Човекът, който носи Бога в себе си ╫ ИГНАЖДЕН

Свети Игнатий бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, който го ръкополага за епископ на църквата в Антиохия (днес Антакия). На този пост той служил цели четиридесет години. Страданията започнали, когато римският император Траян (Марк Улпий Траян, около 53-117 г.) наредил в чест на победите му да се принасят дарове и жертви на римските богове. Църковните старейшини не склонили да се молят на идоли, не направил това и водачът им епископ Игнатий. Самият Траян пристигнал в Антиохия да го разубеди и да изиска подчинение на царската си воля. Попитал тогава Траян що за име е това Богоносец, а епископ Игнатий отвърнал, че това е човек, който носи Бога в себе си. Мисията на римския император се провалила напълно и той изпратил непокорния епископ в Рим, за да бъде наказан. Разстоянието от Антиохия до Рим свети Игнатий преминал, окован в тежки вериги, и навсякъде по пътя възхитени жители го посрещали и му се покланяли. Хвърлили го в клетката на два кръвожадни лъва. Многохилядна тълпа изпълвала огромния амфитеатър. Преди смъртта си светецът успял все пак да се обърне към римския народ и да му каже: "Не за злодеяние и престъпление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от чиято любов съм завладян… Аз съм негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за него." Достойната смърт смилила император Траян и той преустановил гоненията против християните. 

В народните традиции, Новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо. 

Празникът се нарича още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Денят започва да расте по-бързо, "колкото петел скача на прага". Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка.

На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.  На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая, ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед.

Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце. 

На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет. 

Според народните вярвания на Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да "не излезе берекетът". Не се иска и не се дава нищо на заем. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест. Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг. От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал. 

Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици. 

Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат. 

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. 

Времето през последните дванадесет дни на месеца - от 20 до 31 декември, предсказва времето през дванадесетте месеца на идващата година.

Святитель Игнатий Богоносец. XVII век, Иоанн Апакасс. Реставрирована в 1970 г. в мастерской Государственного музея Изобразительных Искусств им. А. С. Пушкина. Икона, несомненно, происходит из провинциального центра Македонии или Болгарии.

Изображения: Wikimedia Commons, Сибирская католическая газета