„Колкото по-развито е човечеството в умствено отношение, толкова по-големи са страданията му. Засега болестите са методи за продължаване на живота.“
Страдания
„Не можем ли да живеем без страдания?“ Може, но ще жабунясате, ще плесенясате. Хората, които страдат, по-дълго живеят. Човек, който страда, ще стане неуязвим за смъртта. Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията. Те каляват нервната система, за да издържи новата светлина, която ще дойде. Първо човек се облича с дрехата на младостта. Тази дреха наричат „дреха на страданието“. Ето защо, който не може да облече тази дреха, не може да се подмлади, не може да се нарече млад. Това е закон. Работете в пролетта. Страданията, това е пролетта на живота. Радостта, това е старостта на живота. В старостта вътре работим. Онзи, който не е работил отвън както трябва, и отвътре няма да може да работи. Ако в страданията си работил хубаво отвън, и в старостта ще работиш още по-хубаво отвътре. Тогава ще имаме два начина за подмладяване. В страданията ще се подмладим, и в радостите ще се подмладим. Сега сме в най-хубавите времена.
Във всяка къща почти пеят и свирят. Във всяка къща все крякат всичките, всичко е хубаво. Сега, че крякат, че пеят, че свирят, че криво пеят, нищо не значи. Туй желание на всички да пеят, е добро. Скърбите продължават живота. Без скърби и страдания човешкият живот би бил по-тежък и по-къс, отколкото е сега. Колкото по-развито е човечеството в умствено отношение, толкова по-големи са страданията му. Засега болестите са методи за продължаване на живота. Това са доказали много учени. Те казват, че деца, които са боледували много през своето детинство, като пораснат, могат повече да издържат. Обаче, ако някои деца не са боледували, като пораснат, и най-слабата болест не могат да издържат. И ще видите, че един такъв човек, едва дошъл до 30 години, умира. Болестта го завлича лесно.
Вие не поставяйте парите като условие за живот. Вие трябва да знаете, че като спечелите, тогава именно сте кандидати за смъртта. Като осиромашеете, вие сте кандидати за живота. Трябва ли тогава да считате сиромашията за нещастие? Сиромасите живеят повече, отколкото живеят богатите. Деца, които са боледували, живеят повече от деца, които са били здрави. Това се вижда от ред статистически данни. Хора, които са минали през големи изпитания, имат по-дълъг живот от тези, които не са минавали през големи изпитания. Като знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Всичко е предвидено според законите на икономията в природата. Сегашните изпитания в живота показват, че вие сте в положението на растенията в природата. Изпитанията не са нищо друго, освен бурите в природата, които идат да подобрят кръвообращението, теченията във вашия живот. Ако тези бури не дойдат, вие бедствате да изсъхнете. Само че тези бури не трябва да бъдат толкова силни, че да изгубите и тялото си. Те само трябва да подобряват положението ви, но не и да го влошават. Следователно страданията в живота не са нищо друго, освен една икономия на природата за подобрение на вашия живот.
Радостите и веселието пък е за растене в живота. Когато животът расте и строи, това е здравето. Огъването, разрушаването, това са болестите и страданията. Страданията и болестите, това са вътрешният строеж, а радостите и придобивките, това са външният строеж. Като разбере така нещата, човек ще бъде готов да се примири, да заработи в света. За кураж сега ще ви кажа: щом имате страдания, по-дълго ще живеете. А, както виждам, нито един от вас не иска да умре. Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: „Няма ти нищо“. „Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата!“ Аз му казвам: „Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза“. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа. Страданията са едно благо. Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата. Страданията са благо за този свят на безпорядъка, едно благо са те. Следователно малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Аз не казвам: „Ела, зло, че без тебе по-зло“, но казвам: „Малкото добро е за предпочитане пред голямото зло“. Защо ще ми е голямото зло? Малкото добро, колкото и да е малко, то е за предпочитане. Човек се подмладява чрез мъчение; който не се мъчи - остарява. Говоря за мъчения, които произтичат от самата Природа, а не за мъчения, които сами си създаваме.
За да се подмлади, човек непременно трябва да има разумни страдания. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже бягате от страданията и не ги оценявате, остарявате. Ако човек и радостта не оценява, остарява. За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да се намалят. Ние страдаме чрезмерно, с което разрушаваме своята нервна система. Човек, който се мъчи, остарява; грижите, скърбите състаряват. В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост. Когато пък старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Който посреща страданието с радост, ще живее дълго. Момък, който остане верен на любовта си, ще живее дълго. Човек, който не смесва храните, ще живее дълго. Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо добро. Разбере ли страданията, той ще се подмлади. Човек може да живее 120 години, но той трябва да има такова разположение на духа, че отдето и да дойдат вълни, каквито страдания и удари да му дойдат, да не предизвикат в него никакви сътресения. Ако страданията в живота произвеждат сътресения в човека, той едва ли ще може да доживее 50 години. Ще се мъчите като великани със спокойствие и хладнокръвие, без да губите равновесието си.
Казвам: във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето. При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука, благодари на Бога за всичко това и си кажи: „Аз ще докажа на Бога, че имам Любов към Него“. Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост? Аз наричам „млади хора“ тия, които геройски могат да носят най-големи страдания. Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите.
Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко и после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. Вие казвате: „Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи“. Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: „Аз затова се родих“. Защо? „За да живея в безсмъртието.“ „Аз затова се родих.“ Защо? „За да живея в ред и порядък.“ „Аз затова се родих.“ Защо? „За да живея, цъфтя и зрея.“ „Затова се родих.“ Защо? „Да свидетелствам Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава.“ Слънцето не се разрушава. Разрушават се само тези неща, които човек е направил. Ако нещата в Природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества, а не са направени от Бога. В старостта не може да има опитност, младият може да има опитност. И докато вие страдате, вие сте млади. Престанат ли страданията, вие сте остарели. Тъй е на земята! За другия свят е друг въпрос. На земята, щом престанат страданията, вие сте остарели. Щом престанат радости и скърби, ти си остарял. Щом престане сиромашията и богатството, вие сте остарели. Щом престане знанието, вие сте остарели, на 120 години сте.
Радвайте се, щом страдате, радвайте се, когато страдате - вие сте млад! Щом имате желание да забогатеете, вие сте млад. Щом ви е страх, че ще остареете, вие сте стар. Във всичките стремежи, които човешката душа има, туй е хубавото. Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха, опасностите идват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, ухото няма. Какво ви ползва това безстрашие, когато изгубваш крак, ръка? По-добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. При неразумните страдания съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек, преди да страда, умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. Засега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който е извел поука от своите страдания, той избягва смъртта.
В ума си трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, за неговата смърт, там е грешката. Трябва да се по-дигнат паметници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то! Христос като умря, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл, но да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл. Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме. Ако умреш и възкръснеш, то е разумно. Ако умреш и не възкръснеш, то не е разумно.
Избрано от: „Книга на живите“, Петър Дънов, изд. „Астрала“, 2010 г.
Снимка: petardanov.com
