„Ние сме плод на собствения си избор. Свободата да решаваме, властта да избираме - какъв изключително значим урок за живота е това!“
Нашата най-голяма свобода, нашият най-неизчерпаем извор на сила
„Бог не пита никого дали ще приеме живота, който му вдъхва. В случая няма място за личен избор. Длъжен си да приемеш живота. От теб зависи единствено как ще го живееш.“ ~ Хенри Уорд БИЙЧЪР
Коя е тази наша свобода, този наш неизчерпаем извор на сила? Това е способността ни да избираме. Бях вече в колежа, когато започнах постепенно да осъзнавам, че именно тази наша способност е разковничето на живота. В класа ни се случи нещо, което ме накара да погледна на живота по различен начин. Посещавах Йезуитския колеж към университета на Сан Франциско, където от студентите изискваха всеки семестър да карат курс и да държат изпит по философия. Йезуитите - орден на католически учени свещеници - са много силни във философията. Те ни казваха, че искат да ни научат да мислим, преди да навлезем в света. И се бяха захванали здравата с тази задача. Всеки ден ни предизвикваха да разсъждаваме за Бога, живота, света и мястото на човека в него. От нас се искаше да пишем съчинения за смисъла на живота и на човешкото съществуване. Дебатирахме по въпросите за доброто и злото, за греха и праведността. Тежък материал, но страхотна подготовка за живота. Научавахме се да разбираме по-добре живота, да го приемаме такъв, какъвто е, и да се справяме с него по-ефективно. И да, действително, научавахме се как да мислим.
В онзи ден, който преобърна възгледите ми за живота, водехме дебат за съществуването на Бога. По едно време един от състудентите ми отправи предизвикателство към преподавателя с въпрос, който бях чувал безброй пъти: „Щом като Бог е толкова добър и всесилен как така позволява цялото това страдание на хората? Защо не ни е направил така, че да сме здрави и щастливи през целия си живот?“ Преподавателят изглежда очакваше този въпрос. Никога няма да забравя отговора му: „Ако Бог ни беше създал такива, всички ние нямаше да бъдем нещо повече от кукли на конци. Той щеше да ни дърпа конците и ние нямаше да имаме абсолютно никаква самостоятелност и власт над съдбините си. Да, наистина, нямаше да ни се налага да изпитваме болка и мъчителни изживявания. Но пък без тях също така никога нямаше да познаем истинските триумфи и радости на живота. Нямаше да има причина да търсим и да откриваме смисъл и цел на съществуването си на този свят. Щяхме да бъдем безмозъчни, програмирани роботи. Бог е направил нещо много по-добро. Сътворил ни е със свободна воля. Дарил ни е с живот, а после ни е дарил и със свободата самостоятелно да решаваме как да го живеем и какво да направим с него. Дал ни е власт да избираме собствения си път.“
Свободата да решаваме, властта да избираме - какъв изключително значим урок за живота беше това! И колко е жалко, че толкова много хора по света така и никога не осъзнават своята невероятна свобода, нито използват своята огромна власт. Признавам си, че дори след като получих този безценен урок в колежа, аз самият на няколко пъти го пренебрегнах. За съжаление, не винаги прилагаме уроците, които са ни преподали. Спомням си как само преди няколко години, когато животът ми изглеждаше напълно излязъл от релси, винях за това обстоятелствата, лошия си късмет, разни хора. После попаднах на думите на Хенри Уорд Бийчър, които цитирах в началото на тази глава, и те ми напомниха, че съм роден със свободна роля. Не лошите обстоятелства, не лошият късмет, не лошите хора бяха причина за това, че се чувствах нещастен. Причината беше в лошия ми личен избор в една или друга ситуация. Нямах контрол върху събитията, но пък разполагах със свободата и властта да избирам как да реагирам на тях. Когато поех отговорността да ползвам тази своя свобода на избора, животът ми стана далеч по- удовлетворителен.
Откриване на възможности за избор
Знаете ли, че между човешките същества и животните има само няколко различия? Независимо дали наблюдавате домашното си куче, слона в зоопарка или някой планински козел, ще видите, че те всъщност правят едно и също. Животните се хранят, спят, търсят си подслон и се размножават. Всички тези действия са резултат на инстинкти. Съществуването на животните е направлявано изцяло от техните инстинкти. Единствената им цел в живота е да оцелеят. Те реагират на заобикалящия ги свят, като средата, в която живеят, обуславя поведението им. Затова и лесно могат да бъдат дресирани.
Е, по какво се отличаваме ние от тях? Имаме същите части на тялото и функции на организма. Подвластни сме на същите първични потребности и на инстинкта за оцеляване. Също като животните и ние реагираме на онова, което се случва в света около нас, и си позволяваме да се оставим средата да определя поведението пи. И независимо дали ни харесва да го признаем или не, ние също лесно можем да бъдем дресирани. Единствената разлика между човешките същества и животните е в това, че за нас не е задължително да живеем по този начин. Защото ние, хората, притежаваме и още нещо, освен инстинкти: способността да избираме. Именно това отличава човешките същества от животните. И ако не използваме тази своя способност, различията помежду ни се стопяват почти напълно. Защото в такъв случай не правим нищо друго, освен да оцеляваме. Вместо да живеем, ние просто съществуваме.
Изходната точка към един по-щастлив и удовлетворителен живот е да осъзнаем, че разполагаме с възможности за избор. Тъжното е, че мнозина никога не го разбират. И тъй като говорим за Америка, американците живеят в страна, която предлага повече свобода на избора от всяка друга на света, но са като затворници, оковани от обстоятелствата. Винаги ме изумяват извиненията, които си намират хората, за да не се възползват от предоставяните им от живота нови възможности за избор: не разполагам с достатъчно пари, нямам време, обстоятелствата са неподходящи, имам лош късмет, времето е лошо, прекадено съм уморен, нямам настроение и какви ли не измишльотини. Истината обаче е, че те просто не виждат своите възможности. Все едно да си затворен някъде и в джоба ти да има ключ, с който можеш да се освободиш, но никога да не го използваш просто защото не знаеш, че той е там. Разберете, че разполагате с много повече възможности за избор, отколкото изобщо можете да си представите. Разковничето е в това да осъзнаете, че те съществуват - всеки ден и всеки миг от вашия живот. Личният избор, а не случайността определя как живеем. Най-важното е не това какво ни се случва, а как се справяме с онова, което ни е сполетяло. Най-важен е личният ни избор - как да възприемаме и как да постъпваме по отношение на едно или друго нещо в живота ни.
Животът е низ от възможности за личен избор
Едип възможен възглед за живота е да го възприемаме като ежедневни серии от възможности за личен избор. В действителност, това е най-здравословният и най-тонизиращият начин на мислене, с който човек да започва всеки свой ден на този свят. От мига, когато се събудим сутрин, до момента, когато вечер легнем да спим, ние непрекъснато правим един или друг избор. А ако не го правим ние самите, то значи някой друг или нещо друго го прави вместо нас.
Една от най-фаталните грешки, които хората допускат, с да си мислят, че животът е едно голямо „трябва да“. Трябва да ходят на работа, трябва да ходят на училище, трябва да пазаруват, трябва да се подстрижат, трябва да се организират за едно или друго, трябва да правят милион какви ли не неща. Истината обаче е, че ние не трябва да правим каквото и да било. Някои неща са от значение и наистина е добре да бъдат свършени, но никой от нас не е задължен да ги прави.
Винаги се учудвам колко настоятелно започват да ми възразяват хората, когато им казвам, че правят всичко по свой личен избор. Те са затънали така здраво в житейската философия „трябва да“, че им е изключително трудно да се откажат от нея. Неотдавна преподавах тази концепция на група ученици от горните класове на гимназията - в курса по психология, който изучаваха по желание. Дадох им следния пример: „Тази сутрин вашият личен избор е бил да дойдете на училище.“ И бях готов да се обзаложа на месечната си заплата какъв ще бъде първият отговор. Оказах се прав естествено. Един от най-будните ми ученици веднага възрази: „Как ли пък не, личен избор! Трябваше да дойда на училище.“ „Не, никой не те е принуждавал да го направиш. Избрал си да дойдеш.“ Както и очаквах, момчето се зае да ми изрежда всички ужасяващи неща, които биха му се случили, ако не отиде па училище: класната му ще се обади на родителите му, те ще му се карат и ще му четат конско, вероятно ще го накажат, успехът му ще се понижи и тъй нататък. Когато свърши, аз му казах: „Именно. И ти си направил своя избор. Избрал си да дойдеш на училище, вместо да понесеш всички тези последици, ако не беше дошъл. Но при всички положения си разполагал със свободата да направиш този избор. Някои от твоите съученици отсъстват. По една или друга причина, те са избрали днес да не дойдат на училище. Някой вероятно е избрал да поспи по-дълго, друг е рошил да си даде цял ден ваканция, трети е предпочел да заседне в сладкарницата. Докато твоят личен избор е да си в клас.“
Със следващите си думи момчето ми помогна да стигна до същината на този житейски урок: „Но то е същото, само че погледнато от по-различен ъгъл!“ „Благодаря! - отговорих тържествено. - Точно това искам да научите: да възприемате всеки ден от живота си именно по този начин - като безкраен низ от възможности за избор, а не от принуди в стила на „трябва да“. Във всеки един момент от живота си ние сме свободни да избираме как да мислим и как да постъпваме. Бог ни е дарил със свободна воля. И никой не може да ни отнеме тази свобода и правото ни на личен избор. Винаги, когато пожелаем, можем да променим направлението на живота си, защото всичко, което правим, е плод на нашия личен избор. Колкото и да твърдим, че „трябва“ или че сме „принудени“ да правим едно или друго, истината е, че всичките ни мисли, решения и постъпки са наш личен избор. Това е простичко, но велико откритие. Защото когато осъзнаем, че всичко, което правим, с плод на личния ни избор, започваме да поемаме по-голяма отговорност за своя живот и да упражняваме по-ефективен контрол върху него. Ние сме плод на собствения си избор.
От: „Златните думи“, Хал Ърбън, ИК „Кръгозор”, 2005 г.
Снимка: halurban.com
