„Егото управлява живота им. Докато са едно и също с ума си, те най-много се страхуват и проти­вят срещу своето собствено пробуждане.“

(Young Woman with Lowered Eyes by Frederic Bazille, 1869)

Краят на вашата житейска драма

Повечето от така наречените нещастия в живота на хо­рата се дължат на несъзнанието. Човек си ги създава сам, или по-точно, създава ги егото. Тези неща аз понякога на­ричам „драма“. Когато сте напълно съзнаващи, драмата вече не се появява в живота ви. Нека ви припомня накрат­ко как действа егото и как то създава драма.

Егото е ненаблюдаваният ум, който управлява живота ви, когато не присъствате като наблюдаващо съзнание, като свидетел. Егото се възприема като отделна отломка в една враждебна вселена, без истинска вътрешна връзка с което и да е друго същество, заобиколено от себеподобни, в които или вижда потенциална опасност, или се опитва да ги използва за собствените си цели. Основните модели на егото са предназначени да се борят с дълбоко вкоренения му страх и чувство за недостатъчност. Такива модели са съпротивата, контролът, властта, алчността, самоотб­раната, нападението. Някои от стратегиите на егото са много хитри, но те никога не разрешават проблемите му, просто защото самото его е проблемът.

Когато егото се събере с друго его - било то във връзка между двама души, или в организация, или в институция, рано или късно се случват „лоши“ неща - някакъв вид драма под формата на конфликт, проблеми, борба за власт, емо­ционално или физическо насилие и т.н. Тук се включва ко­лективното зло - войната, геноцидът и експлоатацията, които се дължат на масовото несъзнание. Освен това мно­го видове болести се причиняват от постоянната съпро­тива на егото, която създава препятствия и задръства­ния пред протичането на енергията в тялото. Когато възстановите връзката си с Битието и вече не сте под командването на ума, вие преставате да създавате тези неща. Вече не създавате драми и не участвате в тях.

Когато едно его се събере с друго или с повече, резулта­тът е един или друг вид драма. Но дори да живеете съв­сем сами, пак ще създавате своята собствена драма. Кога­то се самосъжалявате, това е драма. Когато изпитвате вина или тревога, това е драма. Когато позволявате на миналото или на бъдещето да затъмнят настоящето, създавате време - психическо време, материалът, от който се състои драмата. Винаги, когато пренебрегвате настоящия момент, като не му позволявате да бъде та­къв, какъвто е, създавате драма.

Повечето хора са влюбени в своята конкретна житейс­ка драма. Тяхната история е тяхната самоличност. Егото управлява живота им. Цялото им самосъзнание е вложено в него. Дори обикновено неуспешното им търсене на отгово­ри, решения или изцеление се превръща в част от драмата. Краят на драмата е това, от което най-силно се страху­ват и срещу което най-много се съпротивляват. Докато са едно и също с ума си, те най-много се страхуват и проти­вят срещу своето собствено пробуждане.

Когато приемате изцяло това, което е, това е краят на всички възможни драми в живота ви. Вече никой няма да може да се скара с вас, колкото и да се опитва. Не мо­жеш да се скараш с изцяло съзнаващ човек. Спорът пред­полага себеотъждествяване с ума и с неговата позиция, както и съпротива и реакция срещу позицията на другия. Така полярните противоположности взаимно се енергитизират. Такъв е механизмът на несъзнанието. Вие все така можете да изразите становището си ясно и твърдо, но зад него няма да има сила на реакция, няма да има отбрана или нападение, затова то няма да се превърне в драма. Ко­гато сте напълно съзнаващи, конфликтите свършват.Човек, който е в единство със себе си, никога не може да помисли за конфликт,“ пише в „Курс по чудеса“. Това се отнася не само до конфликтите с другите, но с още по-голяма сила за конфликтите вътре във вас, които изчез­ват, когато изчезне сблъсъкът между исканията и очаква­нията на ума и онова, което е.

Из: „Силата на настоящето“, Екхарт Толе, изд. „Кибеа“, 2008 г.
Картина: Young Woman with Lowered Eyes by Frederic Bazille, 1869; chinaoilpaintinggallery