„Знаем повече за Космоса, отколкото за Антарктида.“ – проф. Пимпирев
Днес, понеделник, 21 ноември от Терминал 2 на Летище София в 19:00 часа заминава първата от група 10 души на 25-та Юбилейна Антарктическа експедиция.
Това са Командира на Антарктическа станция "Св. Кл. Охридски" инж. Йордан Йорданов, Татяна Асенова, механиците Мирослав Цветанов, Михаил Въжаров и Роман Едуард, строителя Иван Константинов и иконописката Ганка Павлова.
Групата ще лети по маршрута София – Рим – Сантяго де Чили – Пунта Аренас, а оттам с чилийски военен самолет до съседния ни остров Кинг Джордж и отново чилийски кораб до о-в Ливингстън.
Екипът ще има нелеката задача да разконсервира станцията след тежката полярна зима и осигури нормални условия за обитаване и работа на следващите групи, в които преобладават учените.
Доайен на на българската антарктическа програма е проф. Пимпирев, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и Председател-учредител на Българския антарктически институт.
Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс – на 8 януари 2013 г. Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот, за което споделя: „Това е един незабравим ден от моята полярна кариера така да се каже. Това е моята 21 експедиция, прекарал съм общо 5 години в Антарктика, но това е незабравимо наистина. Да знаеш, че си на най-южната точка, най-далечната, където всички меридиани се пресичат и само за 30 сек да направиш околосветско пътешествие.“
„Пимпирев ледник“ и „Пимпирев бряг“ на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика носят неговото име.
Професорът е директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 до сега. Участвал е в научни експедиции до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, в спелеоложка експедиция в китайското карстово плато, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в Колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров Елсмир, Канадска Арктика.
Преподава исторична геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.
Автор e на 5 книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания.
Изживяването е неповторимо и аз съм горд, че съм българин, и вече и българският флаг е там заедно с флаговете на всички държави, които изследват този континент.
Аз винаги съм смятал, че жени задължително трябва да участват в полярните експедиции и откровено мога да заявя, че те не са слабият пол. Tе работят наравно с мъжете, имат по-добра психологическа съвместимост, а най-важното е, че внасят топлина и уют в нашето предимно мъжко затворено общество.
Имало е експедиции, в които липсваше дамско присъствие и тогава мъжете леко оскотяват, не обръщат внимание на външния си вид. Докато, когато има нежни създания около нас, всеки гледа да изглежда прилично. Особено се усеща присъствието на дамите по коледните и новогодишните празници, защото те създават една неповторима топла атмосфера…
Антарктида винаги е различна. Има нещо близко в това отношение с женската природа. Всеки, който е стъпил веднъж там, мечтае да се върне отново. Там човек става по-добър, всеки иска да помогне на другите и според мен това е моделът, по който хората трябва да живеят и на останалите населени части от нашата планета.
В нашата малка Родина финансовите проблеми навсякъде са определящи, но най-важното е и без пари да правим България световна нация и да се гордеем, че сме българи.
Със студа няма проблем. Имаме хубава екипировка. По-опасна е депресията, но се стремим членовете от екипа да имат психологическа съвместимост.
Глобалното затопляне се усеща най-отчетливо в полярните региони. Лично аз с очите си виждам как ледника преди 20 години опираше до една от къщичките а сега се се е отдръпнал с повече от 150м. След 50 г. ако продължи тенденцията в повишаване на температурите, ледниковите шапки ще се топят и глобалното морско ниво ще се повишава. Да му мислят холандците, а София може да стане пристанище на Бяло море (шегичка, дано да не стане).
Снимки: akademika.bg, Varnautre.bg, nsa.bg
