„Нарцис намира потвърждение за собственото си съществуване в очите на другите. Околните изпълняват функцията на огледала за него, потвърждавайки факта, че той съществува.“
„Echo and Narcissus“ (1903) by John William Waterhouse
Да бъдеш желан на всяка цена
Обратно на това, което можем да си мислим, Нарцис не се обича прекалено много и не обича само себе си. По-скоро той страда от ужасна липса на любов, защото не е получил достатъчно от нея, когато е бил дете - поне не достатъчно, за да му даде увереност и да го накара да се чувства достоен за уважението на другите. Вътрешната му индивидуалност и уникалност като човек не са били достатъчно признати в семейната му среда. Неговото търсене на любов днес е свирепо и консумиращо най-вече защото е до голяма степен безсъзнателно. Стратегията му - да угажда на всяка цена - се опитва да запълни празнотата в самия него.
Психоаналитиците използват мита за Нарцис, който се влюбва в собственото си отражение, като метафора за тенденцията на нарцистичната личност да използва други хора, за да я отразяват, търсейки блясъка на признанието в очите им. Нарцисите живеят само за да бъдат желани.
Този тип личност притежава грандиозно чувство за собственото си значение, ексхибиционизъм и желание да печели вниманието и възхищението на другите. Характерно е чувството за призваност. Дефицитите на постиженията и социалната безотговорност се оправдават чрез перчеща се арогантност, експанзивни фантазии, повърхностни рационализации и открити уклончивости. Отчетливи срязвания на самооценката могат да причинят сериозни нарушения в по-характерната невъзмутима поза. Независимо от нехайното впечатление за безразличие и невъзмутимост, човекът често е абсолютно ангажиран с отношението на другите към него. Когато е изправен пред критика или неуспех, се наблюдава или нагласа на хладно презрение, или чувства на интензивна ярост, унижение или празнота.
Да си желан! Не е ли това същата амбиция като тази на героя, на прелъстителя, на хомосексуалиста, на младия баща, който ревнува от факта, че цялото внимание на жена му е насочено към бебето? Какво не е наред с това да искаш да си желан? Нищо, но проблемът възниква, когато човекът е толкова силно ръководен от потребността си, че загубва представа за собствената си природа, границите и несъвършенствата си - като Нарцис в мита, който се е удавил в отражението си.
За да бъде желан, Нарцис трябва да се моделира съобразно желанието на другия човек. Това може да го накара да развие фалшиво Аз и да стане свръхадаптиран към средата си. В резултат на този процес той ще е напрегнат, вдървен и неспособен просто да бъде, сякаш се страхува от наказание за това, че се отклонява от стандартите на приемливостта.
Нарцис намира потвърждение за собственото си съществуване в очите на другите. Околните изпълняват функцията на огледала за него, потвърждавайки факта, че той съществува. Колкото по-близък става с хората, които смята за важни, толкова по-важен се чувства. Обича компанията на изявените, харесва да прекарва времето си с тях, но това, което в действителност прави, е да се „обесва“ за тях.
Той никога няма да признае отчаяната си нужда от другите, тъй като, ако го направи, би означавало да признае празнотата в себе си. Колкото по-малко чувства вътре, толкова по- френетично и безнадеждно става търсенето му на разбиране и привързаност. Неговото щастие и чувство за идентичност зависят изключително от това да е популярен и харесван. Фактически именно тази изключителна зависимост го вкарва в беля.
Самоувереността на Нарцис неимоверно много флукуира, повишавайки се, ако изглежда добре в огледалото на очите на другите, и сгромолясвайки се, ако образът, който вижда, не е ласкателен. Той е изключително уязвим на отрицателна критика и й реагира със себененавист. Неспособен е да се харесва или да се чувства горд от постиженията си и дори има трудности да цени реалните си постижения. Отраженията, които вижда в огледалото извън него, са доста презрителни. Вътрешният глас непрестанно му нашепва: „Това не е достатъчно! Не те бива! Трябва да се справяш по- добре!“
Нарцис е станал важна фигура в нашата култура, както това ясно се вижда от книгата на историка Кристофър Лаш The Culture of Narcissism („Културата на нарцисизма“). Нарцистичната култура по същество се основава на идеите за успеха и провала. Тя не признава нищо по средата. В такава култура образите са неимоверно мощни: как изглеждаш, е много по-важно от това, кой си. Такова общество страда от прекалено голяма идентификация с персоната, т.е. със социалната маска. Ударението върху Аз-образа задължително води до осакатяване на цялостното развитие на личността на човека за сметка на анимата, която скоро се превръща в „лудата на тавана“.
Из: „Отсъстващи бащи, изгубени синове“, Ги Корно, изд. „Изток-Запад“
*„Echo and Narcissus“ (1903) by John William Waterhouse (from Ovid's Metamorphoses); chinaoilpaintinggallery
