У селото има три кметове, двамата са у затворо - третио че иде, като дойдат они да го заместят ♥ Елин ПЕЛИН

„Даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат.“

Елин Пелин (1877 ~ 1949)

Ветаро

Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало.

Едно време дядо поп и даскало се караа, караа – щеа очи да си изповадят, а сега от них по-големи приятели и у околията нема.

Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат.

Нали рекъл некой: „Сговорна дружина и у петок блажно руча“ – те и они така.

У селото има три кметове, двамата са у затворо – третио че иде, като дойдат они да го заместят.

На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо – Вутови.

Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина – от врато до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има, че като говори, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може!

Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чак у доло грее. Като месечинка над вир – и отгоре свети и отдоле свети.

Вуте е пък дълго, тънко и високо – магаре му под четало минува.

Я сал чакам да се вземат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от них!

То убаво, ама на Дуда баща й каков е… Лелее!

Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Съгледа го баща й, па му окне:

– Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо!

– Ветаро ми духна капата, та влезох да я зема – отговори Вуте.

– Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо!

– У, тате, оти да не може – обади се Дуда. – Мене оня ден ми грабна шамията, та чак у Вутови на колата на климията!

– Е, па? — запита люто Дудин баща.

– Па слезем язе да я земем, а ветаро духне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата.

– Мълчи мари! – окна баща й. – Тоя ветър едно време ме ожени за макя ти!

От: „Събрани съчинения в шест тома“, Том 3, Елин Пелин, изд. „Български писател“, 1977 г.
Снимка: Елин Пелин (1877 - 1949), Институт за литература, dictionarylit-bg.eu

54539 Преглеждания