„Само четири неща в живота ни не могат да се върнат: дума, хвърлена стрела, изживян живот и пропуснат случай.“
(1886 ~ 1981)
За успеха
В храма на успеха няма отворена врата. Всеки, който влиза, сам си отваря врата, която се затваря след него и не пропуща дори и неговите деца.
Един съвременен писател казва, че геният, най-благородният дар на човека от Бога, се отхранва от бедността. Не в бляскавите и гръмливи думи, не в богато изработените библиотеки, не в ситостта и излишеството обикновено се ражда и възпитава геният, но много често в нещастията и немотията, в блатото на домашните дребнави грижи и в дълбокия мрак на безутешното отчаяние. Ето това е то мястото на неговото рождение, в такива именно неблагоприятни условия много талантливи хора са работили, учели се и калявали, докато най-сетне не изтиквали от мрака на тази неизвестност светли факти на времето си, те ставали ръководители и учители в отбрана среда и са имали голямо влияние върху цялата човешка мисъл – нещо, което в някои отношения формира законодателството на съвременната цивилизация.
„Нищо не знае оня, който не е теглил“, е казал един мъдрец. Шилер е създал своите най-велики трагедии сред физически страдания; Хендел бил най-величествен, когато, предизвестен от апоплексия за наближаването на смъртта и борейки се с тъгите и страданията си, създавал музикални творения, които обезсмъртили името му. Моцарт написал безсмъртните си опери и своя „Реквием“, измъчван от дългове и страдайки, при това болен от рак. Бетховен създал най-великите си творения, когато изпаднал в мрачна тъга и почти съвсем оглушал.
Решителният човек винаги успява. Сложете на пътя му камъни, за да го спънете, той и тях ще преобърне на стъпала, по които ще възлиза. Вземете му парите – от самата бедност той ще си създаде подтик към работа. Измъчен, самотен, болен той пак ще пише, както Валтер Скот. Хвърлете го в затвора – и той ще съчини безсмъртния „Път на пилигрима“.
Да можеше да се убеди днешният младеж, че всичко велико и благородно в историята на света е резултат на безкрайно трудолюбие, неуморно търпение, просто и всекидневно прилежание!
Човек, който не си е пробил път в живота и по чийто път няма следи от отчаяна борба, той не разбира най-висшия смисъл на успеха. Светът е врата, сгоден случай за оногова, който знае как да се възползва от него, но за жалост ние извънредно много се надяваме на чужда помощ.
Печално е, когато един младеж не забелязва, че сгодният случай му е в ръцете, под носа му, и започва да мисли, че по-добре ще бъде, ако той подири тоя случай някъде другаде.
Всеки един от нас има свое собствено, специално място и дело. Намерете това дело и го изпълнявайте. Но за да имате успех, трябва да бъдете готови да хванете сгодния случай, когато той се яви. Помнете, че само четири неща в живота ни не могат да се върнат: дума, хвърлена стрела, изживян живот и пропуснат случай.
Един от парадоксите на цивилизацията се състои в това, че колкото повече случаи използват хората, толкова повече нови случаи се явяват. Има ли сгодни случаи? И къде са те? Те са навред около нас.
Най-големите изобретения са направени от хора, които не са разполагали с големи средства. Искате ли да успеете, изучете сами себе си, своите нужди, вие ще видите, че милиони хора имат същите нужди като вашите. Най-сигурна е оная работа, която е свързана с потребностите на човека, всекиму са необходими облекло, подслон, храна, образование и възпитание, а после вече са му нужни комфорт и развлечения. Всеки, който може да удовлетвори някоя необходима нужда на човечеството, да усъвършенствува някои употребявани от човечеството способи, да изпълни някое изискване на комфорта или изобщо да спомогне за благосъстоянието на хората може да постигне успех.
И накрая всеки младеж трябва:
1. Да знае да чака и да не бърза.
Делата зреят с време и хвала на онзи, който съумее да схване момента на беритбата. Който умее да използва тези моменти, е човек проницателен, човек, който непременно ще успее в живота. По-добре е понякога да се спрем за малко, отколкото да се впуснем след някой необуздан порив, както и мълчанието понякога говори по-красноречиво от самите нас.
Ако, за да успеете, трябва да знаете да чакате, то не по-малко важно е и да работите бавно, ако това е условие за постигане на успех. Да не губите времето си не значи да бързате, а значи да правите всичко навреме, да не се оставате да ви завладее мързелът, да не ви прави впечатление светската суета, да бъдете глухи за всичко, което може да ви накара да пренебрегвате работата, с една реч, да се не отклонявате от начертаната цел.
Навикнете да си казвате при всеки случай, когато ви се ще да побързате: „Няма да бързам, защото не е добре да се бърза, човек става смешен и несръчен, когато бърза“. Онзи, който истински умее да цени времето, е хладнокръвен, работи бавно, говори спокойно и интересно. Има известна елегантност в маниерите на такъв човек, а и работата му е безукорна. Хората нямат доверие в човек, който много бърза, а без хорското доверие, успехът е невъзможен.
Човек, който се издига над хорското мнение, би трябвало да притежава извънредни дарби и много твърд характер, за да покори хорското недоброжелателство. Необузданият човек работи много повече от спокойния, защото вместо да употреби усилията си за полезни цели, той е принуден да се бори с хиляди мъчнотии, които необуздаността му създава. Спокойният човек се занимава само с работата си и печели сума време от това, че върши всичко навреме, кротко и безшумно. Като не мисли да преодолява разни пречки, той се отдава на работата си, а от това печели и обществото, и самият той.
От гледна точка на здравето, бързането е също така много вредно. Преуморяването предразполага организма към заболявания, а бързането почти винаги предизвиква преумора. Неврастенията, параличът, туберкулозата са следствие най-често от физическо изтощение, причинено от преумора. Природата изпраща леко неразположение, за да предупреди жертвата, за жалост обаче, на това неразположение никой не обръща нужното внимание, а жизнената сила се пилее на вятъра, докато не остане нищо от нея.
„Бързай полека“, казва пословицата. Навикнете да работите спокойно, обличайте се, хранете се, пишете, работете без да бързате, въздържайте се, когато се появи у вас желание да захванете някоя нова работа, преди да сте свършили започнатата. Кажете си гласно, защото понякога изказаната на висок глас мисъл се запечатва по-силно в съзнанието: „Ще работя без да бързам“, или: „Имам време, няма да бързам“. По този начин ще навикнете да мислите преди да се разбързате, а навикът е втора природа. Ако следвате и формулата „всяко нещо с времето си“, ще видите, че без да се уморявате, ще стигнете до целта, стига само да постоянствате.
Това са главните начала, на които почива успехът. Времето, доверието, усилията, пестенето и спокойствието струват пари за онзи, който умее да се ползува от тях.
2. Амбицията е добра, когато преследва благородна цел.
Знаменитият американец Карнеги, който не само печели милиони, но е полезен и на страната си във всяко отношение, дава много ценни съвети по този въпрос. Той казва така: „Стремете се все по-нагоре. Младеж, който не мечтае да стане съдружник, или господар на търговската къща, в която работи, не заслужава никакво внимание. Не се задоволявайте никога с посредствени служби, стремете се винаги да стигнете върха и не се бойте, че ще отидете далече в бляновете си. В своите очи човек трябва да стои високо, ако иска да напредне. Закълнете се в себе си, че ще напреднете по светската стълба и не отпадайте, докато не стигнете върха“.
Без амбиция стремлението нагоре е почти невъзможно. Амбицията е осъдителна, само когато е основана на егоизъм и се изразява в прекалено стремление към почести и слава. Такава амбиция е в състояние да увлече човека в големи крайности, да заглуши у него до неимоверност гласа на съвестта. Заразеният от такава амбиция младеж се стреми да разшири властта си с всички средства и става по този начин опасен за околните.
Обаче, амбицията, за която говори Карнеги, няма нищо общо с болния ламтеж. Похвалната амбиция почива на личната мощ, а не на хорската немощ. Завистта и властничеството са чужди за нея, тя не разчита изключително на случая, но не го и пренебрегва. Не се бойте от приказки, признайте, че сте амбициозен и не се смущавайте, когато хората ви укоряват за това.
Само амбициозните хора успяват. Амбицията кара хората да се трудят, за да осигурят щастието и независимостта си. Както храненето поддържа живота, така и този стремеж поддържа вярата в успеха и води към него. Най-добрите решения взимаме под влиянието на амбицията, най-добра опора намираме в нея, когато ни домързи да работим. Вземете за другари в живота си твърдата воля и благородната амбиция и не бойте се!
Разбира се, че не е достатъчно да бъде човек амбициозен, по-важно е амбицията да отговаря на дарбите и средствата, с които индивидът разполага, защото иначе той ще очаква и изисква от своята кариера повече, отколкото може тя да му даде.
Без труд амбицията е празна дума. Именно затова, човек трябва още от дете да свикне с физическия и умствения труд, без който е невъзможно осъществяването на никоя мечта. Впрочем, амбицията ни кара често да забравяме, че много работим и ни облекчава по този начин.
От: „Хигиена и лекуване на душата“, Петър Димков, изд. „Астрала“, 2010 г.
Снимка: Петър Димков (1886-1981); petardimkov.com
