„Като Попечител на волята разумът има огромна мощ над нас като контролира мислите и действията ни. Но разумът все пак не е пълен господар на волята.“
(Sisyphus (1548-1549) by the Venetian master Titian, © en.wikipedia)
Атлети на мисълта
„Майстор се става с много практика.“ ~ Джордж ЛЕОНАРД
Всеки от нас се ражда с невронна настройка за успех, но е необходимо много повече за постигането на отлични резултати на най-високите нива. Ако искаме да се издигнем до атлети на мисълта, е необходима друга степен на отдаденост. Трябва да се упражняваме, за да постигаме най-доброто, на което сме способни. Тренировките не са просто нашето средство за успех, а пътят, по който ще станем хора.
„Едно от нещата, които помагат, е установяването на определен ежедневен ред“, обяснява Мърфи. „Най-добрите атлети имат установени практики във всички области от живота си, включително за нощта преди играта, за самия ден, за моментите, непосредствено преди играта, по време на играта и след нея. С течение на времето си създават рецепта за успех, която им позволява да се представят възможно най-добре и те се придържат към нея. Създават си мисловни, физически и дори духовни рутинни практики, които им помагат да концентрират енергията си. Когато имате силни убеждения и проявявате постоянство при рутинните си практики, ще имате отлични резултати. Ключът е в практиката.“
Трениране на ума
Ключът към успеха на воина също е практиката. Със силни убеждения и постоянство при ежедневните практики можем да постигнем всичко. Все пак преди да започнем с тренировките, трябва ясно да разберем уникалната роля на ума ни относно това кои сме. Искам да обърнете специално внимание на това, което ще кажа сега. Следващото изречение съдържа ключа към разбирането на самите себе си. Ние не сме мислите си. Изключително важно е да разберем това, тъй като ако не го знаем, ще останем измамени в живота. Напълно се асоциираме с разума си и забравяме, че сме много повече от тази пораждаща мисли част от нас. Както не сме ръцете и краката си - те са само части от това, което сме - така не сме мислите си. Мислите са само част от това, което сме. Необходимо е често да си напомняме за тази разлика в противен случай мислите ни ще ни направят на глупаци и ще се превърнем в техни пленници. Поради тази причина ще говоря за „нас“ и за „ума“ ни сякаш са различни неща, каквито те всъщност са. Може да ни се струва странно, но когато направим това разграничение, то ни помага да разберем сложната си същност. Когато се разграничим от разума си по този начин, става по-лесно да променим начина, по който се възприемаме, което прави и тренировките ни по-ефективни.
Умът ни вярва, че единствената му роля е да поражда мисли, и той го прави по какъвто начин реши. Когато го оставим да функционира така, ние се оставяме на неговата милост. А това напълно противоречи на начина, по който искаме да функционира. Чрез упражненията тренираме ума си да работи за нас. Държим го отговорен за задачите, които му поставяме. Тренираме го да поражда специфичните мисли, които избираме и да слуша командите ни. Тренираме ума си като воин и го привикваме на военна дисциплина.
Съзнанието ни има три основни функции. То е Попечителят на волята, Пазителят на портите на подсъзнанието и Тъкачът на моделите. Това не са психологически термини, които ще откриете в учебниците. Това са митични термини, заредени с образност и психологическа функция. Описваме функциите на ума по този начин, защото практиката показва, че много по-лесно се възприемат митични звания, отколкото студена, техническа терминология. Когато описваме функциите на ума по този начин, ние го обучаваме да изпълнява задълженията си, а когато интегрираме тези понятия в митологията си пред нас се разкриват мистерии.
Като Попечител на волята разумът има огромна мощ над нас като контролира мислите и действията ни. Който контролира волята, има силата да контролира Аз-а. Понякога несъзнателните модели могат да обсебят волята, за което ще говорим по-нататък в книгата, но при нормални обстоятелства разумът е този, който решава с какво да се занимаваме и как да живеем живота си. Това, в което вярваме, ни е определено от разума. Не ние сме създали модела си на действителността чрез правото си на избор или представите си, създал го е нашият разум според неговите възгледи и особености. Дори не сме забелязали как се случило, тъй като смятаме, че ние сме нашият разум. Без воинската подготовка сме обречени да бъдем пленници на модела на действителността на нашия разум, да приемаме неговите убеждения и да следваме сляпо инструкциите му. Като попечител на волята разумът управлява Аз-а и не е склонен да отстъпи тази си власт. Разумът все пак не е пълен господар на волята. Той е само попечител и е трениран да проявява мъдрост и да използва тази сила прозорливо. Накрая, когато настъпи пробуждането, другите части на Аз-а ще споделят волята с разума, но това е на по-късен етап.
Битува една стара максима според която разумът е чудесен слуга, но ужасен господар. Това е самата истина, така че ние си възвръщаме силата като тренираме ума и му помагаме да намери точното си място в развиващото се Аз. Ако това ни звучи странно, то е само защото сме забравили кои сме.
Второто митично звание на ума е Пазител на портите на подсъзнанието. Когато умът ни се сблъсква за първи път с това понятие, което всъщност е работна длъжност, то го изненадва, тъй като няма никаква представа, че това е една от функциите, които изпълнява, а и как може да знае след като това е известно само на малцина. Разумът разбира какво се иска от него, но все още не е наясно с ролята и мястото си в Аз-а. Все още не е запознат с това, но чрез тренировки ще усвои невероятни умения, ще научи големи истини и ще разбере мистериите на вселената. Разумът има много по-велика цел от пораждането на мисли.
Когато започваме обучението си, разумът се вълнува от възможностите, които този път ще му разкрие и това е добре. Ентусиазмът, с който разумът приема тренировките, е важен, тъй като това ще го накара да ни сътрудничи. Показваме му преимуществата, които упражненията ще му донесат. Това е стръвта, с която ще примамим разума да ни сътрудничи. Умът има огромен апетит и иска да знае и разбира всичко. Умело използваме това му любопитство и го убеждаваме да приема нови задачи. В противен случай той остава закотвен в едно положение и не вижда смисъл да се променя. Умът минава на наша страна и решава да вземе участие в новата система заради обещаните резултати от обучението. Танто за танто, като всички елементи на Аз-а осъзнават предимствата на това да си сътрудничат.
Като Пазител на портите на подсъзнанието, разумът има задачата да наблюдава основните мисли и теми, които го ангажират, и да е сигурен, че мислите ни са в съответствие с това, което искаме да проявим в живота си. Подсъзнанието не налага цензура върху посланията, които получава от ума, така че работа на разума е да проявява бдителност относно това какво мисли. Тази нова отговорност представлява различна и необичайна дейност за ума и в желанието си да е активен, той я приема. Запечатваме митичните звания в ума си отново и отново и накрая той приема и разбира уникалната роля, която ще играе в разгръщащата се пред нас съдба.
Последното звание на ума е Тъкач на модели. Всеки път когато умът поражда мисли, особено когато са заредени с емоция, желание или намерение, те се превръщат в енергийни модели. Когато тези мисли бъдат повторени отново и отново, те приемат съвсем ясен модел и подсъзнанието ги усвоява.
Много от техниките за квантовата сила на разума може на пръв поглед да изглеждат подвеждащо прости, но те дават изключителни резултати, когато се използват редовно. Все пак умът е мързелив и уседнал, така че да си върнем контрола не е толкова лека задача. Необходимо е да тренираме всеки ден. Има много различни упражнения, които задаваме на ума си. На него лесно му доскучава и е нужно да получава нови предизвикателства и да бъде стимулиран по различни начини. Ако не го ангажираме с това, което правим, ще се върне към старите си навици. Наша отговорност е да проявяваме творчество при тренировките и рутинните си практики.
Тренировките в ума ни не са като тези във фитнеса, където тренираме, за да сме в добра физическа форма и това ни прави по-силни и издръжливи. В мисловния фитнес на нашето съзнание използваме упражнения за силата на разума, за да тъчем енергийни модели и да задълбочаваме разбирането си. Тези практики укрепват и дисциплинират ума. Когато си поставим задачата да правим тези упражнения и я спазваме стриктно, укрепваме и волята си.
Понятието силна воля не е празен израз. Обуздаването на волята зарежда с истинска сила, а редовните тренировки я укрепват. Когато волята ни е силна, сме способни да следваме и осъществим най-добрите си намерения.
Воинската ни тренировка започва със серия от мисловни упражнения, които правим всеки ден. Ежедневно отделяме по двадесет или тридесет минути, за да тренираме в ума си. Можем да отделяме и повече време, ако искаме, а мнозина искат, но не е необходимо да правим упражненията в продължение на часове, за да получим резултати. Невероятни резултати се постигат само с тези около половинчасови тренировки, стига да се правят ежедневно. Най-важно е постоянството и ежедневното изпълнение на упражненията. Много по-добре е да отделяте двадесет минути всеки ден, отколкото два часа веднъж или два пъти седмично. Затова ви предлагам да ограничите продължителността на сериите до двадесет или тридесет минути. Целта е тренировките да ви станат навик.
От: „Възможностите на подсъзнанието в квантовия свят“, Джон Кехоу, изд. „Феникс“, 2011 г.
Картина: Sisyphus (1548-1549) by the Venetian master Titian, en.wikipedia.org
