„От алчността за живот, от любов към този свят той е загубил равновесие и е повален.“
За съдбата на човека в съвременния свят, споделено от руския религиозен философ Николай Бердяев (1874 ~ 1948).
Светът се намира не само в ужасно и нетърпимо икономическо и политическо положение, но преди всичко в нетърпимо духовно положение. На най-голяма опасност е подложено самото съществуване на духовния живот, самата възможност за неговото съществуване. Ние живеем в безумен свят. Не сме забелязали, че човекът е станал безумен. От алчността за живот, от любов към този свят той е загубил равновесие и е повален. Човечеството отново е завладяно от полидемонизъм, от който беше го освободило християнството. Дехристиянизацията доведе до дехуманизация, дехуманизацията доведе до безумие, защото повреди самия образ на човека. Човекът се отвори за всякакъв вид лудости, за всякакви демони, той бе завладян от демонични космически и социални сили. И той видя свободата си в това окончателно да се подчини на тези демонични космически и социални сили и да се слее с тях. Съвременната дехуманизация поставя човека под знака на лудостта и безумието. Характерни за нашето време са именно организираната лудост и безумието. Когато духът престава да владее душевния и телесен състав на човека, той губи вътрешната си цялост и равновесие. Космическите и социалните стихийни сили нахълтват вътре в човека и го организират чрез внушение.
В резултат от тези внушения човек е завладян или от елементарните космически телурични сили на земята, расата, народа и пола, или от елементарните социални сили на икономическите интереси, на парите, класата, социалната група, на партията. Но духовно човек е абсолютно дезорганизиран. Той е загубил духовната си съпротивимост на внушението и обладаването. Това е загуба на самия принцип на личността, защото личността е дух, духовна съпротивимост на всяка демонична лудост чрез безличните космически и социални сили, работа на духа над просветлението на душевния и телесен състав на човека. На съвременното колективно безумие, на съвременния полидемонизъм и идолатрия може да бъде противопоставена само мобилизация на силите на духа. Социалната организация сама по себе си е безсилна да се противи на хаотичния разпад на света и човека. Светът може да се превърне в организиран и технизиран хаос, на който ще съответстват най-страшните форми на идолатрия и демонолатрия. Човекът ще бъде принуден отново да се върне към единобожието или да се разложи окончателно, да се разпадне на космически елементи, принудително организирани в социални колективи. И човекът ще се разлага в две противоположни насоки, в посока на животността и в посока на машинността.
Светът трябва да разкрие нова християнска духовност. От нея ще зависи съдбата на света и на човека. Тя не може да бъде отвлечена, не може да бъде отказ от света и от човека. Тя ще означава работа на духа в света и в човека, над света и над човека. Новата духовност не може да допусне робство на човека от космическите сили и робство от социалните и технически сили. Тя ще призове човека към царствено положение и към творчество. Човекът на новата духовност не проклина света, не осъжда и не анатемосва обладаните и идолопоклонстващи- те, той споделя страданието на света, носи в себе си трагедията на човека, той се стреми да внесе духовно освобождаващо начало в човешкия живот. Личността, духовно укрепнала и защитена, не допуска да бъде разтерзана от силите на този свят, не допуска да бъде сдържана от демоничните сили, но тя не е изолирана и затворена в себе си, тя е отворена за универсално съдържание, за всички свръхлични ценности. Това е много сложен духовен проблем за съотношението на личното и свръхличното, проблем за излизането на личността от себе си в общуването, което никога не е преход към безличното. Новата духовност не е само път от света и човека към Бога, но и път от Бога към света и човека, не само издигане, но и спускане, т. е. обемане в пълнота на истината за Богочовечеството, за богочовешкия живот.
В старата духовност любовта към Бога често е бивала нелюбов към човека, отвръщане от човека, проклятие за света. Избавление може да донесе само новата духовност, в която любовта към Бога е и любов към хората, в която свободата от властта на света ще бъде също и любов към цялото Божие творение, в която духовният живот на човека ще бъде не само изкупление, но и творчество в света. Това предполага не отрицание, а ново разбиране на аскезата, при което тя ще бъде освободена от враждебните на живота елементи, от това, което може да се нарече религиозен нихилизъм. Християнството е преди всичко религия на любовта и свободата. Но именно защото християнството е религия на свободата, бъдещето не е детерминирано, не е фатално нито в посока на злото, нито в посока на доброто. Затова предстои трагична борба. Новата духовност трябва отново да хуманизира човека, обществото, културата и света. Но за християнството този процес на хуманизация не е изключително човешки, а богочовешки процес. Само в Богочовечеството, само в Христос и в тялото Христово може да бъде спасен човекът. Иначе той ще бъде разтерзан от демоничните сили, той бъде разложен окончателно от демоните на омразата и злобата, от лудостта и безумието.
Проблемът на човека е примат над проблема на обществото и културата. И човекът се разглежда тук не като отвлечено духовно същество, не единствено в своя вътрешен личен живот, а като цялостно същество, като същество и социално, и космическо. Нов ден настъпва за християнството в света. На християнството може социално да съответства само персоналистичният социализъм, съединяващ личността и общинния принцип.
Удари часът, когато след страшна борба, след небивала дехристианизация на света и изживяване на всички последствия от този процес, християнството ще се появи в чист вид. Тогава ще стане ясно за какво е християнството и против какво е то. То отново ще стане единствено и последно убежище за човека. Когато настане пречистването, ще стане ясно, че християнството е за човека и за човечност, за ценност и достойнство на личността, за свобода, за социална справедливост, за братство на хората и народите, за просвещение, за просветление, за творчество на новия живот и че само християнството държи на това. Съдът над християнството е съд над измяната на християнството, над извращението и замърсяването на християнството и правдата на този съд е правда на съда над падналия свят и над неговата греховна история. Но истинско духовно възраждане в света ще започне вероятно само след като бъдат решени елементарните насъщни въпроси на човешкото съществуване за всички хора и народи, след като бъдат победени горчивата нужда и икономическото робство на човека. Едва тогава може да се разкрие новата по-силна манифестация на Светия Дух в света.
Из: „Съдбата на човека в съвременния свят“, Николай Бердяев, Съчинения в 6 тома. Т.5, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2002 г.
Снимка: Николай Александрович Бердяев, 1912 г., ru.wikipedia.org
Изображение: Николай Александрович Бердяев. Портрет работы К.Ф. Юона. 1921 г., mmsk.ru
