„Граници - не съм виждал нито една. Но съм чувал, че съществуват в умовете на някои хора.“
Тур Хейердал се ражда през 1914, недалеч от Осло, Норвегия и още от съвсем малък проявява интерес към природата. Вдъхновен от своята майка, уредник в местен музей, започва да се интересува от зоология и още в началното училище организира зоологически музей в стаята си. Впоследствие се записва в университета в Осло, за да изучава география и зоология, след което се отдава на невероятните си приключения, толкова невероятни, че за обикновения човек е трудно да повярва до къде може да стигне човешкото „свещено любопитство“.
Построява копие на използвания в древността сал от балсови трупи, който нарича „Кон-Тики“ и за 101 дни изминава 8000 км в Тихия океан, от Перу до Полинезия. Той е екипажът му се хранят с морска храна, а единствената съвременна технология, която ползват е комуникационната апаратура. Салът се оказва абсолютно способен да издържи такъв голям преход и показва, че хората от древността са били напълно способни да изминават огромни морски разстояния по този начин. Документалният филм за експедицията печели Оскар пред 1952, а книгата му за приключението е преведена на почти 70 езика.
Норвежецът с невероятен дух, прави и други знакови пътешествия, с които доказва контактите между древните култури. Непоправим мечтател, пътешественик, учен, талантлив писател, човек, който преобръща господстващите хипотези на времето си, с прост тръстиков сал, успява да прекоси и времето, и пространството, оставяйки светъл пример за силата на човешкия дух.
Човекът е роб на малък механизъм, който казва: „Време е да направиш това, това и това. Хващай се на работа и не се бави!“
Прогресът е способността на човека да усложнява опростеното.
За да не се напрягаме, поставяме двигатели върху велосипеди, лодки, сенокосачки, четки за зъби. След това работим извънредно, за да успеем да платим за всички тези неща и накрая посещаваме лекаря, защото сме се преработили, преяли и страдаме от стрес.
Има прогрес тогава, когато вековен дъб е отсечен, за да се направи място за пътен знак.
Има прогрес тогава, когато оръжията се правят така, че да убиват повече хора от по-далечно разстояние.
Щастието може да се срещне по-рядко у човек, заобиколен от чудесата на съвременната технология, отколкото у обитателите на пустините и джунглите, които по стандартите на нашето общество трябва да се считат за живеещи в крайна нището, далеч отвъд границите на бедността.
Съдейки по личния си опит, истински щастлив човек е по-трудно да се намери сред милионерите, отколкото сред скитниците.
Не е героично да следваш заповеди. Героизъм е, когато хората заради собствената си воля и сила са готови, да жертват живота си за една идея.
Когато лежиш с някого под звездите и знаеш, че заедно ще се отправите към дъното на океана или ще доплавате до далечни брегове, ти става по-лесно да проявиш толерантност към гледната точка на другия, отколкото когато седите от двете страни на границата, забили поглед във вестника или телевизора и поглъщайки внимателно подбрани фрази.
Всяка една минута бъдещето се превръща в минало.
Когато си сам сред природата, няма нито време, нито бъдеще.
Човек може да спечели всички битки с природата, освен последната. Ако спечели и нея, той ще погине.
Телевизорите, реактивните самолети, космонавтите ни помагат да свием нашата плането до такава малка сферичка, че скоро народът няма да има място да се обърне. Земното кълбо на нашите предци отдавна го няма. Някога светът е изглеждал безпределен, а днес можем да го облетим за девет минути.
Безполезно е да се опитвате да потушите пламъка на суеверието с помощта на разума.
Да се научиш да пишеш е лесно, да изобретиш писменост – много трудно.
Слушащият научава повече от говорещия. И както вятъра, така и хората, продължаващи да живеят сред природата, могат да ни разкажат такива неща, каквито никога няма да научим зад стените на университета.
Историята на човечеството може да се представи в изопачен вид само защото по-ранните хора не са могли достатъчно внимателно да съхраняват документите си.
Не вярвам, че войната е решение, на който и да е конфликт.
Омразата е за тези, които изпитват чувство за вина.
Учените изучиха звездите се телескоп и разнищиха атомите с микроскоп, но никъде не намериха нито Рая, нито Ада. Затова и никоя наука не може да каже каква е разликата между доброто и злото.
Аз съм против това хората да се делят на добри и лоши в зависимост от политическите си възгледи или религията, която изповядват. Хората трябва да живеят свободно, без да усещат никакви граници.
Ако мога да си пожелая нещо за бъдещето, ще помоля всички разногласия заради вярата да приключат бързо и всички, които вярват в неведомата съзидателна сила, да се възползват от интелекта, съвестта, интуицията, Светия Дух и всичко, с което разполагаме, за да съхраним природата, докато не е станало твърде късно и докато продължава Седмият ден на отдиха...
Ние всички сме в една лодка.
Снимки: Giornalettismo, NRK, bajanthings.com,
