Личният избор, а не случайността, определя как живеем ♥ Хал ЪРБЪН

Нашата най-голяма свобода, нашият най-неизчерпаем извор на сила

„Бог не пита никого дали ще приеме живота, който му вдъхва. В случая няма място за личен избор. Длъжен си да приемеш живота. От теб зависи единствено как ще го живееш.“ ~ Хенри Уорд БИЙЧЪР

Коя е тази наша свобо­да, този наш неизчерпаем извор на сила? Това е способността ни да избираме. Бях вече в колежа, когато започнах постепенно да осъзна­вам, че именно тази наша способност е разковничето на живо­та. В класа ни се случи нещо, което ме накара да погледна на живота по различен начин. Посещавах Йезуитския колеж към университета на Сан Франциско, където от студентите изисква­ха всеки семестър да карат курс и да държат изпит по филосо­фия. Йезуитите - орден на католически учени свещеници - са много силни във философията. Те ни казваха, че искат да ни на­учат да мислим, преди да навлезем в света. И се бяха захванали здравата с тази задача. Всеки ден ни предизвикваха да разсъжда­ваме за Бога, живота, света и мястото на човека в него. От нас се искаше да пишем съчинения за смисъла на живота и на чо­вешкото съществуване. Дебатирахме по въпросите за доброто и злото, за греха и праведността. Тежък материал, но страхотна подготовка за живота. Научавахме се да разбираме по-добре живота, да го приемаме такъв, какъвто е, и да се справяме с него по-ефективно. И да, действително, научавахме се как да мислим.

В онзи ден, който преобърна възгледите ми за живота, во­дехме дебат за съществуването на Бога. По едно време един от състудентите ми отправи предизвикателство към преподавате­ля с въпрос, който бях чувал безброй пъти: „Щом като Бог е тол­кова добър и всесилен как така позволява цялото това страда­ние на хората? Защо не ни е направил така, че да сме здрави и щастливи през целия си живот?“ Преподавателят изглежда очак­ваше този въпрос. Никога няма да забравя отговора му: „Ако Бог ни беше създал такива, всички ние нямаше да бъдем нещо повече от кукли на конци. Той щеше да ни дърпа конците и ние нямаше да имаме абсолютно никаква самостоятелност и власт над съдбините си. Да, наистина, нямаше да ни се налага да из­питваме болка и мъчителни изживявания. Но пък без тях също така никога нямаше да познаем истинските триумфи и радости на живота. Нямаше да има причина да търсим и да откриваме смисъл и цел на съществуването си на този свят. Щяхме да бъдем безмозъчни, програмирани роботи. Бог е направил нещо много по-добро. Сътворил ни е със свободна воля. Дарил ни е с жи­вот, а после ни е дарил и със свободата самостоятелно да ре­шаваме как да го живеем и какво да направим с него. Дал ни е власт да избираме собствения си път.“

Свободата да решаваме, властта да избираме - какъв изклю­чително значим урок за живота беше това! И колко е жалко, че толкова много хора по света така и никога не осъзнават своята невероятна свобода, нито използват своята огромна власт. При­знавам си, че дори след като получих този безценен урок в ко­лежа, аз самият на няколко пъти го пренебрегнах. За съжаление, не винаги прилагаме уроците, които са ни преподали. Спомням си как само преди няколко години, когато животът ми изглеж­даше напълно излязъл от релси, винях за това обстоятелствата, лошия си късмет, разни хора. После попаднах на думите на Хен­ри Уорд Бийчър, които цитирах в началото на тази глава, и те ми напомниха, че съм роден със свободна роля. Не лошите об­стоятелства, не лошият късмет, не лошите хора бяха причина за това, че се чувствах нещастен. Причината беше в лошия ми личен избор в една или друга ситуация. Нямах контрол върху събитията, но пък разполагах със свободата и властта да изби­рам как да реагирам на тях. Когато поех отговорността да пол­звам тази своя свобода на избора, животът ми стана далеч по- удовлетворителен.

Откриване на възможности за избор

Знаете ли, че между човешките същества и животните има само няколко различия? Независимо дали наблюдавате домаш­ното си куче, слона в зоопарка или някой планински козел, ще видите, че те всъщност правят едно и също. Животните се хра­нят, спят, търсят си подслон и се размножават. Всички тези дейс­твия са резултат на инстинкти. Съществуването на животните е направлявано изцяло от техните инстинкти. Единствената им цел в живота е да оцелеят. Те реагират на заобикалящия ги свят, като средата, в която живеят, обуславя поведението им. Затова и лесно могат да бъдат дресирани.

Е, по какво се отличаваме ние от тях? Имаме същите части на тялото и функции на организма. Подвластни сме на същите първични потребности и на инстинкта за оцеляване. Също като животните и ние реагираме на онова, което се случва в света око­ло нас, и си позволяваме да се оставим средата да определя по­ведението пи. И независимо дали ни харесва да го признаем или не, ние също лесно можем да бъдем дресирани. Единствената разлика между човешките същества и животните е в това, че за нас не е задължително да живеем по този начин. Защото ние, хората, притежаваме и още нещо, освен инстинкти: способност­та да избираме. Именно това отличава човешките същества от животните. И ако не използваме тази своя способност, разли­чията помежду ни се стопяват почти напълно. Защото в такъв случай не правим нищо друго, освен да оцеляваме. Вместо да живеем, ние просто съществуваме.

Изходната точка към един по-щастлив и удовлетворителен живот е да осъзнаем, че разполагаме с възможности за избор. Тъжното е, че мнозина никога не го разбират. И тъй като гово­рим за Америка, американците живеят в страна, която предлага повече свобода на избора от всяка друга на света, но са като зат­ворници, оковани от обстоятелствата. Винаги ме изумяват изви­ненията, които си намират хората, за да не се възползват от пре­доставяните им от живота нови възможности за избор: не разпо­лагам с достатъчно пари, нямам време, обстоятелствата са непод­ходящи, имам лош късмет, времето е лошо, прекадено съм умо­рен, нямам настроение и какви ли не измишльотини. Истината обаче е, че те просто не виждат своите възможности. Все едно да си затворен някъде и в джоба ти да има ключ, с който можеш да се освободиш, но никога да не го използваш просто защото не знаеш, че той е там. Разберете, че разполагате с много повече възможности за избор, отколкото изобщо можете да си предста­вите. Разковничето е в това да осъзнаете, че те съществуват - все­ки ден и всеки миг от вашия живот. Личният избор, а не случай­ността определя как живеем. Най-важното е не това какво ни се случва, а как се справяме с онова, което ни е сполетяло. Най-ва­жен е личният ни избор - как да възприемаме и как да постъпва­ме по отношение на едно или друго нещо в живота ни.

Животът е низ от възможности за личен избор

Едип възможен възглед за живота е да го възприемаме като ежедневни серии от възможности за личен избор. В действител­ност, това е най-здравословният и най-тонизиращият начин на мислене, с който човек да започва всеки свой ден на този свят. От мига, когато се събудим сутрин, до момента, когато вечер легнем да спим, ние непрекъснато правим един или друг избор. А ако не го правим ние самите, то значи някой друг или нещо друго го прави вместо нас.

Една от най-фаталните грешки, които хората допускат, с да си мислят, че животът е едно голямо „трябва да“. Трябва да хо­дят на работа, трябва да ходят на училище, трябва да пазару­ват, трябва да се подстрижат, трябва да се организират за едно или друго, трябва да правят милион какви ли не неща. Истина­та обаче е, че ние не трябва да правим каквото и да било. Ня­кои неща са от значение и наистина е добре да бъдат свърше­ни, но никой от нас не е задължен да ги прави.

Винаги се учудвам колко настоятелно започват да ми възра­зяват хората, когато им казвам, че правят всичко по свой личен избор. Те са затънали така здраво в житейската философия „трябва да“, че им е изключително трудно да се откажат от нея. Неотдавна преподавах тази концепция на група ученици от гор­ните класове на гимназията - в курса по психология, който изу­чаваха по желание. Дадох им следния пример: „Тази сутрин ва­шият личен избор е бил да дойдете на училище.“ И бях готов да се обзаложа на месечната си заплата какъв ще бъде първият отговор. Оказах се прав естествено. Един от най-будните ми уче­ници веднага възрази: „Как ли пък не, личен избор! Трябваше да дойда на училище.“ „Не, никой не те е принуждавал да го направиш. Избрал си да дойдеш.“ Както и очаквах, момчето се зае да ми изрежда всички ужасяващи неща, които биха му се слу­чили, ако не отиде па училище: класната му ще се обади на ро­дителите му, те ще му се карат и ще му четат конско, вероятно ще го накажат, успехът му ще се понижи и тъй нататък. Когато свърши, аз му казах: „Именно. И ти си направил своя избор. Из­брал си да дойдеш на училище, вместо да понесеш всички тези последици, ако не беше дошъл. Но при всички положения си разполагал със свободата да направиш този избор. Някои от тво­ите съученици отсъстват. По една или друга причина, те са из­брали днес да не дойдат на училище. Някой вероятно е избрал да поспи по-дълго, друг е рошил да си даде цял ден ваканция, трети е предпочел да заседне в сладкарницата. Докато твоят ли­чен избор е да си в клас.“

Със следващите си думи момчето ми помогна да стигна до същината на този житейски урок: „Но то е същото, само че по­гледнато от по-различен ъгъл!“ „Благодаря! - отговорих търже­ствено. - Точно това искам да научите: да възприемате всеки ден от живота си именно по този начин - като безкраен низ от възможности за избор, а не от принуди в стила на „трябва да“. Във всеки един момент от живота си ние сме свободни да изби­раме как да мислим и как да постъпваме. Бог ни е дарил със сво­бодна воля. И никой не може да ни отнеме тази свобода и пра­вото ни на личен избор. Винаги, когато пожелаем, можем да про­меним направлението на живота си, защото всичко, което пра­вим, е плод на нашия личен избор. Колкото и да твърдим, че „трябва“ или че сме „принудени“ да правим едно или друго, ис­тината е, че всичките ни мисли, решения и постъпки са наш ли­чен избор. Това е простичко, но велико откритие. Защото кога­то осъзнаем, че всичко, което правим, с плод на личния ни из­бор, започваме да поемаме по-голяма отговорност за своя жи­вот и да упражняваме по-ефективен контрол върху него. Ние сме плод на собствения си избор. 

От: „Златните думи“, Хал Ърбън, ИК „Кръгозор”, 2005 г.
Снимка: halurban.com