В дългогодишната си работа, експертът по лидерство и автор на психологически бестселъри Тим Елмор, установил най-честите родителски грешки, които програмират неувереността у децата – при това в най-ранна възраст. Оттук и шансовете им за пълноценен живот и успешна реализация в професионален план.
Ще бъде от полза настоящите и бъдещи родители, да се вслушат в гласа на опита, за да не правят тези грешки.
1. Не даваме на децата шанс да рискуват
Да, живеем в свят, изпълнен с опасности на всяка крачка. Лозунгът "Безопасността над всичко", засилва нашите страхове за децата, затова ги ограждаме с всевъзможни стени. Европейските психолози стигат до извода, че ако децата не играят на улицата, ако никога не им се е случвало да паднат и да се ударят, в живота си като възрастни те често страдат от фобии.
Детето трябва да падне няколко пъти, за да приеме, че това е нещо нормално. За подрастващите е нужно да преживеят болката от нещастната любов, за да се сдобият с емоционална зрялост, без която е невъзможно да имат продължителни отношения в бъдеще. Изключвайки риска от живота на децата, възрастните възпитават у тях високомерие, арогантност и ниска самооценка.
2. Твърде рано се притичваме на помощ
Днешното поколение млади хора не е развило у себе си някои умения, присъщи на децата преди 30 години. Когато твърде скоро им се притичваме на помощ, ние лишаваме децата от инстинкта и необходимостта да се справят сами в сложна ситуация. Рано или късно, те свикват с това, че винаги някой ги спасява, че някой друг ще поеме отговорност и ще се разправя вместо тях – в училище, на улицата, в живота. А реалността е устроена съвсем другояче. Вашата самоинициатива, често върши лоша услуга, а децата рискуват да се окажат неподготвени за живота си като възрастни хора.
3. Твърде лесно изразяваме възторга си от тях
Движението за повишена самооценка, изгрява още с поколението на бейби-бума, а през 80-те години става популярно и в училищата. Правилото "Всеки участник получава награда", позволява на всяко дете да се чувства специално. Но съвременните психолози все по-често споделят мнение, че този метод на поощрение има непредвидими последици. Не след дълго, детето забелязва, че единствените хора, които го намират за изключително – това са собствените му родители, а не и останалите. Тогава детето започва да се съмнява в обективността на най-близките си хора. На него му харесва да получава похвали, но разбира, че това не е свързано с действителността. С времето, такова дете се научава да лъже и преувеличава, за да избегне неловката реалност То просто не е готово за сблъсъка с трудностите.
4. Не споделяме с децата собствените си грешки
Идва време, когато порасналото дете ще пожелае да излети от гнездото и да направи собствени грешки. А възрастните трябва да му позволят това. Това съвсем не означава, че те няма да им помагат в различни житейски ситуации. Споделете с вашите деца грешките, които вие сте допуснали на тяхната възраст. И им спестете излишните нравоучения. Нужно е децата да бъдат готови за среща с неприятностите и да умеят за носят отговорност за своите решения. Разкажете на децата, как сте се чувствали, когато сте се сблъсквали с подобни обстоятелства, как сте се справяли, какъв урок сте научили.
5. Често бъркаме "интелекта и таланта" със "зрелостта"
Интелектът, често се ползва като мярка за определяне зрелостта на децата. В резултат на това, родителите предполагат, че умното дете е подготвено за живота. А това не е така. Някои от най-известните спортисти и кино-звезди, притежават огромен талант, който не ги спасява от публичните скандали, в които често се забъркват. Грешка е да смятате, че вашето дете е талантливо във всичко. Няма вълшебна възраст за отговорността или ръководство за това, кога на едно дете е нужно да се дава по-голяма свобода. Но има добро правило – наблюдавайте децата на същата възраст. Ако забележите, че връстниците на вашето дете са много по-самостоятелни, възможно е вие самите да задържате развитието на неговата независимост.
6. Самите ние не правим това, на което учим децата си
Като родители, ние трябва да моделираме поведението на децата. Точно в този този период, ние сме лидерите на семейството и сме длъжни да се ръководим от истината в отношенията си с околните. Наблюдавайте своите постъпки, дори най-малките, защото вашите деца също ги наблюдават. Ако вие нарушавате правилата, които сами налагате, знайте, че това е неприемливо за тях. Покажете им, какво означава с удоволствие да помагаш на останалите. Правете хората около себе си щастливи – вашите деца ще правят същото.
Снимки: w-dog.net, favim.com
