На 6 часови зони от Москва се намира градчето Оймякон. Тук е измерена най-ниската температура на планетата - 71.2 градуса под нулата. В най-студеното място в Северното полукълбо живеят и работят хора, а името на града означава „вода , която не замръзва”. Нима е възможно това? Възможно е, защото в Оймякон има горещи минерални извори. Извън този разкош, студът тук е лют, ветровете безпощадни, а хората с желязна воля. Новозенландският фотограф Amos Chapple се е престрашил да замени топлината на родината си с невероятната авантюра да бъде част от една страховита руска зима. Пристигайки в Оймякон, Чапъл бил впечатлен от пустошта на това място. Едва 500 постоянни жители, пусти улици, замръзнали пейзажи, паметници, спирки, къщи. Австралиецът прави снимки и в Якутск, където животът тече доста по-интензивно, хората са много по-гостоприемни, но студът е все същият.
Централният пазар на Якутск. Търговец държи заек сред естествено замразена риба за продан.
Статуята на Иван Крафт – един от първите губернатори на Якутия е облечена в лед през по-голяма част от годината.
Животът тече по улиците на Якустк – обвит в мъгливи изпарения от фабрики, коли и студ
Ледена къща в центъра на Якутск.
Местна жена влиза в Катедралния храм „Преображенски”
Един чифт замръзнали обувки очакват по-добри времена.
Тоалетна насред тундрата по пътя към Оймякон.
Замръзнала автобусна спирка в Якутск.
Замръзналият паметник на загиналите през Втората световна война в Якутск.
Кафене „Куба”, в което се сервива супа и горещ чай – по пътя между Якутск и Оймякон.
Снимки ~ konbini.com
