(„Grace” (Old Man Praying) by Eric Enstrom)
Като условие да се живее богоугодно, Иисус Христос поставя смирението на първо място. Смирението е основата, върху която трябва да се изгражда духовния образ на човека. Смирението е майка на всички добродетели. Без него любовта е лицемерна, надеждата нетърпелива, вярата непълна. Смирението е като сол за добродетелния живот – както без сол храната се разваля, тъй и без смирение добродетелите се обезценяват.
Св. Киприян Картагенски казва: „Смирението е основа на светостта”. Блажени Йероним нарича смирението „първа християнска добродетел”. Св. Григорий Велики нарича тази добродетел „наставница и майка”, „корен и извор на добродетелите”. Както всички цветя извличат своята свежест и красота от корена, и увяхват щом бъдат откъснати – тъй и всяка добродетел, откъсната от корена – смирението увяхва, обезценява се и се изгубва като добродетел. Смирението е основа на духовния живот, на духовната сграда на човека. Но някой, може би ще каже: „Нали вярата е основа на духовния растеж у човека – вярата в Христа Бога, което подчертава и апостол Павел – друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос”.
При всеки строеж първоначално трябва да се спазят две неща: Първо, добре да се разкопае земята, гдето ще се положат основите, като се извади и изхвърли негодната и песъчлива пръст. И второ, когато се достигне твърда почва, която ще бъде устойчива на тежестта на сградата, тогава да се постави първия камък и да се почне строежа. Твърдата, устойчива почва, това е смирението. Трябва да се изхвърли песъчливата земя – трябва човек да се откаже от своите слабости и немощи; да признае, че сам със свои усилия не може нищо постигна и тогава да постави „първия камък” – вярата. Човек трябва да признае духовната си нищета – да се смири и тогава да почне духовния градеж с вярата. При всеки строеж се спазва следното – колкото зданието ще бъде по величествено, толкова и основите трябва да бъдат по-здрави и по-дълбоко в земята поставени. Големината – величината на сградата трябва да отговаря на дълбочината.
Любовта се нарича „царица на добродетелите”, но и тя без смирение в душата изчезва и се превръща на лицемерие. Любовта е спойката в хоросана или цимента при духовния градеж. Без нея строежът е застрашен да се събори, колкото и добре да са подредени камъните. Любовта помага да се издигне духовната сграда и да проличи нейната красота.
Колкото човек съзнава, че всичко дължи на Бога – и способности, и успехи в своя труд – колкото се смирява, толкова и любовта му към Бога като към свой благодетел се усилва.
Надеждата пък е отвесът, който подпомага градежа да се издига право нагоре. Ако няма отвес стените могат да се изкривят и строежът да се разруши. И колкото желаем сградата да бъде по-висока, толкова повече се нуждаем от отвес за да се издигат стените право нагоре; съответно това пък и основите трябва да бъдат дълбоко за да издържа товара. Тъй и надеждата – „отвесът при духовният строеж” се крепи на смирението, защото колкото човек е по-смирен и съзнава, че сам нищо не може да стори, ако Бог не му помогне, толкова и надеждата му в Божията помощ ще бъде по-голяма.
Тъй построена сградата – на здрави и дълбоки основи, ще бъде устойчива на напора на всякакви ветрове, бури и пороища. Ако човек строи духовната си сграда – новия, обновения в Христа човек на здрави основи – вяра, надежда и любов, почиващи на дълбоко смирение ще успее.
„Каквото е алфавита или азбуката за начинаещите да се учат на четмо, казва св. Тихон Задонски, това е смирението за християните, желаещи да се учат на християнски живот.”
Тия, които ще се учат да четат трябва първо да заучат азбуката; християните пък, за да се научат на добродетелен живот, трябва най-напред да се запознаят със смирението.
Азбуката е начало и основа на всяко учение. Смирението е начало и основа на християнската мъдрост. Смирението е венец, в който се вплитат красивите цветя на християнските добродетели. Смирението – това е проповедта на евангелието; проповедта на апостолите, на техните приемници, на св. отци и учители на Църквата.
От „Смирение и гордост”, Йеромонах Иларион, 1944, Печатница А. Д. Паничковь, Свищов
Изображение: Eric Enstrom, „Grace”
