Възгледите на лечителя Петър Димков за Христос и силата на молитвата, споделени чрез спомените на неговата дъщеря Лили Димкова.
(Портрет на Петър Димков, худ. Лили Димкова)
За Христос и силата на молитвата
Татко се беше научил да владее времето. И каквото и да правеше, каквото и да беше напрежението около него, съумяваше да запази спокойствие и да остане лице в лице с Господа в мълчание или с думи. Усещах как татко живее в Божието присъствие, а то се постига със словесно мълчание, с тишина на чувствата, с безмълвие на мисълта, с покой на тялото. Той беше овладял възможността да изключва напрежението. А това му даваше възможност да се вслушва в тишината и да пребъде в абсолютния покой. Той ми е говорил за оживялата взаимовръзка с Бога по време на молитва и тогава казваше: „Осветява се”, т.е. казвайки молитвата, истинска светлина светва, която виждаме и с физическите си очи. Първото, на което ме научи бе, че Бог е вътре в нас и няма пречка за постигане на връзката с него, с нашия благ баща. Името, което човек получава при кръщението свързва човека с Бога. Затова, започвайки прегледа на пациента, татко питаше за малкото му име.
Скърбите и радостите идват при нас периодически по закона на ритъма в човека.Когато сме обзети от неразположения, скърби, тежки моменти, ние можем абсолютно да излезем от тях чрез молитва, вдигайки нашето съзнание на по-високо ниво.
Татко знаеше, че чрез молитвата се снемат висши енергии от божествения свят и в човека се развива ново отношение към другите – на нежност, на любов. Той винаги я проявяваше към всички. Това се отразяваше и върху чертите на лицето му, то ставаше все по-одухотворено, все по-светло и накрая на живота му просто лицето му светеше.
Научи ме, че сутрин, с отварянето на очите трябва да благодаря на Бога за деня, който ми дава и възможностите да работя за Него и за ближните си, казвайки формулата: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил, благодаря Ти за големите благодати, които си ми дал.“
Татко много държеше на духовните формули и на силата, която те носят. Много от тях са дадени в неговия Молитвеник. Много такива формули имаме и в молитвениците на Учителя. Те са прекрасни, много силни. Татко смяташе, че когато човек е на улицата, между хората, непрекъснато трябва да се свързва с Бога чрез тези формули. Те са защита и ограда.
Силна формула е: „Господ ми е задна и предна стража и ме пази от всяко зло. Амин!” Казва се три пъти. Татко ми обясняваше, че злото напада откъм тила и затова във формулата се казва първо задна и след това предна стража. Също така, когато сме в превозни средства, когато аурите ни се допират и даже сливат с околните, ние трябва да имаме силна, концентрирана мисъл, за да запазим аурата си без вмешателство на чужди мисли и чувства. Това става например, ако повтаряме „Бог е любов. Бог е мъдрост. Бог е истина.” По този начин ние помагаме и на околните. Тези мисли, тези чувства те ги поемат, попиват и се отразяват в тях в зависимост от тяхната степен на развитие. Ако сме в момент на опасност и няма време за формула, за молитва, тогава просто само призоваваме: „Господи, Господи, Господи!” и спасението идва. Когато имаме недоразумение с някого или някой има враждебно отношение към нас, или пък желаем да призовем доброто от някого към нас, тогава има една много, много силна формула. Обръщаме се мисловно към лицето и му изпращаме мисълта „Обичам те, обичам те, обичам те. Приеми ме в името на Божията любов.” Казва се три пъти. Изпитала съм тази формула не един път. Невероятни са резултатите, които дава.
Казвайки „Обичам те” ние обичаме божественото в човека. Недостатъците на хората са нещо външно, те не засягат човешката душа, тя е чиста и свята. А недостатъците са нещо преходно и когато човек достигне до по-висока степен на развитие той ще се освободи естествено от тях.
Да умеем да прощаваме – най-важната стъпка в духовното развитие. Първата крачка, с която се тръгва по духовния път – това е прощаването. Татко го владееше. Нямаше някой, на когото той да откаже да помогне, защото човекът му е направил някакво зло. Винаги и за всекиго беше отворено неговото сърце.
За да имаме закрила през целия ден, татко казваше, че задължително сутрин трябва да започнем с три молитви: „Отче наш” – най-великата молитва на земята, Добрата молитва, дадена от Учителя, която е връзка с целия Космос и 91-ви псалм. За 91-ви псалм казваше, че никога не трябва да тръгваш на път, без да си го прочел или казал, ако го знаеш наизуст. По време на деня колкото повече молитви казваш, прилагаш, толкова е по-добре, защото както един извор, колкото повече вода минава през него повече се чисти, така и човек се чисти с молитвите. Молитвите винаги трябва да се казват с дълбоко дишане. Поема се дълбоко въздух, и задържайки го, се казва едно от изреченията, издишва се и така до края на молитвата. Хубаво е да бъдат произнасяни шепнешком.
Молитвата Отче наш ни е дадена от нашия Спасител Иисус Христос за нашето спасение.
Основателите на религиите са хора като нас, но работили много за своето усъвършенстване и достигнали висока степен на развитие в пътя на своята еволюция. Но Христос не е от човешка еволюция. Той е божествено, космическо същество, дошло от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти. От това вселенско слънце идва Христос. Христос е най-великото същество, дошло на нашата Земя. Христос не може да бъде сравняван с другите учители. Всички останали са дошли, за да подготвят съзнанието на хората за неговото идване или да донесат съответно с времето и обстановката, нужните разяснения на божествената истина. Неговото идване на Земята е велико събитие.
Човечеството единствено има свободна воля и е създало една много тежка карма до идването на Христос, която е пречела за неговото по-нататъшно развитие. Със своето идване Христос променя това положение, поемайки тежката карма и със своя живот и смърт той трансформира земната аура и я изпълва със своята светлина. И с това създава благоприятни условия вече за човешкото развитие по-нататък. Останалата част от кармата ще се плати чрез страданията на хората. Това е била едната задача на идването на Христа. А другата – да донесе на Земята силата на любовта. Самият Христос е носител на любовта. И се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След неговото идване човечеството има възможността вече да се издигне към Бога от материалния към духовния свят.
Няма по-пълно изявление на любовта на Земята освен Христос. Той е облъчил всички същества със своята любов и е дал възможност да възкръсне и разцъфти човешката душа.
И след като човек възприеме тази Христова любов и тръгне по пътя на любовта, тогава ще бъде поведен по пътя на мъдростта и на истината. Сега Христос е най-близко до нас, най-близко до аурата на Земята и работи най-усилено. Нашето време е много особено, неповторимо, ускорено време, в което кармата се разплаща много бързо, сгъстено, в един живот толкова, колкото преди в много, много животи. И това е така, за да има възможност да се тръгне и премине в епохата на Водолея, която сега започва. Границата между инволюцията и еволюцията е станала с идването на Христос.
Христос е трансформатор, защото без него не можем да отидем при Бога. Христовата сила обновява напълно човека – ума, сърцето, душата, духа му. Всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Христовият дух се вселява в тялото на Иисус, който е великопросветен по време на Кръщението, и три години работи на Земята.
Това беше отношението на татко към Христа. Това беше възгледът му за Христа.
Най-правилно вървиш по пътя на светлината, ако не правиш на другите това, което не искаш да правят на теб.
Избрано от: „Петър Димков: Моят баща“, Лили Димкова, ИК „Виделина“, 2007 г.
* Портрет на Петър Димков, худ. Лили Димкова, lilidimkova.com
