„Светът не може да стори нищо на онзи, който има цел, по-голяма от света.“
Светител Николай (Велимирович), Владика Жички и Охридски (1881-1956)
╫ Езерни молитви
Видях дете дълго да тича след птица с шарени пера и зелен клюн, но щом я хвана, птицата го клъвна и то почна да плаче.
Рекох: такива сте вие с вашите надежди, деца човешки, и такъв е вашият край.
Видях пак дете да търчи след ято пролетни пеперуди, но щом една от тях вече му беше в ръцете, то я остави и се втурна след друга, която му се стори по-хубава.
Рекох: такива са човешките синове и такова е тяхното търчане през целия им живот подир много желания.
Истина, търчането ви е морно и безполезно. Щом дойде смъртният ви час, няма да можете да кажете за какво сте търчали. И ще идете на другия свят с празни ръце и разбито сърце.
И синовете на небето търчат морно, но не и безполезно. И щом дойде смъртният им час, те ще могат да кажат за какво са търчали. И на другия свят ще бъдат с пълни ръце и отморно сърце.
Орелът вижда агне в полето и се спуска към него, и пита врабчетата, които стоят на гърба на агнето: Не виждате ли агнето? - а те му отговарят: Не, не го виждаме. Тъй е и с мъчениците на добрата надежда. На велико разстояние виждат те храната си и се втурват към нея, докато съседите на тая храна газят по нея и не я виждат.
Дълго е търчането след добрата надежда. Но юнакът се решава да търчи и хвърля всички измамни надежди под нозете си, и гази по тях като по сухи листа. Много, твърде много препятствия препречват надеждата му и смъртта е една от тях. Но той ги прескача всичките, прескача и смъртта и тича подир своята надежда.
Мъченици на добрата надежда, дето се виете в кръг като ято бели гълъби около Небесната Светлина, молете се Богу за нас.
╫
Мъченици на великата любов, само страданието ви е по-малко от любовта ви. Всяка земна любов носи страдание, по-голямо от нея. А вие се влюбихте в това, което е по-дълго от времето и по-широко от пространството.
Слушайки за страданията ви, вашите смъртни братя ги смятат за невероятни
и непоносими. Защото могат да си представят страданията ви, но не и любовта ви, не и смисъла на страданията ви.
О, да можеха да си представят и вашата любов! Всичките ви страдания щяха да са тогава за тях играчка, както са били и за вас. Както хладният дъжд и бурният вятър през нощта са играчка за майката, която бърза у дома при детето си.
Светът не може да стори нищо на онзи, който има цел, по-голяма от света. Пространството не може да задържи онзи, който бърза към дом, по-обширен от пространството. Времето не може да попречи, нито да прегази онзи, който има любов, по-свидна от временните създания.
През всички пропасти и бури Любовта води своите любимци и ги отвежда при себе си.
Мъченици на великата любов, молете се Богу за нас.
Из: „Езерни молитви“, Свети Николай Велимирович, изд. „Омфор“, 2009 г.
* Светител Николай (Велимирович), Владика Жички и Охридски (1881-1956), pravoslaven-sviat.org