„В такова време като си допра ухото до земята, долавям как нейде в пръстта ланските борови иглици се разлагат със стенание, как билчици и билки се сбогуват с живота и отзвучават стъпките на умиращи цветя.“
Хайтовите ненадминати картини, изтъкани от омайно слово и дълбок поклон към природата.
„Есенен пейзаж“, 60-те години, художник Стоян Венев (1904 ~ 1989)
По време на листопада
По време на листопада гората глъхне. Прошарилите се шумки на дърветата, в очакване да бъдат обрулени, мируват и не шават. Слънцето грее плахо, незабелязано. В такова време като си допра ухото до земята, долавям как нейде в пръстта ланските борови иглици се разлагат със стенание, как билчици и билки се сбогуват с живота и отзвучават стъпките на умиращи цветя. Долита и тихо почукване от посока неизвестна, като че някой тайничко някому ковчега сковава… Или – не! Това са звукове, долетели от земните ковачници, където се приготовляват резервни части за подменяване на изхабените стебла; завинтват се нови коренчета на мястото на унищожените в междукоренната химическа война; обчукват се венчета нови, пръстенчета, герданчета и обички за бъдещите пролетни цветя. Подострят се нови шила за пробиване на сбъхтаната пръст, когато чичопей ще подаде сигнала за следващото пролетно събуждане…
„Чук-чук!… Трак-трак!… Кърррр-зик!“ – завинтва се някаква бурма и след туй започва кънтеж: „Ба-ам! Бу-ум!“, набиват се обръчите на буретата и ведрата, където се размиват цветните и билковите аромати. Или се приготовляват багрилата за великденското пребоядисване на горските поляни.
„Бам-бам!“, „Бам-бам!“ – отзвучава набиването на обръчите, сподирено с едно тихо свистене и скърцане – свистят соковете, събрали се в непоникналите билки; скърцат колелетата на земния долап, който вдига нагоре кофите, пълни с живот, за да ги излее обратно след това в казаните за претопяване на стари духове и телеса.
1979 г.
Из: „Хвъркатото корито“, Николай Хайтов, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1979 г.
Картина: „Есенен пейзаж“, 60-те години, художник Стоян Венев (1904-1989)
