Проблемът на женската хомосексуалност не е от областта на „секса“, а от областта на чув­ствата ♥ Пиер ДАКО

„Най-разпространеният вид хомосексуалност е т. нар. нарцистична жена, жената-дете, чиято афективност е блокирала на етапа детство. Този вид хомосексуалистка търси заместител на майката в лицето на активната пар­тньорка.“

(Two Friends, 1912, by Egon Schiele)

~ Латентните хомосексуалистки

Има жени, склонни да се идентифицират със света на мъже­те. Те развиват прекомерно мъжкото начало у себе си за сметка на женското (умение да чакаш, търпение, разбиране, вътрешна сила).

В същото време те търсят да принизят другите жени, към които изпитват чувство на превъзходство. Такива обик­новено са латентните хомосексуалистки. Търсят мъжки компании, но не позволяват сексуална близост. Често пъти -латентната им хомосексуалост остава несъзнавана.

При това положение в какво се изразява хомосексуалността? Половите връзки със съпруга са съпроводени от чувство на отвращение и непоносимост. Фригидността се разбира от само себе си. Вагинизмът е често срещано явле­ние. Наблюдават се състояния на депресия, социална неприспособимост, мании, фобии. Възможно е да се проявят пристъпи на задушаване, на гадене: символично „повръ­щат“ мъжкия полов член.

Този тип жени са разкъсвани между мъжествеността, ко­ято биха желали да притежават, и женствеността, която въпреки всичко е налице. С други думи, понеже хомосексу­алното надделява у тях, равновесието им ще зависи от осъществяването на тази хомосексуалност. Но тя е изтласкана в несъзнаваното им, от което следва едно раздвоение на личността, пораждащо чувство на неувереност, на тревож­ност, на потиснатост.

~ Опасното завръщане в пристана

Най-разпространеният вид хомосексуалност е така нарече­ната нарцистична жена, тоест жената-дете, чиято афективност е блокирала на етапа детство. Този вид хомосексуалистка търси заместител на майката в лицето на активната пар­тньорка. Ето как стоят нещата обикновено.

Главният герой. Майката, нещастна и унизена по някак­ва причина, действа така, като че ли отново иска да върне дъщеря си към и в себе си, да я задържи завинаги, да я по­гълне, да унищожи нейната афективност.

Доста разпространена ситуация. Несъзнавано, нещаст­ната майка иска да разбие семейството на дъщеря си. Чес­тите отсъствия на съпруга могат да помогнат в тази насока.

Надеждата й: При положение, че се окаже нещастна и на свой ред бъде „изоставена“, дъщерята ще се почувства толкова ощетена, че ще се върне при майката и изцяло ще се постави под майчината „закрила“.

Несъзнаваният намек. „Сама съм и съм изоставена, не­щастна и самотна. И ти също. Върни се при мен, стани от­ново малкото момиченце, което беше. Ще съберем нашите две нещастия и ще се съюзим срещу всички на самотния ос­тров, какъвто е нашият дом.“ В този случай майката е латентна хомосексуалната в афективен план по отношение на дъщеря си.

Опасността. Ако дъщерята се върне назад, тя отново ще попадне под майчината опека. С вързани ръце, закриля­на и изядена, дъщерята постепенно напредва по ръба с риск всеки момент да залитне по посока на инфантилността или на патологичната хомосексуалност. Достатъчно е да срещ­не някоя активна хомосексуалистка, за да направи фатална­та крачка.

~ Как да се избегне женската хомосексуалност?

След като хомосексуалността не е нищо друго освен симп­том, трябва да предотвратим неврозата, на която се опира. Тук отново трябва да повторим с риск да станем досадни, че афективността и сексуалността са едно и също нещо. Ето защо по принцип незрялата афективност неизбежно на­мира отдушник в сексуални смущения независимо от про­явите — силни или слаби — на гениталността. Именно тази незрялост поражда чувство на неувереност, на дезадаптация, на тревожност, които ще накарат този вид жени да се приютят в една илюзорна сигурност. В нашия случай ни интересува при „кого“ ще потърсят тази сигурност. Хомосексуалистките винаги постъпват по този начин.

Женската хомосексуалност не е „противоестествена перверзия". Основният проблем не е този, който си предста­вяме. Той не е от областта на „секса“, а от областта на чув­ствата.

Съществува опасност някои жени да се покажат доста необективни, когато става дума за хомосексуалност при же­ните. Има такива, които изпитват толкова жестоки предраз­съдъци към лесбийките, че просто преминават всякаква ра­зумна граница. Обясних причината: напълно несъзнавано те разпознават себе си в тях, което означава, че са изтлас­кали собствените си хомосексуални наклонности.

Обратното, други жени се показват прекалено доброже­лателни към лесбийките. Те също са необективни и в някои случаи търпимостта им намирисва на съучастничество. Те­зи жени чувстват у себе си хомосексуални склонности, а търпимостта им се обяснява с констатацията, че не са един­ствените в това положение.

Следват типовете най-силно застрашени девойки :

•  Девойки-момиченца, пришити за полата на майка си.
•  Нарцистичните момичета.
•  „Свръхженствените“ момичета.
•  Момичетата, които отхвърлят или се страхуват от бъде­щата си роля на жени.
•  Момичетата, които се отъждествяват с бащите си, силно се страхуват от тях или ги мразят, а също така и момичета­та мъжкарани.
•  Когато родителите са причина за женската хомосексуалност — тоест за наличието на афективни разстройства, — ситуацията е една от изброените по-долу:
•  Невротични родители.
•  Разведени родители.
•  Родители, за които гениталността е табу или нещо мръсно.
•  Брутален, лишен от разбиране баща, безразличен, безли­чен, потисник, човек, с когото не може да се установи ника­къв контакт.
•  Баща, който ласкае дъщеря си.
•  Майка с прекалено развито чувство за притежание, слад­никава, властна, ощетена, нещастна, изискваща, инфантил­на, язвителна, прекалено умна, прекалено хубава.

Става дума за родители, които създават у дъщерите си усещане за безсилие по отношение на живота, чувство на самота и непълноценност. В същото време те ги тласкат да търсят вън от дома ефективната сигурност, която не могат да открият вкъщи.

Също така много често родителите проявяват смайваща несръчност. Какво да кажем за баща, който заявява на дъщеря си, че би искал да има момче, или пък я кара да почув­ства разочарованието си от това, че тя не е момче? Въпре­ки че подобен пример може да ви се струва старомоден, той е много разпространен.

Ами онзи блестящ баща, който възпитава дъщеря си по начин, по който се възпитават обикновено момчетата, при това се надува от гордост, че дъщеря му се стреми да го нас­тигне... но по този начин се доближава до „мъжката само­личност“? Какво да кажем за трети тип баща, предмет на ог­ромно възхищение от страна на дъщерята, който оставя то­ва заслепяване да се развива само защото се чувства полас­кан?

Или пък тази настроена против бащата майка, която ста­ва „съучастник“ на дъщеря си против мъжете, стреми се да я „върне“ обратно в утробата си, да я задържи при себе си? Поведението на майките, които, съзнавано или не, отказват да бъдат жени, се отразява върху възпитанието на дъщери­те. Каквото да направят или да кажат, колкото и доброжела­телни и интелигентни да са, те са в състояние да предадат само това, което чувстват. Ето как на девойката е отнета ра­достта да бъде жена

Законите принуждават хомосексуалистките да се изоли­рат и ги настройват враждебно спрямо така нареченото ор­тодоксално общество, което често играе благопристойната роля и се придържа към едно безкрайно закостеняло мисле­не. Защото Инквизицията вече я няма, но инквизиторите продължават да се чувстват добре. Получава се парадокс: все едно да приемем закон, забраняващ неврозата или тре­вожността!

Що се отнася до морализаторството, единственото, което може да постигне, е да засили чувството за вина, за­щото вината винаги е съпътствала психическите смущения.

Казаното дотук може да се формулира в две изречения:

За да може младото момиче да осъзнае значението на истинската женственост и нейната сила, е нужно да расте в спокойна и ведра среда, в афективно сплотено семейство, което добре се е приспособило към живота.

При всяка латентна, активна или сублимирана хомосексуалистка откриваме дълбоки афективни конфликти, несъзнавани в повечето случаи, коренящи се в детството или в юношеството, тоест в изворите на всеки човешки живот.

Пред днешните девойки стои тежката задача отново да станат жени, да престанат да бъдат опасни самки, открай време страшилища за мъжете.

Като гледам колко много от тях не могат да откри­ят истинския си облик, какви са раздърпани, безразлични и размъкнати, много се съмнявам, че това ще стане така скоро.

Богатството на света отново ще се появи, когато ценностите на женствеността отново се слеят с тези на мъжествеността.

Кой ще спаси човечеството, ако не човешкото у нас? Превърнали се в голяма рядкост, истинските жени са действителните наследнички на човешкото у нас.

Не мисля, че преувеличавам, когато казвам, че намеса­та им е въпрос на живот или на смърт. Жената не си задава въпроса дали нещо е възможно, а дали е полезно. Мъжът прави точно обратното, дори с цената на са­моунищожението си. Огромната роля на жената е отново да придаде сми­съл на изпразнените от човещина идеи.

От: „Жената и нейната дълбинна психология“, Пиер Дако, Изд. „Колибри“, 1999 г.
Картина: Two Friends, 1912, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery