На 24 юни Православната църква чества рождението на свети Йоан Кръстител, а българската народната традиция отбелязва Еньовден. Според старите обичаи Еньовден се именува и като летни Ивановден, а в различните етнографски области е наричан още Яньовден, Иванден, Еньо Билкобер, Иван Бильобер, Среди Лете, Иван Купало, Драгийка и др.
(Еньовден. ФтАИФ 572, a.e. 65, с. Козичино, обл. Бургас)
Обредността и забраните на празника
Един от водещите елементи на ритуалната обредност на Еньовден е спазването на редица забрани. Сред тях водеща е пълната забрана за работа, заради страх от природни бедствия, градушка и суша. Тъй като предхождащите празници са свързани с отдаването на почит към светците-градушкари: Вартоломей (11 юни), Елисей (Лисе, 14 юни) и сестра им Вида (Видовден, 15 юни), в народните представи съществува поверие, че Еньо Билкобер е застъпник, който може да осигури тяхното благоразположение. Празниците, свързани с равноденствието са много по-древни от останалите в календара. Затова в основата на Еньовденската обредност стоят стари култове на лятното слънцестоене, а у нас този ден се смята за поврат в природния и астрономичен кръговрат. Еньовден е празник на Слънцето и водите и се смята се, че от този ден насетне плодоносният Бог (Слънцето) поема по обратния път към зимата и „Еньо си облича кожуха да върви за сняг“. Обредните практики на Еньовден неслучайно попадат под покровителството на св. Йоан Кръстител; така езическото „раждане“ на плодовитостта съвпада с рождението на християнския светец, съчетавайки в едно цяло традиции и вяра.
Народните традиции на Еньовден
Еньовден е празник на билките и благоуханните треви. Съществува поверие, че в нощта срещу Еньовден до изгрев слънце билките имат най-изразителна магическа сила – после повечето от тях изгубват лечебните си качества. Народът вярвал, че „за всяка болка има билка“, а според традицията жените и билкарите трябвало да наберат 77 билки и половина – за всичките познати 77 болести, а половината билка – за болестта, която „няма име“, и затова е „половин болест“. От билките и тревите момите правели венци, през които се провирали за здраве, а после ги окачвали за цяр.
В някои краища има обичай на този ден хората да се къпят в реката за здраве и плодородие. Празникът се възприема като много подходящ календарен момент за гадания и предсказания за времето, за здраве и за женитба. Широко разпространен е обичаят Еньова буля, (Яново буле, Яновче, Еня, Еньо) по името на основното обредно лице. Еньовата буля е момиче на 3, 4 или 5 години, което в зависимост от местната традиция трябва да бъде сираче, изтърсак, дете на живи родители от първо венчило или болнаво дете. То се облича в „честита”, „целокупна” къща, в която съпрузите са в първи брак (първо венчило), здрави и с живи деца. Използват се части от булчинско облекло – женска риза, върху нея връхна дреха, на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани през нощта срещу Еньовден. Еньовата буля държи в ръцете си стръкове зеленина. Боса е и момите внимават да не стъпи на земята. Обичаят включва два обредни момента – обхождане на селското землище и напяване на китки. Срещу празника момите потапят в котел с мълчана вода китки с вързан на тях пръстен или друг белег, покриват го с червена престилка, мъжка риза или кърпа и го оставят да престои през нощта „на звездите” под трендафил. Сутринта приготвят Еньовата буля и обикалят землището на селото в кръг докато я носят последователно на раменете си. Тя размахва зелените клонки в ръцете си, а момите пеят песни с пожелания за плодородие или женитба. Спират при чешма или кладенец и дават на бременна жена да подържи Еньовата буля, за да е плодородна годината. После се връщат в къщата с котела с китките, Еньовата буля ги вади една по една, а момите припяват песни, по които гадаят за бъдещия съпруг на всяка една.
Пъстра птичка под търничка, дъжд я вали, тя не бяга (овчар)
Шита риза, недошита, на врагичка отвесена (скорошна женитба)
Попарен петел из село бяга (пъдар)
Синьо небе, ясни звезди (хубавец)
Накрая си измиват лицата с мълчана вода за здраве и плодородие.
Според народните вярвания Еньовден е много подходящ за магии и гадания. На този ден магьосниците могат да примамят чуждото плодородие, стадата, млякото, росата, дори чуждото щастие или любов. „Хваща“ обаче не само вредоносна магия; сполучливи тогава са и различните баяния, насочени срещу уплах, уроки или болести.
(Еньовден. ФтАИФ 566, a.e. 19, с. Радовец, Ямболско)
Снимки: balgarskaetnografia.com