За обичта на двама млади, несбъдната наяве, но оживяла в народните традиции с обичая „Еньова буля“. Молитва за любов и берекет.
Художник: Любомир Кузманов, (илюстрация от книгата на Владимир Свинтила „Длета и ружи“, изд. „Народна младеж“, 1977 г.)
♥ Легенда за Еньо и Стана
Легендата разказва, че преди много, много години в едно село се залюбили двама луди млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за друг. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня. Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил дъщеря си в далечно село.
Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало как, тръгнала девойката, че сватба назад се не връща. Като стигнала големия мост над Тунджа, Стана смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Залежал се и цели девет години не станал от леглото. Постелите изгнили под него.
През всичкото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората започнали да измират. Земята се напукала и всичко изсъхнало. На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла тя при Еньо с куклата и му продумала:
– Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!
Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал...
Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни. Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден, празник е!
Художник: Любомир Кузманов, (илюстрация от книгата на Владимир Свинтила „Длета и ружи“, изд. „Народна младеж“, 1977 г.)
