„Хората често си говорят, но не се чуват. Не се чуват, защото всеки смята за истина само това, което той усеща и това, което виждат очите му.“
За реалността, сътворена от собствените ни вяра и очаквания, назаем от книгата „Епохата Водолей: Реалност - Еволюция - Съзнание“ на учителя по математика Димитър Хаджийски, посветил се на изучаването на духовността, езотеричните науки и осъзнатия път на човека.
~ Субективна реалност
Субективната реалност се определя от това, което човек е преживял в миналото, от това което очаква и от начина, по който е програмиран. Така например, ако човек в детството е бил отхвърлен, ще живее под натиска на това очакване, с чувство за отхвърляне в живота. Ако човек е с ограничено схващане на нещата, ако има ограничено мислене ще изгражда реалността си въз основа на познатите му опитности и възможности. Възможно е да има други възможности, но такъв човек просто не ги вижда.
Въпросът е как да станем осъзнати за реалността, която не познаваме? Естественият отговор е , чрез усилия и опитване, чрез преживявания, чрез разбиране и търсене на непознати начини на изява. Задълбоченият отговор изисква да се изследва душата на човека, като носител на многолика карма, да се видят нейните способности и таланти.
~ Обективна реалност
Обективната реалност изисква да се видят нещата многостранно, да се изследват всички причини, поради които човек изживява определени житейски трудности. Само когато човек задълбочено опознае себе си, когато осъзнае своята свързаност с Вселената може да си изгради по-реалистичен възглед за живота.
Обективната реалност изисква да не се отъждествяваме с тялото, а да гледаме на себе си като на духовна същност приела физическа форма, да виждаме живота като непрекъснат преход, от една форма на живот в друга. Обективната реалност изисква винаги да виждаме двете страни на нещата, да виждаме едновременно и нисшия и Висшия си „Аз”. Да виждаме както своите способности и таланти, така и своите слабости и недостатъци. Да виждаме както съзнаваното, така и несъзнаваното. Целта е чрез съзнаваното да осветлим несъзнаваното и определим правилно посоката, в която да се движим по-нататък.
Обективната реалност изисква да видим каква обремененост носим от миналото, от нашите предишни съществувания: от рода, от семейството, от родителите, от атмосферата в родния дом, от отношенията между нашите партньори и нас, от изживените емоции в нашите връзки. Така колкото ставаме по-просветлени, толкова повече живеем в реалността.
Ние творим собствената си реалност според нашата вяра и очаквания. Начинът, по който мислим създава реалността, в която живеем. Въпросът е може ли да променим реалността си? – Да, можем да я променим, но най-напред е нужно да променим начина си на мислене. Може да променим своята реалност чрез изборите, които правим, като осъзнаем нуждата си както от знания, така и от любов и мъдрост. Може да променим реалността си, като осъзнаем, че зад всичко, което изживяваме стои някаква причина, че към тази причина е привързано нейното следствие. Ние берем плодовете на това, което сме посели. Не може да очакваме да жънем жито, ако сме посели просо. Може да променим реалността си, като се освободим от неразумните си желания, като освободим душата си от зависимости, като тютюнопушене, алкохол, наркотици... Защото само освободената душа е независима и не се привързва към нищо. Ние можем да сътворим хармонични взаимоотношения с всеки, чрез любов и мъдрост, само когато сме свободни и независими.
Всеки човек е неповторима индивидуалност. Всеки човек вижда нещата от своя гледна точка. Това, което говорят хората е тяхно лично мнение, това е тяхната истина. Тази истина е субективна. За да достигнем колкото се може по-близо до обективната истина, трябва да чуем колкото се може повече гледни точки.
Хората често си говорят, но не се чуват. Не се чуват, защото всеки смята за истина само това, което той усеща и това, което виждат очите му. Това води до разногласия, пререкания и нехармонични взаимоотношения. Затова, ако искаме да постигнем по-добри взаимоотношения с нашите партньори – родители, деца, приятели, съпрузи – винаги е нужно да зачитаме тяхната гледна точка, да се съобразяваме с нея, да приемаме нашите партньори такива, каквито са, без осъждане. Нашите взаимоотношения най-често страдат от неразбиране, от незачитане на другата гледна точка. Нужно е да знаем, че ние не може да променим нашите партньори, но може да променим себе си. Промяната е закон на Вселената. Променяйки себе си, ние може да променим отношението на другите към нас, да създадем по-хармонични и любящи взаимоотношения.
Обективната реалност изисква от нас да видим как преживяното през деня се отразява в нашите сънища.
Избрано от: От: „Епохата Водолей: Реалност - Еволюция - Съзнание“, Димитър Хаджийски, София, 2012 г.
Картини: DALL-E
