Хората си налагат робство, за да си осигурят свободата ♥ Жан-Жак РУСО

„Държавата унищожи завинаги естествената свобода, узакони собствеността и неравенството, провъзгласи несправедливостта и насилието като неотменимо право…“ (1755 г.)

(Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753)

За причините за неравенството (фрагмент)

Първият, който е дошъл до мисълта, като загради парче земя да каже: „Това е мое“, и който е намерил достатъчно простодушни хора да му повярват, е бил истинският основател на гражданското общество. От колко престъпления, войни и убийства, от колко беди и ужаси би избавил човешкия род тоя, който, изтръгнал коловете и засипал рова, би викнал на ближните си: - Не слушайте тоя измамник, вие сте загинали, ако можете да забравите, че плодовете на земята принадлежат на всички, а самата земя – никому!

Тъй произлиза собствеността, разделя се земята. Появяват се богати и бедни. На богатите е потребно да бранят имотите си, а те казват на бедните: - Да се съединим, за да защитаваме слабите от притеснение, да обуздаем честолюбивите, да осигурим всекиму онова, що му принадлежи. Защо да хабим сили във взаимна борба? По-добре да ги съединим под обща власт, която ще ни  управлява въз основа на мъдри закони, ще поддържа вечно съгласие и ред, ще се  бори с общите врагове и ще пази безопасността на цялото общество.

Всички се съгласяват, тъй като ползата от това предложение е очевидна. Хората не предвиждат каква опасност се крие в него и си налагат робство, за да си осигурят свободата.

Такъв беше вторият момент от образуването на държавата, по пътя на обществения договор.

Третият и последен момент се състоеше в преминаването на властта от законна в произволна - държавата унищожи завинаги естествената свобода, узакони собствеността и неравенството, провъзгласи несправедливостта и насилието като неотменимо право, и за ползата на малцина егоисти обрече целия човешки род на труд, сиромашия и робство…

От сборника: „Толстоизмът. Божествената същност на човека“, Йордан Йорданов, Варна, 2008 г.
Портрет: Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, en.wikipedia.org 

В този ред на мисли