снимка: Rebecca Wyatt
Тя е на 35 и знае, че на децата са нужни граници и авторитет. Опитът й показва, че семейната йерархия е абсолютно необходима. Основното внимание на майката, трябва да е насочено първо към самата нея, после към съпруга й, а след това – към децата. Звучи ви несправедливо, егоистично или просто се съмнявате? Всеки има право на гледна точка. Ето една такава.
1. Разбрах, че всяко дете е различно.
Дори това да са деца на едни и същи родители, възпитавани по един и същ начин, все едно – тези деца са съвършено различни. Възпитанието, разбира се, има огромно значение, но силата му е доста преувеличена. Всяко дете има свой темперамент, склонности и особености на развитие - свои нюанси. И това е чудесно! Всяко дете идва в живота ни, за да ни научи на нещо. Приемете го така.
2. Станах много по-търпелива и спокойна.
Да, наистина понякога крещя и се нервирам. Но като цяло, престанах да се безпокоя за многобройните и различни неща от ежедневието, както беше по-рано. Сега не приемам с ужас, че детето е открило „мъжката си гордост" и вече втора седмица я дърпа с всичка сила, че обича да тича голо или надянало моя рокля, че все още носи памперс /макар да е попораснало/, че не е яло или пък яде повече от мен. Не съм притеснена, когато има остра вирусна инфекция, сополи и температура – и това ще мине. Всичките фази и кризи на възрастта повече ме забавляват, отколкото разстройват.
3. За границите, между другото...
Нужно е детето да научи границите на позволеното. Преди ми се струваше, че това е неправилно, че е нужно да се дава пълна свобода на децата и просто да ги направляваш. Уви, това не работи. Задължително е да се поставят конкретни граници така, че детето да знае, кое му е позволено, и кое – не. Самите деца обичат правилата - първо ученето, после филма; измиване на ръцете или оставане гладен; лягане в 20 ч. или лишаване от игра на следващия ден. Ако се придържате към дисциплината, няма да се налага да обяснявате, защо сега не може да се яде шоколад, защо е нужно да се мият ръцете – та нали според децата те са си чисти и т.н. Правилата са си правила.
4. Започнах да ценя, укрепвам и поддържам семейната йерархия.
Свобода и равенство? Не, това не е за нас. Опитът ни показа, че липсата на йерархия е пагубна за семейството. Мама и татко – те са управляващите, децата – това е народът. Бащата – това е най-важната фигура, него го слуша дори мама. Най-голямата сестра – тя е главна сред децата. По-големият брат е с по-голям авторитет от по-малкия, но това не само дава права, а изисква и отговорности. Проблемът тук е един – който не се вписва в рамката на семейната йерархия, губи авторитета си.
5. Разбрах, че когато на мен ми е зле и останалите се чувстват зле.
Научих се да се грижа за себе си. Преди живеех на принципа „всичко най-хубаво е за децата". Сега не е така. Първо се старая да дам на себе си, после на децата. Щастливата майка е гаранция за щастлив дом. Една измъчена, неспокойна и нещастна жена, не може да даде нужното на децата си. Те четат по лицето й, опитват се да отгатнат, какво крие майка им в душата си. И виждайки, че тя не е щастлива, започват да винят себе си за това. Така са устроени децата.
6. Пазаруването ми се промени до неузнаваемост.
С първото си дете прахосах колосални суми за всякакви детски дрехи, аксесоари и финтифлюшки. Купувах за дъщеря си всичко, а за себе си – нищо. Сега това се промени. Осъзнах, че малките деца растат твърде бързо, цапат се много и не се интересуват, каква марка дрехи сте им купили или колко пари сте похарчили за това. За този извод ми бяха необходими 8 години и 3 деца. Овладях системата на интернет-пазаруването и започнах да купувам дрехи от разпродажби и на разумни цени. За себе си също пазарувам по този начин.
7. Започнах да харча по-малко за декоративна козметика.
На 35 години, осъзнах, че добрия външен вид зависи от правилното хранене, двигателната активност, качествения сън и щастливите сияещи очи около мен. Това е базата – всичко останало са спомагателни средства за разкрасяване.
8. Разбрах, че е невъзможно да се справя с всичко и приех това.
По-добре е да свършите нещо, макар и не съвсем идеално, отколкото нищо да не направите. Работата, грижите и отговорностите на една майка никога не свършват. Ако си имате делничен график – спазвайте го, това винаги помага. Ако нещо в него се наруши – не изпадайте в нервни изблици. Нито вие, нито децата имат полза от това. Най-важният урок за една майка – да запази чувството си за хумор. И време за себе си.
