За подвига на малката червеношийка с една от легендите за Христа на знаменитата шведска писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф (1858-1940).

(Selma Lagerlof by Anna Ollson, 1881)

♥ Червеношийката 

I.
Това се случи, когато един ден в рая Господ боядисваше птиците.
Целия ден той работи, а надвечер му дойде на ум да направи една малка сива птичка.
- Запомни, че името ти е червеношийка! - каза Господ на птичката, когато беше свършена. После я сложи на разтворената си ръка и я остави да хвръкне.
Но когато птичката хвърчеше и гледаше хубавата земя, дето трябваше да живее, тя пожела да види и себе си. Червеношийката се обръщаше и премяташе, оглеждаше се във водата, но не намери по себе си нито едно червено перце.
Тя видя, че е цяла сива и че нейната шийка е също сива като тялото й. Затова птичката се върна при Господа.
Сърцето й туптеше от страх, но чрез леки скокове тя се приближи до него, кацна на ръката му и го запита:
- Господи, защо се казвам аз червеношийка, когато съм сива от човката до опашката? Защо да се казвам червеношийка, когато нямам нито едно червено перце?
- Я-а, моя мила, виждам, че съм забравил да украся с червено перата на твоята шийка, но аз те нарекох червеношийка и така ще се наричаш ти, само че от тебе зависи да заслужиш името си.
Господ вдигна ръка и птичката изново хвръкна в безкрайния мир. Тя излезе от рая, потопена в дълбоки мисли за себе си. Какво може да направи една малка птичка, за да добие червени пера?

II.
Изтекли се бяха безброй години от тогава. Животните и хората бяха напуснали рая и се бяха пръснали по земята.
Една сутрин червеношийката се намираше на един оголен хълм, извън стените на Ерусалим. Тя пееше на малките си, които почиваха в гнездото между шипков храст.
Пееше червеношийката и разказваше на малките за чудния ден на сътворението и за своето кръщение, - разказ, който всяка червеношийка предава на децата си, чак от първата, която беше чула Бога и беше излязла от неговата ръка.
- И видите ли - свърши угрижено тя, - толкова години изминаха, толкова рози се разцъфтяха, толкова пилци се излюпиха от сътворението до днес - толкова много, че не могат се преброи, - но червеношийката си остана все малка сива птичка. Тя още не е заслужила да има червени пера…
Тук птичката прекъсна разговора, защото из една от вратите на Ерусалим излязоха тълпа хора. Тази тълпа се запъти към хълма, гдето беше птичката.
Между тях имаше конници върху горделиви коне, пешаци с дълги копия, слуги и палачи, които носеха гвоздеи и чукове, свещеници и съдии, които гордо-гордо стъпваха и много други хора. Посред тълпата вървяха трима нещастници с измъчени лица. На двамата бяха вързани ръцете, а третият носеше голям дървен кръст. Тълпата ги биеше, плюеше и подиграваше.
Малката сива птичка беше стъпила накрай гнездото и трепереше. Всяка минута тя мислеше, че храстът ще бъде сгазен от идещите и че малките й ще загинат.
- Пазете се! - викаше тя на беззащитните си деца, - притиснете се едно до друго и пазете тишина! Ето един кон, който иде право срещу нас! А на него войник със железни обувки!
Тълпата отмина, без да закачи птичката и нейните малки.
Скоро всички се изкачиха на хълма Голгота и разпнаха тримата нещастници.

III.
Червеношийката гледаше всичко с разширени от ужас очи. Нейният поглед не можеше да се откъсне от разпнатите.
„Колко жестоки са хората” - каза птичката след минута - не им стига да заковават тези хора на кръст, но още и върху главата на един от тях са сложили трънен венец. Бодлите наранили челото му и ето, кръвта тече. А този човек е толкова хубав, той хвърля около себе си толкова благи погледи, че не можеш да го не обикнеш. Сякаш стрела ми пронизва сърцето, като гледам как страда!”
Малката птичка бе обхваната от най-дълбока мисъл за венчания с трънен венец.
„Ако аз бях като моя брат, орела - мислеше тя - бих изтръгнала гвоздеите из ръцете му и с нокти бих разкъсала ония, които го правят да страда”.
Тя видя кръвта да се струи по челото на разпнатия и не можа да стои повече в своето гнездо.
- Макар да съм малка и слаба, все ще направя нещо за тоя млад мъченик, - помисли птичката. Тя напусна гнездото си и литна във въздуха, като описваше широки кръгове около разпнатия Христос. Дойде съвсем близо до него и с човката си извади един трън, който беше се набил в челото му.
Когато правеше това, една капка кръв се разля и обагри с червено всичките пера на нейната шийка…
Щом птичката се върна в гнездото си, нейните малки извикаха:
- Твоята шийка е червена! Перата на твоите гърди са по-червени от розите!
- Това е само капка кръв от челото на клетия човек, - каза птичката. - Тя ще изчезне, щом се изкъпя в някой поток или бистър извор.
Но колкото и да се къпеше малката птичка, червеното, що бе обагрило нейната шия, не се махна. А когато малките й пораснаха, същият кървав цвят блесна и върху техните шийки, както блести той върху шиите на всички червеношийки, които сме виждали до днес.

* Публикувано в сп. „Витлеем”, година I, книжка IV и V, април и май, 1923 г.
Снимка: Selma Lagerlof by Anna Ollson, 1881 - commons.wikimedia.org