(Wheat field in rain, Vincent van Gogh, 1889)
Народният календар почита четирима градушкари: Герман – на 12 май, Вартоломей – на 11 юни, Елисей – на 14 юни.
И Вида.
Вида е сестра на Вартоломей и Елисей и в нейна чест се тачи и празнува Видовден.
На Видовден се става рано, за да се види как, като изгрее, слънцето се връща назад към зимата.
Хубаво е на Видовден да се види слънцето – така човек ще е здрав и весел. Градушката е божие наказание за сторени грехове, затова на Видовден ще се види грехът ни и ще ни се потърси сметка за него.
„Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“
Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни.
Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници – за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот.
Понякога човек се заблуждава, че такъв ден – Видовден – няма.
Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде.
Рано или късно Видовден идва.
И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него.
Много неща съм забравял в живота си.
Никога не съм забравял, че има Видовден.
Всеки ден чакам Видовден.
И винаги съм готов да го посрещна.
От „Видовден – приписки и записки”, Борислав Геронтиев
Картина: Wheat field in rain, Vincent van Gogh, 1889; chinaoilpaintinggallery.com
