Трудът ли превръща маймуната в човек или парите превръщат хората в маймуни?
Такъв въпрос си задал един учен от Университета в Йейл
Колко разбира една маймуна от пари? Отговорът - толкова, колкото един човек. Двама учени от Университета в Йейл, икономист и психолог, решили да научат маймуните да използват пари. Експериментът се оказал сполучлив. Станало ясно, че идеята на парите може да бъде усвоена от същества с малък мозък и потребности, ограничени до ядене, спане и секс. Зоолозите избрали за този експеримент капуцините – считани за едни от най-глупавите примати.
"На пръв поглед се виждаше, че в техния живот нищо не липсва. Можете да ги храните с лакомства през целия ден, те ще идват и ще си отиват, и пак ще идват за тях – през цялото време. Затова ще решите, че капуцините – това са едни ходещи стомаси", споделят учените.
Те провели експеримент по налагане на трудовите отношения в общността на капуцините. Измислили и въвели принципа "работа" и универсалния му еквивалент - "пари". Работата се състояла в това, маймуните да натискат лост, като усилието се равнявало на 8 килограмов натиск. Значителен труд за неособено големите маймуни. За тях това било твърде неприятно занимание.
За всяко натискане на лоста, животното получавало като награда грозде. След като схванали, че всяко усилие е възнаградено с лакомство, маймуните преминали към следващото ниво на експеримента – разноцветните пластмасови кръгове. Вместо грозде, те получавали цветни жетони с различна номинална стойност. С бял жетон можели да купят от хората още една чепка грозде, със син – две, с червен – кана с напитка и т.н.
Съвсем скоро обществото на маймуните се разделило на слоеве – касти. В него започнали да се наблюдават същите разновидности поведение, както при хората. Появили се работохолици и мързеливци, гангстери и тарикати. Една маймуна успяла в рамките на 10 минути да натисне лоста 185 пъти – толкова много й се искало да спечели пари. Някои пък, предпочитали да крадат пари от другите – рекет без много зор.
Но главното, което било отчетено в експеримента отвежда в друга посока – при маймуните се проявили черти от характера, които не били наблюдавани по-рано – алчност, жестокост, ярост в отстояването на собствените пари, и болестна подозрителност към останалите.
В изучаването на това икономическо поведение, на маймуните били връчени други "пари" – във вид на сребърни дискове, с отвор в средата. След няколко дни, капуцините разбрали, че за тези монети, могат да получат богато угощение.
Експериментаторът, който в младостта си бил увлечен по Марксизма, се зачудил сериозно, дали наистина трудът превръща маймуната в човек или парите превръщат хората в маймуни.
Той просто раздал на маймуните тези монети и ги научил да ги ползват за покупки на плодове. Преди това изяснил, коя маймуна какви предпочитания има по отношение на храната.
И така – първоначално таксата била единна – за кисела ябълка и чепка грозде изисквали еднакво количество монети. Естествено, ябълките не се ползвали с успех, а записите от грозде приключили бързо. Но картината рязко се променила, когато цената на ябълките паднала два пъти. Не след дълго, маймуните решели да инвестират почти всичките си пари в ябълки, а грозде си позволявали много рядко.
В един от дните, когато животните в общата клетка вече знаели, че една стока струва повече от друга, една маймуна проникнала в камерата, където се съхранявали общите пари на групата и си присвоила всички монети, отбранявайки се яростно от хората, които се опитвали да й попречат да извърши тази нагла кражба на "банката".
Най-изумителният феномен на този експеримент обаче, се оказала проституцията. Млад самец дал няколко монети на женска. Учените мислели, че е влюбен и й прави подарък. Но не било съвсем така – "момичето" се отблагодарило за този подарък с полов акт, а после с получените монети, отишло при учените и си купило няколко салкъма грозде.
Всички останали доволни – и маймуните, и учените. Първите, усвоили либерално-капиталистическите отношения, а вторите защитили докторска дисертация.
Източник | ZME Science
