„Свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, Божественото, скрито в детското естество.“ 

 

(Петър Дънов след завръщането си от Америка; © petardanov.com)

Свобода 

Трябва да имаме доверие в силите, скрити у детето. Те са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия за тяхната проява. От това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Нека свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание. Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, Божественото, скрито в детското естество. 

Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите нисши, отрицателни предразположения, склонности и навици. 

Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето. В това отношение образователят може да се сравни с градинаря. Учителят казва: „Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви. В това е възпитанието. Например, когато посадим едно растение, няма какво да го учим, как да расте. То почва да пуща нагоре стъбло и надолу корени. Можем да му направим някои услуги: да го пазим от гъсеници, да го поливаме и пр. При възпитанието детето има идея за доброто и злото. Че трябва да се прави добро, и това знае. Достатъчно е да се насочва.“ 

Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си.“ 

Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертва детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди. За да се спазва това правило, трябва да се знаят детските нужди през всеки период. А това е невъзможно без знанието на трите периода. 

Работата на учителя не е да заповядва, а да слугува. Учителят пояснява това със следните думи: „Аз не мога и не искам да ви заповядвам. Защото хората са на Господа. Нямам право на това. Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания, на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.“ „Учителят не ще каже: „Да идем на разходка“, но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене?“ Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство. Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме. 

В свободното възпитание влиза и следното: Материалът, който детето ще учи, да не му се натрапва отвън. В противен случай то не е свободно, не твори. У детето по естествен начин ще възникват въпроси за разрешаване, нужди, които трябва да задоволи, любовни подтици да направи нещо и пр. И тогава тия вътрешни подтици ще го подбудят да учи, да изследва, да търси отговори, да работи. Това е важен елемент на свободното възпитание. Как може да стане това, ще видим по-нататък. 

Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество. Само когато подбудата за учене и работа иде от самото дете, то твори. Целта на училището е да създава хора – творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. 

Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности?“ 

Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. 

Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота. Всеки човек, чрез самобитното което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък. Ако се упражни насилие върху детето – заплашване, наказание и пр. – то заключва своето сърце, скрива го занапред от нас. То не позволява вече да проникваме в неговото сърце, и тогава вече не можем да му въздействаме възпитателно. Тогава сме вече отчуждени от него. С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. 

Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, където същевременно има и свобода, там е изкуството. 

У детето има добри и лоши заложби. То не е с идеално съвършенство. У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта.“ 

При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. 

Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. 

Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. 

В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. 

За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.“

Избрано от: „Учителя за образованието: Ролята на образованието в живота“, Боян Боев, изд. Сдружение „Слънчогледи“
Снимка: Петър Дънов след завръщането си от Америка; petardanov.com