Етюди за една София и милион сърца ♥ Иван ШИШИЕВ

Теолог и богослов, влюбен в книгите, фотографията и София. Това е накратко житието и битието на 26-годишния Иван Шишиев, чиито столични етюди спечелиха над 119 000 сърца в глобалната мрежа Фейсбук и продължават да привличат нови фенове. През 2015 г. Иван решава да създаде свое артистично пространство, посветено на красивите кътчета на София – често невидяни, понякога забравени или съвсем непознати. Така се раждат Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia, които представят столицата ни като едно магично място, в което има място за вяра, надежда и любов. От величествените куполи на „Александър Невски” и старомодните зелени трамваи, галено наричани „краставиците”, през очарователните детайли на най-неочаквани местенца, ярките цветове на нощта и красивите софийски изгреви и залези, фотографиите на Иван Шишиев туптят в ритъма на милионния град.

За етюдите на живота и открадната красота на София, разговор с Иван Шишиев, специално за Web Stage.

Не са ли „Етюдите на София” всъщност подарък за всички, които живеят в старата ни столица? А ти си фотографът „в сянка”?

Снимките са директен подарък от мен за софиянци. Винаги съм казвал, че са важни именно фотографиите, а не човекът, който стои зад тях. Историята на фотографията е пълна с кадри, които са толкова популярни, а малцина знаят имената на фотографите. Такъв е например случаят със Себастиао Салгадо - огромен професионалист, който винаги е бил известен в своите среди, но когото широката публика преоткри за първи път, благодарение на филма на Вим Вендерс „Солта на земята”.

Една снимка казва повече от хиляди думи. Твоите снимки на какъв език говорят?

Не съм съвсем съгласен. Зависи кои са хилядите думи. Защото една снимка може да разкаже много, но и две думи могат да кажат достатъчно. Преди да се занимавам с фотография бях публицист и знам силата на думите. Пък и като богослов познавам тяхната тежест. Една снимка наистина може да разкаже доста – можеш в един контекст да наслагаш много снимки. Изключително много зависи как ще погледнеш на нещата, какво разказват различните планове – близки и далечни, кои са героите в „рамката”, какво ще откриеш. Често казано обаче, Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia нямаше да станат толкова известни без думите отстрани. Преди бяха много, днес са малко – кратък израз на моето вътрешно усещане.

Според теб хората ли правят града или по-скоро градът трансформира хората?

Хората правят града – при всички положения. По National Geographic даваха филм за това какво ще се случи ако хората в един град изчезнат - до 2 години, до 10 години, как градът се разпада. Градът е град благодарение на хората в него. Може да се каже, че градът всъщност е жив организъм, съвкупност от всичко - сгради, котки, кучета, гълъби. Ако ги няма хората, и гълъбите биха си заминали.

Ако всички провинциалисти си тръгнат от София, кой ще остане в нея?

12000 души.

Ще стане ли скучен и тъжен град? Или пък аристократичен?

Ами ще стане доста мъничък като начало. Всъщност няма да останат 12000 души, повече ще са. Малашевци преди време е било село, Орландовци и Подуяне също са села, изядени от града. Хората разказват, че преди да стане квартал, Лозенец бил село. А то всъщност е образувано от аристократични къщи, много близко до града. Преди 1878 г. обаче, там е нямало абсолютно нищо – само един редут и лозя, впоследствие – и аристократи.

Изглежда познаваш цялата история на София?

Иначе какъв е смисълът да я снимам! Между другото, обичам да казвам, че съм фотографски хроникьор на града. Гледам да снимам промените, които се случват – до голяма степен добрите промени. Една от тях предстои – цялостната реконструкция на Графа. Градинката пред „Свети Седмочисленици” например, в миналото е била площад – така е замислено и създадено това място. Комунистите обаче го заграждат и обявяват за градинка – а това пространство винаги е било открито. Сега пазарчето ще бъде преместено от другата страна на трамвайната линия, като ще бъде открит целият - преди там са били старите Турски хали. Обичам да гледам различните карти на София и да разсъждавам върху тях. Знаеш ли, коя е единствената улица в София, която никога не си е променяла името? Това е „Витошка”. Винаги се е казвала така – независимо от времето и промените.

Какво хората пропускат да видят в София?

Хората толкова се втренчиха в своите телефони и забиха погледи надолу, че забравиха да поглеждат нагоре, да видят къде се намират. И това е нещото, което им показвам. Може би трябва леко да погледнат напред и около себе си, за да видят хубавите неща.

Какви са за теб душата и духът на София?

Има известна доза меланхолия в душата на София. Хем е изключително позитивна, хем има някаква доза отрицание и меланхолия. Съвкупност е от много неща – някои от които са добри, а други – лоши, и вървят така през годините. Много хора критикуват и сочат преди всичко негативните неща – лоши улици, задръствания… Но трябва да се види колко се е променила София за последните 10 години – хората май още не могат да си дадат реална сметка за това.

Имаш ли си любимо място в София?

Кв. „Хаджи Димитър”. Много обичам да се качвам по покривите. Покривите на този квартал предлагат много яки гледки, свързани със сътвореното от Urban Creatures – нещото, което изцяло промени облика на квартала и вече води много чужденци тук. Аз пък знам едно място на покрива, откъдето от едната страна можеш да видиш рисунката с „Дядо Добри”, от другите - „Момичето с тебешира” и „Момичето с подаръка”. Освен тях виждаш прелитащите самолети, цялата Витоша, купола на „Ал. Невски”. Доста съм пътувал из Европа и според мен този внушителен ърбън арт нарежда София след Брюксел и Берлин.

Какви са етюдите на твоя живот - свързан си с вярата, фотографията, толкова различни неща?

Етюдът е свързан най-вече със спокойния начин на живот, културния начин на живот. И тук не говорим само за вяра, а най-вече за книги – ужасно много обичам да чета. В къщи имам една „малка” колекция от 1200 тома художествена литература. Чета много бързо и постоянно купувам книги.

Какво научи от книгите?

Научих как да живея. Освен самият живот, който ме е подритвал достатъчно, за да осъзная много неща. Самите книги ти дават вяра в хората. Тази вяра със сигурност нямаше да я имам без книгите – особено в България.

Напоследък забелязваме, че изневеряваш на София със Стара Загора?

Не само със Стара Загора, а и с целия й регион. Това е част от една друга идея, която имам и надявам се, ще се осъществи. Много ми се иска да направя нещо за цялостния имидж на България – етюдите на България.

Мария Тонева