„Натрапчиво мис­лещият - а това означава почти всеки човек - живее в със­тояние на видима отделност, в смахнат, сложен свят на непрестанни проблеми и конфликти, свят, който отразя­ва нарастващата фрагментация на ума.“

Вие не сте вашият ум. Най-голямото препятствие пред просветлението

Какво означава просветление? Думата просветление извиква в съзнанието представа­та за някакво свръхчовешко постижение - и на егото му харесва да поддържа тази представа, но всъщност прос­ветление е просто вашето естествено състояние на по­чувствано единство с Битието. То е състояние на свър­заност с нещо неизмеримо и неразрушимо, нещо, което почти парадоксално сте по същество вие и въпреки това е много по-голямо от вас. То е да намериш истинс­ката си природа отвъд името и формата. Неспособност­та да изпитате тази свързаност поражда илюзията за отчужденост - от вас самите и от околния свят. Възп­риемате се - съзнателно или несъзнателно - като изоли­ран отломък. Появява се страх и вътрешните и външни конфликти се превръщат в норма.

Обичам простото определение на Буда за просветле­нието - „край на страданието“. В това няма нищо свръх­човешко, нали? Разбира се, като всяко определение, то е непълно. Казва ви само какво не е просветлението - не е страдание. Но какво остава, когато вече няма страдание? По този въпрос Буда мълчи и мълчанието му намеква, че ще трябва сами да разберете. Той използва негативно оп­ределение, за да не може умът да го превърне в нещо, в ко­ето да вярва, или в някакво свръхчовешко постижение -цел, която не ви е по силите да постигнете. Въпреки тази предпазливост, повечето будисти все пак вярват, че просветлението е за Буда, а не за тях - или поне не в този живот.

Използвате думата Битие. Може ли да обясните какъв смисъл влагате в нея? Битието е вечният, неотменно присъстващ единен жи­вот зад безбройните му форми, подвластни на раждането и смъртта. Но Битието е не само отвъд, но и дълбоко във всяка форма като нейна най-вътрешна невидима и неразру­шима същност. Това означава, че е достъпно за вас във все­ки момент като вашето най-дълбоко „аз“, вашата истинс­ка природа. Но не се опитвайте да го проумеете с ума си. Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло със­редоточено в Настоящето, Битието може да се усети, но никога да се разбере с ума. Да си възвърнем съзнанието за Битието и да пребиваваме в това състояние на „чувстване и осъзнаване" - това е просветление.

Когато говорите за Битие, Бог ли имате предвид? Aкo е така, защо не го кажете?

Думата Бог е опразнена от смисъл в резултат на хиляди го­дини злоупотреба. Понякога я използвам, но пестеливо. Като казвам злоупотреба, имам предвид, че хора, които ни­кога дори не са зървали царството на свещеното, безбреж­ната широта зад тази дума, я използват с огромна самоуве­реност. сякаш че знаят за какво говорят. Или пък излагат аргументи против нея, сякаш им е ясно какво отричат. Тази злоупотреба е породила абсурдни вярвания, твърдения и егоистични заблуди от рода на моят или нашият Бог е единственият истински, а твоят е фалшив", или пък прос­ловутото изявление на Ницше: „Бог е мъртъв."

Думата Бог се е превърнала в затворено понятие - още щом някой я произнесе, се създава мисловен образ, който вече едва ли е на белобрад старец, но все пак представля­ва мисловно изображение на някого или нещо извън вас и -да, точно така! - почти неизменно е от мъжки пол. Нито Бог, нито Битие, нито която и да е друга дума може да дефинира или да обясни неизразимата действи­телност зад нея, затова единственият важен въпрос е дали думата помага или възпрепятства изживяването на онова, което назовава. Сочи ли тя отвъд себе си към тази трансцендентна реалност, или лесно се поддава на това, да се превърне просто в идея в ума ви, нещо, в което да вярвате, мисловен идол?

Думата Битие нищо не обяснява, но нима думата Бог обяснява нещо? Думата Битие обаче има преимущество­то да бъде отворено понятие. Тя не свежда безгранично­то невидимо до някаква крайна реалия. Невъзможно е да си изградите за него мисловна представа. Никой не може да претендира за изключителни права върху Битието. То е самата ваша същност и ви е непосредствено достъпно като усещане на собственото ви присъствие, като осъз­наването, че „аз съм" предхожда представата „аз съм това или онова".

Затова е малка стъпката от думата Би­тие до това, да изпитате Битието. Каква е най-голямата пpeчкa пред това, да изпитаме тази действителност? Себеотъждествяването с вашия ум, което прави мисле­нето натрапчиво. Неспособността да спрем да мислим е ужасно нещастие, но ние не го съзнаваме, защото от него страдат почти всички, така че минава за нормално. Този непрестанен мисловен шум ви пречи да откриете царст­вото на вътрешна тишина, неделима част от Битието.

Освен това ви създава фалшива умотворна самоличност, която хвърля сянка на страх и страдание. По-късно ще разгледаме това с повече подробности.

Философът Декарт смята, че е открил най-фундамен­талната истина, казвайки прочутото: „Мисля, следовател­но съществувам.“ Всъщност той формулира най-фундамен­талната грешка - отъждествяването на мисленето с Би­тието и на самоличността с мисленето. Натрапчиво мис­лещият - а това означава почти всеки човек - живее в със­тояние на видима отделност, в смахнат, сложен свят на непрестанни проблеми и конфликти, свят, който отразя­ва нарастващата фрагментация на ума. Просветлението е състояние на цялост, на това да бъдеш „в единство" и -следователно - в състояние на покой. Да бъдеш едно с жи­вота в неговата материализирана страна - света, - както и със своето най-дълбоко „аз" и нематериализирания жи­вот - едно с Битието. Просветлението е не само край на страданието и на непрекъснатия вътрешен и външен кон­фликт, но и край на ужасното робуване на непрестанното мислене. Какво невероятно освобождение е това!

Отъждествяването с ума създава непрозрачна преграда от понятия, етикети, образи, думи, съждения и определе­ния, която блокира всички истински взаимоотношения. Тя застава между вас и вас самите, между вас и другите хора, между вас и природата, между вас и Бога. Именно тази прег­рада от мисли създава илюзията за отграниченост, илюзи­ята, че има вас и напълно отделното от вас „всичко друго“. Но при това забравяте важния факт, че под нивото на фи­зически видимото, на отделните форми, вие сте едно с всичко, което е. Като казвам „забравяте“, имам предвид, че вече не можете да почувствате това единство като оче­видна реалност. Една вяра може да ви носи утеха. Но само ако я изживеете, тя може да ви донесе освобождение.

Мисленето се е превърнало в болест. Болест е налице тогава, когато се наруши равновесието между нещата. Например, няма нищо лошо в това, клетките да се делят и множат в тялото, но когато процесът продължи, пренеб­регвайки нуждите на целия организъм, се получава болест. Внимание: умът е великолепен инструмент, ако бъде използван правилно. Но при неправилна употреба става крайно разрушителен. По-точно казано, вие не толкова използвате неправилно ума си, дори обикновено изобщо не го използвате. Той използва вас. Това е болестното. Вие си мислите, че сте вашият ум. Това е заблуда. Стана­ли сте подвластни на инструмента. Не съм съгласен. Вярно, като повечето хора, и аз мисля много безцелно, но все пак мога да направя избора да използвам ума си, за да постигали неща, и постоянно го правя.

Това, че можете да решите кръстословица, или да напра­вите атомна бомба, не означава, че използвате ума си. Както кучето обича да дъвче кокал, така и умът обича да гризе проблеми. Затова попълва кръстословици и прави атомни бомби. Вие нямате никакъв интерес нито от ед­ното, нито от другото. Нека ви попитам: можете ли да се освободите от ума си винаги, когато пожелаете? Знае­те ли къде е копчето, с което се изключва? Тоест съвсем да престана да мисля? Не, не мога, освен може би за миг-два. В такъв случай вашият ум ви използва. Вие се отъждест­вявате с него несъзнателно, затова дори не знаете, че сте негов роб. Това е почти същото като да сте обсебени, но без да го знаете, и смятате себе си за това, което ви е обсебило. Свободата започва от осъзнаването, че не сте това, което ви е обсебило - не сте мислещият. Ако знаете това, ще можете да го наблюдавате, В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се задейс­тва по-високо ниво на съзнание. Започвате да осъзнава­те, че отвъд мисълта се крие цяло царство от инте­лект, че мисълта е само мъничка част от него. Осъзнава­те също, че истински важните неща - красотата, любов­та, творчеството, радостта, вътрешния мир - се раж­дат отвъд ума. Започвате да се пробуждате.

Из: „Силата на настоящето“, Екхарт Толе, Изд. „Кибеа“, 2008 г.
Снимка: eckharttolle.com