ме питате: „Кой е най-краткият и най-сигурен път, чрез който един млад човек може да постигне в пълна мяра истинско познание за Християнската религия?“. На този въпрос аз мога да дам кратък и ясен отговор: Нека този човек да изучава Свещеното Писание, особено Новия Завет. Бог е неговият автор; Спасението е неговата цел; Истината – абсолютната и безпогрешната – изпълва неговото съдържание. В Библията се съдържа словото на Вечния живот. Учудвам се, как е възможно някой, който изповядва Християнството и е решил да изучава сериозно тази религия, да се колебае къде да насочи своето търсене, при положение че знае, че съществува една Книга, в която се съдържа цялата информация – чиста и изчерпателна.” (JOHN LOCKE, “The Correspondence of John Locke”, Oxford University Press, 1989, 56)

2. В книгата си „Разумността на Християнството” (1695) Лок пише: „Изящните природни творения, които виждаме навсякъде, са достатъчно доказателство за съществуването на Бога, но въпреки това повечето хора твърде пестеливо използват своя ум и не успяват да видят Божиите следи в природата. Тези хора са неспособни да проумеят очевидния факт, че Бог е оставил своя отпечатък в природата, защото умовете на някои от тях са заслепени от сетивността и похотта, умовете на други – от равнодушието и лекомислието, умовете на трети – от ежедневните грижи и страхове… Нашият Спасител Иисус Христос дойде в този свят, когато светът беше в състояние на мрак и невежество спрямо истинския Бог. Светлото учение, което Христос донесе със Себе Си, разцепи този мрак и разкри единствения, невидим, истински Бог пред света. Това учение бе проповядвано с такава невероятна сила, че мъглявото многобожие и идолопоклонството не успяха да му се противопоставят в нито една част на света. Навсякъде, където бе проповядвана истината и където се появи светлината на Евангелието, тази мъгла беше прогонена. В резултат на всичко това ние виждаме, че от времето на нашия Спасител до днес вярата в единния Бог тържествува и се разпростира по лицето на цялата земя.” (JOHN LOCKE, “The Reasonableness of Christianity”, Oxford University Press, 2000, 143-145)

3. „Така сигурно е, че има Бог, както е сигурно това, че противоположните ъгли, образувани от пресичането на две прави линии, са равни.” (ЛОК 1993, № 578)

4. „Бог, който знае нашата неустойчивост и съжалява за нашата слабост, не иска от нас нещо повече от това, което можем да направим, и вижда кое е и кое не е в наша власт – Бог ще ни съди като добър и милостив баща.” (ЛОК 1993, № 334)

* От антологията „50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция „Спектра”, Варна
Изображение (заглавно): John Locke by Herman Verelst

5299 Преглеждания