Животът е като сладолед ~ насладете му се, преди да се е разтопил

Исторически преглед на сладоледа и коефициент на полезно действие ☺

(Lyons Maid ice-cream van, Cambridge, 1960)

Ледено изкушение, топяща се сладост, най-обичан от децата. Една мъдрост казва, че никога не е твърде студено за един сладолед. А хилядолетната история предоставя твърди доказателства за страстите сладоледени. Здравословните му качества също не са за пренебрегване:

сладоледът стимулира производството на серотонин в организма, който предпазва от стрес и повишава настроението
млякото и сметаната съдържат триптофан - ефективен природен транквилант, който успокоява нервната система, повдига настроението, помага при безсъние
ако в състава му има какао или кафени зърна, те действат като естествени антиоксиданти, предпазващи от заболявания на сърцето. Какаото понижава и нивата на холестерол и помага за свалянето на излишните килограми
сладоледът е полезен, защото съдържа калций и доставя на организма витамините А и В
носи наслада, а това е силно препоръчително ☺

(Gelato served from a Carpigiani-made gelato truck at the Bologna fair in 1958. © Gelato Museum)

Китай, 5000 години назад. Тамошните императори и знатни люде са първите, вкусили странната комбинация от сняг, лед, плодове, зрънца нар, вино и мед. Чуден десерт, носещ блаженство и свежест в горещините. Пътят на сладоледа е дълъг и колоритен - китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а те разпространили рецептата сред венецианците и римляните.

По времето на Александър Македонски, снегът от планините бил използван за приготвянето на десерт от замразени ягоди и вода. А войниците на пълководеца били тези, които добавили към него плодове, вино, мед и мляко.

Римският император Нерон изпращал робите си в планините, за да носят сняг и лед, в които готвачите слагали нектар, плодове и мед. За да се съхранял по-дълго време, Нерон наредил да се построят специални студени стаи под императорския дворец.
През XIII век, великият пътешественик Марко Поло донесъл в Европа сладките рецепти за плодов сладолед от Китай. Те му били подарени от монголски хан и много наподобявали шербет. Италианските аристократи били предоволни от това ново сладко изкушение. Рецептите за приготвяне на сладоледа били пазени в тайна, а придворните готвачи давали обет за мълчание.
1676 година, Париж. Френската столица станала първият град, в който започнали да произвеждат и продават сладолед. 250 парижки сладкари се обединили и създали компания за производство на сладолед. Официалната рецепта за приготвянето му все още била държавна тайна.

100 години по-късно, във Виена била издадена готварска книга с различни сладоледени рецепти. Екземпляр от книгата е запазен и до днес – в него има рецепта за сладолед с каймак отгоре, а вътре - добавена канела, ванилия и вишнев ликьор. И още - сладолед с лимон, горчив портокал, ягоди и малини.

XVII век се счита за Златният век на сладоледа и приветства неговото разпространение. Тогава се раждат и много други рецепти – за парфета, мусове, ледени бомбички и други.

За първи път сладоледът бил сервиран на богато угощение, което английският крал Чарлз I дал за приближените си. Кралският готвач, французин, поднесъл вкусен, кремообразен и сладък десерт, който никога не бил опитвал. Последвала всеобща възхита и одобрение, а кралят наредил на готвача да не издава никому тайната рецепта за ледения крем и му платил щедро за това. След смъртта на Чарлз І през 1649 г. готвачът продал рецептата на богати търговци. Така сладоледът се разпространил из цяла Европа.

В Америка рецепти за приготвяне на сладолед попаднали чрез английските преселници, когато през 1774-та доставчикът на хранителни стоки Филип Лензи обявил в нюйорските вестници, че пристига от Лондон и носи рецепти на различни сладости и най-вече тази на сладоледа.

Първото нововъведение при производството на сладолед било открито от Нанси Джонсън от Ню-Джърси през 1846 г. – тя изобретила ръчния фризер. Купата със сладолед била потапяна в съд със смес от сол и лед и десертът се разбърквал с ръчката на фризера до замразяването му. Нанси не се сетила да патентова своето откритие. Това направил 2 години по-късно г-н Янг, който се отнесъл почтено и регистрирал сладоледеният фризер като Патент на Джонсън.

През 1904 г. в Сент Луис се провела международна изложба на сладоледа, на която бил демонстриран първият автомат за вафлени кофички.

През 1919 г. американецът Нелсън разработил рецепти за сладолед, глазиран с шоколад. Нарекли го Ескимо пай или „Кифличката на ескимоса". Нелсън показвал своя продукт из градовете, като едновременно прожектирал филм за ескимосите.

За официален рожден ден на сладоледа се счита 10 юни 1786 година, когато сладоледът бил пуснат за масова продажба в Америка.