„Оня, който иска да познае вкуса на победата, трябва да е търпелив. Само търпеливият познава що е победа, защото търпението предполага изучаване на всички възможности.“
Георги Томалевски (1897-1988)
Търпението
„Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове” ~ Притчи Соломонови (гл. 16, 32 ст.)
Понякога съдбата дебне човека в най-решителните моменти на живота му, за да наклони везните на едната или другата страна, да открие единия от двата преплетени и кръстосани пътища на неговия живот. На тия решителни възли, където се осъществява неповторим и пълен със съдбовност момент, най-същественото качество на човека е търпението.
Нека да изясним казаното, като, преди всичко, осветлим по-ясно самото понятие търпение.
Днес ще срещнете на стотях души човеци деветдесет и пет, които смятат търпението за унизително, „волско“ качество. Особено нашата епоха е враг на търпението, защото хората изтънчиха чувствителността на своето „аз“, което има отношение към външния свят и което „аз“ не познава другите достойнства на своята природа, освен достойнството, което е станало стандартен артикул на обществото.
В един от всекидневниците прочетох една статия, която неволно разкрива малко завесата на един от най-кървавите конфликти в човешката история. Там, на едно място се загатваше (не мога да си спомня дословно думите), че търпението е било вече изчерпано и че достойнството на една велика нация не позволявало да се търсят други пътища, освен тоя, който предлага накърненото честолюбие - оръжието.
Наистина, малцина са, които могат заради един момент да поставят на карта своето и на другите съществувание, но още по-малко са другите, които могат да прозрат тутакси голямата безплодна пустота и пакост от такъв, привидно героичен, но съвсем лишен от мъдрост жест.
Кой е, в същност, оня, който не познава високата цена на дълготърпението и го напуща, за да даде възможност да се прояви мрачният гений на личния егоизъм, гордостта и някакъв сорт достойнство, често заплащано със скъпата кръв на хиляди и милиони човеци ? Той непременно е издънка на мрака, той е в услуга на отрицателните сили. Вярно е, настъпват понякога моменти в човешкия живот, когато нищо не е в състояние да предотврати една катастрофа, освен търпението. Чрез него ние влизаме в най-ефикасната и най-благородна борба със злото, защото за злото няма по-голям враг от търпението, тъй като злото няма творческа мощ, за да се прояви само, а всякога търси противодействуваща сила.
И за доброто се изискват два полюса - единият, който го проявява и другият, който го приема, но самата проява на доброто е свободна и за тая проява не са потребни приемниците му. Една чешма си тече независимо от това, дали има кой да черпи от нея вода. Преизобилието се манифестира свободно и то дава всекиму. Слънцето грее и щедро дарява своите енергии, независимо от това, дали хората са разположени и умни да приемат благото, което се излива, или не. При злото, въпросът е по-друг. Там трябва непременно една противодействуваща сила, защото без нея злото изчезва. Един взрив трябва да бъде затворен в нещо, за да произведе необходимия ефект. Свободен, той се обезвредява. Атмосферният въздух, който ние дишаме и който съставя най-голямото благо за нас, би могъл да се превърне з най-страшното оръжие, ако го съберем в малко пространство, ако ограничим свободата на молекулите му, и ако, предизвиквайки го за грамадно разширение, му поставим някое голямо противодействие.
Злото започва с ограничение на свободата и противодействие за нейното възстановяване.
Търпението неутрализира злото, защото го лишава от противодействие и не му дава да се прояви. Но, в такъв случай, излиза, че търпеливият отстъпва на злото. Не, тъкмо обратното. По тоя начин търпението побеждава, защото няма победа по-голяма от победата на любовта, която е преди всичко дълго-търпелива.
За да победиш с търпението, изискват се много качества. Търпелив може да бъде само един дълбоко просветен ум, чиято светлина може да прозре в тайните и неизповедими длъбини на живота. Търпеливо може да бъде само едно рядко, благородно сърце, което може да стопли със своя огън всички, които се докосват до него. Търпение може да прояви една необикновена воля, която може да устоява на всички изпитания, без да се огъне. Ето как търпението не е безсилие, а грамадна сила — качество, което се проявява като спонтанен израз на много други качества - синтез на много добродетели, без които то не би могло да бъде ценно.
Ние говорим за едно търпение в сила, а не търпение в безсилието, защото търпението на оня, кой не притежава никакви възможности, няма цена.
Оня, който е лишен от търпение, всякога греши. Той е слаб и немощен, той не може да устои и затова пропуща през себе си разрушителните сили, както един бент, който не може да удържи напора на водата, пропуща я надолу в долините, за да произведе тя там, нерегулирана и невкарана в полезна работа, своите поражения и да отвлече ценностите на плодородната долина, спечелени с толкова непосилен труд.
Ето защо, мъдрият, още преди няколко хилядолетия е казал, че дълготърпелив е повече от храбър, и който владее себе си, е по-горе от тоя, който завладява градове.
Търпението, творческото, преситеното с духовна пълнота търпение, е най-съществената и най-ценната част от мъдростта, която човек учи на земята. Това търпение не е някаква неминуема последица от безсилието, което понякога обхваща човека, но е резултат на сила и вътрешна духовна пълнота. В това търпение узрява истината и за човека се открояват широките хоризонти на духа. В търпението човешката душа дава плод, както посятото зърно, което „от едно дава сто“.
Търпението е основата, върху която се съграждат всички добродетели, тъй като няма добродетел без търпение. То е най-ценното качество на любовта, тъй като всяка любов в света се изпитва чрез него. И апостол Павел казва за любовта, че тя дълготърпи.
Оня, който иска да познае вкуса на победата, трябва да е търпелив. Само търпеливият познава що е победа, защото търпението предполага изучаване на всички възможности.
Бог е дълготърпелив, защото знае всички тайни на живота. Той вижда цялата мрежа от причини и последици, изчаква развитието им и гледа с любов, кога ще възрасне зрънцето на божественото добро, което Той е посадил във всяко сърце. И в сърцето на злодея Бог чака да цъфне това велико зрънце и страданията, които ще напоят тая почва, Той е допуснал, защото те са създадени от хората и те ще помогнат да се ускори чудото на великото пробуждане.
Не е ли търпелив земеделецът, който е посадил житното зърно в чернозема? Не чака ли той чудото и тогава, когато земята е покрита с дебели снегове и фъртуната бяга, разсърдена из полята? Не вижда ли той с вътрешните си очи златните талази на нивите и тогава, когато из полето свири декемврийската безнадеждна песен на зимата и скованите съзвездия трептят на смразеното небе?
Дълготърпелив е земеделецът, защото знае тайната на годишните времена и очаква деня, когато в. ранното утро ще чуе песента на капчуците и на стрехата ще причурулика ластовица.
Какво би станало, ако мразът на зимата би се промъкнал в душата му и той махнеше безнадеждно с ръка?
Погледнете наоколо и вие ще видите плодовете на търпението. Погледнете наоколо и вие ще видите пустошта на нетърпеливия. Търпеливият учител може да научи първачето на четмо и писмо. Търпеливият става музикант, ваятел н поет. Дарбата без друго трябва да падне на почвата на едно търпеливо разработване, за да даде плодове. Без търпение дарованието изсъхва и се похабява без време и без полза.
Но, я вижте, какво прави нетърпеливият в своята не-разумност? Всички конфликти в човешката история са родени в неспокойната атмосфера на нетърпението, което заобикаля като пламтящ огън неразумния. Липсата на мъдрост убива търпението и превръща света в развалини. Човек, който е загубил търпението си, трябва да се оттегли от арената на обществения живот, защото той ще подготви катастрофи.
Без търпение, животът скоро би се превърнал на ад. Затова дълготърпеливите, конто знаят тайните на живота, са хората, които увеждат затъналото човечество на спасителен пристан. Към тях, в най-критичните моменти на народите, се протягат ръцете на милиони.
От: „Слънце след буря“ (Есета), Георги Томалевски, изд. „Житно зърно“, 1946 г.
Снимка: Георги Томалевски (1897-1988)
