Мъдростта на времето с напътствията на славния египетски фараон, почитан като „Най-големият обновител от всички времена”
„Божията мъдрост е като небесна светлина, тя не изисква разсъждения; Неговият разум е основата на истината. Справедливостта и милосърдието служат пред престола му; благосклонността и любовта вечно озаряват лицето му. Затова са тези напътствия. ТЕБ аз дарувам устройството на живота.”
Твоят учител
(Фараонът Аменхотеп IV, Нефертити и три от дъщерите им, огрени от Бога на слънцето)
Болка и болест
Болестта на тялото влияе дори и на духа; не може да бъде здраво едното без другото.
От всички злини болката най-много се усеща и най-малко средства има природата против това зло.
Когато твърдостта те остави, извикай разсъдъка си; когато търпението те напусне, обърни се към надеждата.
Да се страда е необходимост, предопределена за твоята природа. Нима би искал ти чудо да те избави от нейните уроци? Или ще се оплакваш, че това се е случило с теб, когато, погледни, - това се случва с всички.
Страданието е златен кръст, върху който се разтваря розата на Душата.
Несправедливо ще бъде да очакваш изключение за теб от това, заради изучаването, на което си се родил, за да познаеш. Затова подчини се със смирение на законите на твоето положение.
Ти би ли казал на годишните времена: „Спрете, иначе аз остарявам?” Нима не е по-добре да изстрадаш красиво това, което ти не си в състояние да избегнеш?
Болката, която се продължава дълго, е умерена; затова срамувай се да се оплакваш от нея. Но онази пък, която е силна, е кратка; погледни - ето, ти виждаш и нейния край.
Тялото ти е било създадено да бъде подчинено на Душата. Когато опечаляваш Душата си заради болките на твоето тяло, - виж, ти поставяш тялото по-високо от Душата.
Както мъдрият не скърби затова, че трън е разкъсал дрехата му, така и търпеливият не съкрушава Душата си затова, че е повредено облеклото й.
От: „Напътствия. Теб аз дарувам”, Аменхотеп IV, изд. Хелиопол
Изображение: Фараонът Аменхотеп IV, Нефертити и три от дъщерите им, огрени от Бога на слънцето
