„Някои измежду децата ни са наши основания, а други - само съжаления.“ ~ Из „Пясък и пяна“ (1926 г.)
(Mother Earth from The Earth Gods, (c.1931) by Kahlil Gibran)
♥ Дълго си бил ти мечта в съня на майка ти, а сетне тя се е събудила, за да ти даде живот.
Кълнът на племето е в копнежа на майката.
Майка ми и баща ми желаеха дете и ме заченаха.
А аз пожелах майка и баща и породих нощта и океана.
Някои измежду децата ни са наши основания, а други — само съжаления.
...
♥ Казват ми:
– Няма как, трябва да избереш между радостите на тоя свят и покоя на бъдния.
А аз отговарям:
– Избрах и сладостите на тоя свят, и покоя на бъдния. Защото в сърцето си знам, че Върховният поет е сътворил една-едничка поема, със съвършен ритъм и съвършени рими.
...
♥ Вярата е оазис в сърцето, до който никога не ще стигне керванът на мисълта.
Когато надскочиш себе си, ще копнееш само заради копнежа; ще гладуваш за по-остър глад и ще жаждаш за по-силна жажда.
♥ Цветята на пролетта са мечтите на зимата, разказани призори край трапезата на ангелите.
...
♥ Скунксът рече на розата:
– Виж колко бързо бягам аз, а ти не може; нито да ходиш, нито дори да пълзиш.
А розата му отвърна:
– О, бегачо бърз и доблестен, моля те, върви си по-скоро!
...
♥ За пътищата костенурките могат да кажат повече отколкото зайците.
Странно е, че безгръбначните твари имат най-корави черупки.
Най-бъбривият е най-малко умен; малка е разликата между оратор и търговски агент.
...
♥ Бъди признателен, че не ти се налага да търпиш нито известност на баща, нито богатство на чичо.
Ала бъди най-вече признателен, задето никому не ще се налага да търпи нито твоята известност, нито богатството ти.
...
♥ Тъгата е само стена между две градини.
Когато расне радостта или тъгата ти, светът се смалява.
Желанието е половин живот; безразличието е половин смърт.
Най-голямата горчилка в днешната ни скръб е споменът за миналата радост.
Из: „Пясък и пяна“, Халил Джубран, изд. „Фама“, 2012 г.
*Mother Earth from The Earth Gods, (c.1931) by Kahlil Gibran, kahlilgibran.com