Ако искате да ви вярват, бъдете достойни за това ♥ Стивън КОВИ

„Подходът „отвътре – навън“ означава, че победите върху самите нас трябва да предшестват външните победи, че трябва да се научим да спазваме обещанията пред самите себе си, преди да ги даваме на другите.“

(1932 ~ 2012)

7-те навика на високоефективните хора 

~ Ново ниво на мислене

Алберт Айнщайн е казал: „Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ги създали или когато те са се появили“.

Ако се вгледаме около нас и в нас, откривайки проблемите, създадени от Етиката на личността, ще започнем да разбираме, че те са дълбоки, фундаментални и не могат да бъдат разрешени на нивото, на което са възникнали.

Необходимо е ново ниво на по-задълбочено мислене - парадигма, основана върху принципи, които по-точно описват нашите взаимоотношения - за да можем да разрешим създалите се проблеми.

Този нов начин на мислене е отразен в настоящата книга. Той е подход към личната и междуличностната ефективност, който се базира върху принципите, характера и модела „отвътре – навън“.

„Отвътре – навън“ означава да започнем първо със себе си, дори още по-точно, да започнем с най-вътрешната част от нас - нашите парадигми, характер и мотиви.

Ако искате да имате щастлив брак, бъдете човек, който поражда позитивна енергия и не позволява на отрицателните емоции да вземат връх в неговите отношения. Ако искате да имате деца, които са отзивчиви и изпитват привързаност към вас, бъдете по-разбиращи, последователни и обичащи родители. Ако искате да имате повече свобода и толерантност от страна на другите в работата си, бъдете по-отговорни, по-склонни да окажете помощ и по-инициативни. Ако искате да ви вярват, бъдете достойни за това.

Подходът „отвътре – навън“ означава, че победите върху самите нас трябва да предшестват външните победи, че трябва да се научим да спазваме обещанията пред самите себе си, преди да ги даваме на другите. Означава още, че няма да постигнем успех, ако поставяме личността пред характера и ако се опитваме да усъвършенстваме отношенията си с другите, преди да усъвършенстваме себе си.

„Отвътре – навън“ е продължителен процес на обновление, базиран на естествените закони, на които се подчинява човешкото развитие и прогрес. То е спирала нагоре, която води до по-висши форми на отговорна независимост и ефективна взаимозависимост.

Имах възможността да работя с много хора - чудесни хора, талантливи хора, хора, които силно искат да постигнат щастие и успех, хора, притежаващи изследователски дух и чувствителност. Работил съм с бизнесмени, студенти, религиозни и обществени групи, семейства. Но при всички тези контакти не срещнах нито един човек, за когото крайното разрешение на проблемите и постигането на успех да са дошли „отвън – навътре“.

Това, което съм виждал, като резултат от прилагането на модела „отвън-навътре“, е, че хората стават нещастни, чувстват се като жертви с вързани ръце, съсредоточават се върху слабостите на другите и винят обстоятелствата за положението, в което се намират. Виждал съм семейства, в които всеки очаква другия да се промени и говори единствено за неговите прегрешения. Виждал съм спорове в службата, където хората губят по-голяма част от времето и енергията си за да създават правилници, които да принудят хората да действат така, сякаш съществува нещо като доверие между тях.

Членове от семейството ми живеят в три от „горещите“ точки на Земята – ЮАР, Израел, Ирландия и аз вярвам, че проблемите по тези места не са разрешени най-вече заради господството на социалната парадигма „отвън – навътре“. Всяка групировка е убедена, че проблемът произтича от другите, че ако те се променят или изчезнат, проблемът ще се разреши.

„Отвътре-навън“ е драматична промяна на парадигмата за много хора поради обусловеността ни от разпространената съвременна социална парадигма на Етиката на личността. Но съдейки по моя личен и професионален опит – работейки с хиляди хора и от внимателното проучване на успелите хора и общества в историята - аз съм убеден, че много от принципите, заложени в Седемте навика, са дълбоко вкоренени в нас, в съвестта ни и са част от здравия ни разум. За да ги разпознаем, развием и използваме при решаването на проблемите, трябва да започнем да мислим различно. Трябва да започнем да променяме парадигмите си, за да стигнем до новото и по-дълбоко ниво „отвътре – навън“.

Убеден съм, че ако ние искрено желаем да разбираме и прилагаме тези принципи в живота си, ще преоткрием истината в думите на Т.С. Елиът:

„Не трябва да спираме да „пътешестваме“, и да изследваме и краят на нашето търсене ще бъде мястото, откъдето сме тръгнали и което ще видим така, сякаш го виждаме за първи път.“

Избрано от: „Седемте навика на високоефективните хора”, Стивън Кови, изд. „Кибеа“, 2010 г.
Снимка: Prof. Stephen Covey; goodreads

В този ред на мисли