Днес считат греха за прогрес, а нравствения човек го наричат изостанал ╫ Паисий СВЕТОГОРЕЦ

Грехът стана мода

- Отче, на някого сте казали, че ще има война. Така чухме, вярно ли е?

- Аз нищо не казвам, а хората говорят каквото си искат. А и да знам нещо, защо да го кажа?

- Какво варварско нещо е, отче, войната!

- Ако хората нямаха тази... „изисканост” в греха, нямаше да стигнат до това варварство. Още по-варварска е нравствената катастрофа. Хората се съсипват душевно и телесно. Някой ми казваше: „Казват за Атина, че е „джунгла”, а никой не си тръгва от там! Всички я наричат „джунгла” и всички се събират в джунглата”. На какво са заприличали хората? Досущ като животните! Знаете ли какво правят животните? Влизат в началото в обора и замърсяват всичко с изпражнения... После изпражненията започват да прегарят. Щом започнат да прегарят, животните усещат топлина. Сърце не им дава да се махнат от обора, там са спокойни. Та така и хората чувстват топлината на греха и сърце не им дава да се махнат. Разбират, че вони, но от онази топлинка не им дава сърце да се махнат. Ето, ако сега в обора влезе някой, не може да издържи на вонята. Но оня, който си е постоянно в обора, не му пречи, свикнал е вече!

- Отче, някои казват: „Да не би само днес да греши светът? А в Рим някога какво е било?...”

- Та тогава са били езичници в края на краищата. И това, което казва свети апостол Павел (вж. Рим. 1:24-32), се отнасяло за ония езичници, които приели кръщение, но имали лоши привички. Нека не вземаме за пример упадъка от всяко време. Днес грехът е превърнат в мода. Ние сме православна страна и гледай какво става. А колко повече останалите! И лошото е, че понеже грехът е мода, съвременните хора, ако видят някого да не следва потока на времето, да не върши грехове, да е малко благочестив, го наричат изостанал и назадничав. Те считат за обидно човек да не греши, а смятат греха за нещо прогресивно. Това е най-лошото от всичко. Ако съвременните хора, които живеят в греха, поне осъзнаваха това, Бог щеше да ги помилва. Но те оправдават неоправдаемото и възхваляват греха. Това е и най-голямата хула срещу Светия Дух - да считат греха за прогрес, а нравствения човек да наричат изостанал. Затова голяма награда, голяма цена имат ония, които се подвизават в света и опазват живота си чист. Някога ако някой е бил покварен или пияница, се срамувал да излезе на пазара, защото щял да изпита хорското презрение. И ако някоя жена била кривнала малко от правия път, не се осмелявала да излезе навън. И това било един вид спирачка за човека. Днес ако някой живее правилно, ако например някоя девойка живее благочестиво, казват: „А бе, тази къде живее!” Но и въобще, когато преди светските хора извършвали някакъв грях, горките, чувствали своята греховност, понавеждали глава и не се подигравали на онзи, който живеел духовно, напротив гордеели се с него. Сега нито чувстват вина, нито имат почит. Изравниха всичко със земята. Ако човек не живее по светски, му се подиграват.

Съвестта говори

Макар че Франция е развита страна, в последно време осемдесет хиляди души са станали мюсюлмани (казано е през ноември 1988). Защо ли? Защото са превърнали греха в мода. Обаче съвестта ги гризе и се опитват да я успокоят. И както древните елини, за да оправдаят страстите си, измислили дванадесетте богове, така и тези търсят да намерят някоя религия, която да оправдава страстите им, за да намерят покой. Затова ислямът ги устройва. Позволява им да имат колкото искат жени, за отвъдния живот им обещава една планина пилаф, едно езеро кисело мляко, една река мед! И колкото и грехове да имат, когато умрат, ако ги умият с топла вода, очистват се! Отиват при Аллах чисти! Какво друго искат? Всичко е подредено! Но французите няма да намерят покой. Искат да се успокоят, но няма да могат, защото за страстите няма оправдание. Каквото и да правят хората, колкото и безчувствени да са, пак няма да намерят покой. Стремят се да оправдаят неоправдимото, но вътрешно се измъчват, изтерзани са. Затова търсят развлечения, ходят по кръчми, напиват се, гледат телевизия. Т.е. губят си времето в глупости, за да се самозабравят, понеже ги гризе съвестта. И като спят, мислиш, че намират покой ли? Има съвест! Първото Свещено Писание, което Бог дал на прародителите, е съвестта и ние я получаваме от родителите си като ксерокопие. Колкото и човек да потиска съвестта си, в себе си бива изобличаван. Затова казват: „Яде го отвътре”. Да, няма нищо по-сладко от това човек да е със спокойна съвест. Чувства себе си окрилен, полита.

На който господар работиш, от него ще ти бъде заплатено

Отдалечените от Бога хора винаги остават без утешение и се мъчат двойно. Който не вярва в Бога и в бъдещия живот, освен че си остава безутешен в този живот, осъжда своята душа на мъки и във вечността. На който господар работиш, от него ще ти бъде заплатено. Ако работиш на черния господар, още от тук ти прави живота черен. Ако работиш на греха, ще ти бъде платено от дявола. Ако работиш на добродетелта, ще ти бъде платено от Христа. И колкото повече работиш за Христа, толкова по-чист ще ставаш, толкова повече ще се радваш. А ние си казваме: „Да не сме луди да работим за Христа?” Но това е страшно! Да нехаем за Христовата жертва, извършена за човека! Христос бе разпнат, за да ни избави от греха, за да очисти целия човешки род. Какво е направил Христос за нас? Какво правим ние за Христа?

Светът иска да греши, но иска и Бог да е добър. Той да ни прощава, а ние да грешим. Значи ние да си правим каквото си искаме, ама и Той да ни прощава. Всякога да ни прощава, а ние нашата да си знаем. Хората нямат вяра, затова се нахвърлят на греха. Цялото зло тръгва от там - от безверието. Не вярват в отвъдния живот, затова и нищо не ги интересува. Извършват неправди, изоставят децата си... Стават едни работи... тежки грехове. Дори светите Отци не са предвиждали такива грехове в свещените канони - както за Содом и Гомор Бог е казал: “Не вярвам да вършат такива грехове, нека ида да видя!” (вж. Бит. 18:21). Ако хората не се покаят, ако не се върнат при Бога, губят вечния живот. Трябва да се помогне на човека да почувства най-дълбокия смисъл на живота, да се съвземе, за да усети Божията утеха. Целта е човекът да се издигне духовно, не просто да не греши.

Из: „Слова Том 1. С болка и любов за съвременния човек“, Старецът Паисий Светогорец, Издателство Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора - Атон, 2006 г.