Проблемите на ума не могат да бъдат разрешени на равнището на ума ♥ Екхарт ТОЛЕ

„Умът е великолепен инструмент. Нездравото идва тогава, когато търсите себе си в ума и го смесвате със себе си.“

~ Не търсете себе си в ума 

Струва ми се, че имам още много да науча за начина, по които работи моят ум, преди да мога изобщо да напредна към пълно осъзнаване или духовно просветление.

Не, не е така. Проблемите на ума не могат да бъдат разрешени на равнището на ума. След като сте проумели основния проблем, няма почти нищо друго, което да се налага да научите или разберете. Изучаването на сложността на ума може да ви направи добър психолог, но няма да ви отведе отвъд него, също както изучаването на лудостта не е достатъчно за създаването на разумност. Вече сте разбрали основния механизъм на несъзнателното състояние: себеотъждествяване с ума, който създава фалшива самоличност - его, заместител на вашето истинско „аз“, чиито корени са в Битието. Ставате „клонка, отрязана от лозата“, както се изразява Христос.

Нуждите на егото нямат край. То се чувства уязвимо и застрашено, затова живее в състояние на страх и недоимък. След като вече знаете механизма на основния проблем, няма нужда да изследвате безбройните му проявления, да превръщате това в сложен личен проблем. Егото, разбира се, обича това. То винаги търси нещо, към което да се закачи, за да поддържа и укрепва илюзорната представа за „аза“, затова с удоволствие ще се закачи за проблемите ви. Така при много хора голямата част от себеусещането е тясно свързана с проблемите им. В такъв случай последното, което те искат, е да се освободят от тях - това би означавало да загубят себе си. Напълно възможна е значителна несъзнателна инвестиция на егото в болката и страданието.

И така, след като приемете, че корените на несъзнанието са в отъждествяването с ума, което, разбира се, включва и емоциите, вие се измъквате от него. Заменяте го с присъствие. Когато присъствате, можете да оставите ума да си действа, без да се забърквате с него. Той самият не е нездрав. Умът е великолепен инструмент. Нездравото идва тогава, когато търсите себе си в ума и го смесвате със себе си. Тогава той става его-ум и превзема целия ви живот.

~ Сложете край на заблудата „Време“ 

Изглежда почти невъзможно да прекъснем отъждествяването си с ума. Всички сме потопени в него. Как да научиш риба да лети? Ето къде е ключът: край на заблудата „време“. Времето и умът са неотделими. Отнемете на ума времето и той ще спре - освен ако не решите да го използвате.

Да се отъждествявате с ума си означава да попаднете в капана на времето - натрапчивата потребност да живеете изключително чрез паметта и очакването. Това ви ангажира непрекъснато с миналото и бъдещето и неохотно признавате и приемате сегашния момент. Причината за тази натрапчива потребност е, че миналото ви дава самоличност, а бъдещето носи обещанието за спасение, за себеосъществяване в каквато и да е форма. И едното, и другото е илюзия.

Но как бихме функционирали на този свят без чувство за време? Вече няма да има цели, към които да се стремим. Дори няма да знам кой съм, защото миналото ме прави това, което съм днес. Аз мисля, че времето е нещо много ценно и трябва да се научим да го използваме мъдро, а не да го пилеем.

Времето изобщо не е ценно, защото е илюзия. Това, което възприемате като ценно, не е бремето, а единствената точка, която е извън него: Настоящето. То наистина е ценно. Колкото повече се съсредоточавате върху времето - миналото и бъдещето, - толкова повече изпускате от поглед Настоящето, най-ценното нещо, което съществува.

Защо е най-ценно ли? Първо, защото друго освен него няма. То е всичко. Вечното настояще е пространството, в което се разгръща целият Ви живот, единственият фактор, който остава неизменен. Животът е сега. Никога не е имало време, когато животът ви да не е бил сега, няма и да има. Второ, Настоящето е единствената точка, която може да ви отведе отвъд тесните граници на ума. То е единствената точка на достъп към безвремието и безформието на Битието.

~ Няма нищо извън настоящето

Миналото и бъдещето не са ли също толкова реални, понякога дори по-реални от настоящето? В крайна сметка миналото опредат кои сме, както и това как възприемеше и какво поведение следваме в настоящето. Бъдещите ни цели определят какви действия предприемаме в настоящето.

Още не сте схванали същността на това, което казвам, защото се опитвате да го разберете с ума си. Умът не може да го проумее. Само вие можете. Моля ви, просто слушайте.

Случвало ли се е някога да изпитате, направите, помислите или почувствате нещо извън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи някога? Възможно ли е нещо да се случи или да бъде извън Настоящето? Отговорът е очевиден, нали?

Никога нищо не се е случвало в миналото, то се е случвало в Настоящето.

Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.

Това, което смятате за минало, е следа в паметта от някогашно Настояще, съхранена от ума. Когато си спомняте миналото, вие реактивирате следа в паметта - в Настоящето. Бъдещето е въображаемо Настояще, проекция на ума. Когато то настъпи, настъпва като Настояще. Когато мислите за бъдещето, мислите сега. Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност. Както луната няма собствена светлина, а само може да отразява светлината на слънцето, така и бъдещето и миналото са само бледо отражение на светлината, силата и реалността на вечното сегашно. Тяхната реалност е взета назаем от Настоящето.

Същността на това, което казвам тук, не може да бъде разбрана от ума. В момента, в който го проумеете, се получава изместване на съзнанието от ума към Битието, от бремето към присъствието, Изведнъж всичко става живо, пръскащо енергия, излъчващо Битие.

Из: „Силата на настоящето“, Екхарт Толе, изд. „Кибеа“, 2008 г.
Снимка: eckharttolle.com

6392 Преглеждания