„Тогаз ти няма да има за какво да се хванеш и да се съхраниш... Та колцина могат да живеят в тоя свят съвсем сами?“
Думи за изпитанията по пътя и доброто, назаем от книгата „Пророкът на народа Дядо Влайчо“ на писателя, езотерик и изследовател на феноменалните способности на човека Христо Нанев.
Пътят – право на избор
„Разбра ли, български народе, който много мъдруваш и малко разсъждаваш?“ ~ Христо БОТЕВ
България - страна разпъвана понякога от крайности, страна на зашеметяващи контрасти и на непредсказуема полярност. Главоломните амплитуди могат да провокират страдание, а то - в определени ситуации - мъдрост дори. Но колкото до мъдростта - тя никога не води до крайности.
В свръхинтензивните срещи с хора дядо Влайчо сякаш е орисан от съдбата да споделя много от техните страдания и не чак толкова радостта им. Притиснат ли ни теглила, ние дирим помощ и утеха. Тогава изповяданата мъка намалява, тогава несподелената радост се топи.
Някакъв човек в отчаянието си ще се оплаче пред пророка:
- Не съм видял нищо добро дотук в живота си. Защо е така, посветени? Разкрий, ако можеш, защо съм наказан? Признавам: зло никому не съм сторил, пък и не виждам нищо лошо у себе си. А хората не ме обичат. И в какво ли не ме упрекват...
- Онези, които знаят малко, разбират повече... - Тъжно ще се усмихне, ще поклати глава дядо Влайчо. И многозначително ще замълчи.
После в спонтанен порив с братски жест ще го потупа по рамото:
- А ти, ти не бой се. Това, че не съзираш нищо лошо в себе си, не е проблем. Но внимавай - то би могло да означава, че не винаги си достатъчно взискателен. Кой от нас не прави своите открития за себе си и за света, като греши, а после се поправя?...
Ще говори благо, с разбиране. И внимателно ще допълни:
- Лошото, приятелю, ще е тогава, ако престанеш да виждаш доброто у другите. Тогаз ти няма да има за какво да се хванеш и да се съхраниш... Та колцина могат да живеят в тоя свят съвсем сами?
Ще се вгледа в очите му. И съзрял недоумението на озадачения човечец, строго ще добави:
- Прочее, както си разкрил доброто у себе си, така го потърси и в хората край тебе. И ти вече няма да си същият... А и те ще почнат повече да те разбират и приемат.
Житейската съдба на пророка ни кара да мислим за него като за човек изключително праволинеен. А както е известно от законите на физиката, движението по прав път съхранява, като отнема по-малко енергия.
Ако е така във физиката, в живота пък е тъкмо обратно - при праволинейно движение човек се сблъсква с повече съпротивления и трудности.
Това си мислим ние, простосмъртните. Но такова ли е становището на дядо Влайчо?
„При преодоляване на изпитанията - според него - многократно се засилват съпротивителните сили на човека. Това обогатява с неимоверна духовна мощ. То може да прокара и път към мъдростта.“
Кратка ретроспекция. През отминалата тоталитарна епоха мнозина са предусещали и знаели голямата неудобна истина, но кой е смеел да я назове?
В наше време е абсолютно обратно: всеки необезпокоявано може да говори всичко. Свободен е дори да го изкрещи на глас. Ала в общия разногласен хор, в създалата се объркваща какафония не се ли заглушава отново и губи тя - святата истина?...
През ония „светли години“ на главоломна кариера са се радвали хора, които са мислили с главите си... по команда отгоре.
Последният постулат за нищо на света не касае нашия пророк. Той е искрено убеден: „Посредственият се нуждае от сила, за да победи. Мъдрият е победител, дори тогава, когато изглежда победен.“
Избрано от: „Пророкът на народа Дядо Влайчо“ (Книга 2), Христо Нанев, изд. „Факел“
Снимки: Дядо Влайчо - безсребреник и ясновидец на народа