Майки и синове - за силата на обичта и грешките

mother son

Силен, достоен, смел, благороден, всеотдаен, любящ, искрен. Или пък слабохарактерен, неуверен, страхлив, безотговорен, егоист, лош. Какви мъже може да отгледа и възпита една майка? Как прекомерната й обич или липсата на такава, белязва живота на момчето по пътя към възмъжаването? Какви са опасностите в живота на сина, останал без бащина подкрепа и колко силна трябва да бъде майката, за да компенсира тази празнина? Много от отговорите на тези сложни въпроси, дава Вероник Моралди в книгата си "Майки и синове"/ИК „ЕМАС"/. Ето някои от нейните заключения, базирани на стотици проучвания и разговори с майки и техните вече пораснали синове.

• "Бъди нежна и строга!". Това следва да е девизът на майките на момчета. Тези две качества трябва да показва на сина си жената, но без да забравя, че има право на помощ и подкрепа от бащата.

• Синът прави от жената боец, готов да понася ударите. Въпреки понесените удари, тази жена-боец трябва да остане обичаща. Тя не приема с радост в сърцето сълзите, донесени от нейния син.

• Желанието на всяка майка е да даде всичко на сина си. Това не само е невъзможно, но е и нежелателно.

• Жените много по-лесно приемат синовете си, такива каквито са – затова са и по-толерантни. Синовете го осъзнават и предпочитат да споделят с майките си. Бащите искат синовете им да са такива, каквито според тях трябва да бъдат - да отговарят на идеала за мъж, да спазват правилата. Когато бащата липсва в семейството, майката трябва да налага правила, да бъде строга и властна. Роля, в която тя често се чувства съвсем не на мястото си.

• Още от малък, синът си дава сметка каква власт има над майка си, заради нейния страх да не загуби обичта му. Това е власт и нож с две остриета – ако синът манипулира майката, тя му позволи това и излезе от възпитателната си роля, той ще се превърне в истински тиранин или ще бъде прекалено зависим от нейната загриженост. Така неговата сила се обръща срещу самия него.

• Устремът, тласкащ жената към нейния син е толкова неудържим, че никакви угризения на съвестта не са в състояние да го спрат.

• Когато бащата не дава пример, на майката ще й бъде изключително трудно да възпитава сина си сама в отговорност, защото той ще възприема всичко като заповед, досадна работа или налагане.

• Някои майки откриват в синовете си изключителни дарби, необикновени способности. Остава въпросът, дали са разпознали този талант в зародиш и са го насърчили, или са си го измислили, поставяйки на първо място собственото си желание. В някои случаи, майките толкова силно вярват в мечтите си, че успяват да ги превърнат в реалност.

• Не майката, а синът трябва да има големи амбиции. Той не може да осъществи нейните пропилени надежди.

• Понякога гневът към сина, всъщност е насочен към мъжете по принцип. Когато със своето поведение, изисквания и изказвания, синът ни изкара от равновесие, ние реагираме срещу мъжествеността, срещу хилядолетията подтисничество и подчинение. Този необуздан гняв и ярост ни провокират да изговорим думи, които далеч надминават нашите желания, и които по-късно ни карат да чувстваме вина.

• Понякога майката има наслоена негативна представа за мъжете. Ако носи в себе си образа на подчинена жена, изграден по модел на собствената й майка и властен баща, тя подсъзнателно се изкушава да отмъсти на мъжете чрез своя син.

• Синът е подбудител за майката, защото я кара да се замисля и да се старае да превъзмогва своите предразсъдъци и зони на нетърпимост по отношение на другия пол.

• За сина, майката е емоционалната опора, защото говори с езика на емоциите, защото въплъщава разбирателството.

• Когато майката не изпълнява задълженията си, синът страда. Липсва му съкровеното убежище, сигурността и защитата.

• Всичко, което майката прави водена от чувство за вина, е напразно усилие във възпитателен план, защото синът отлично долавя първопричините.

• Нашият син не ни дължи нищо. Ако очаквате в замяна нещо от него, значи не сте му дали нищо истински.

• За майката и сина е трудно да не установят прекалено близка връзка помежду си, когато в живота на жената няма друг мъж. Тогава жената се посвещава само на сина си - чака го за вечеря, изпраща, посреща, за нея той е мъжът в семейството, той запълва празнината в живота й.

• Нищо не е по-лошо за един младеж, от това да има вечно притеснена майка зад гърба си.

• Често се случва, самотните майки съзнателно или не, да се лишават от истински партньор в живота си. Това е заслепението на майките. Те забравят, че един ден техният син ще бъде мъж на друга жена и ще има собствен живот, близо или далеч от нея.

• За някои, майката е липса. Липса и страх от кастрация. Мъжете - донжуановци се възползват от всяка предоставена възможност, за да преоткрият връзката си с нея и да се уверят в мъжествеността си. Парадоксално, но синът, който се страхува, че ще бъде кастриран от жена, както се е страхувал от майка си, търси именно при жените доказателства за мъжките си достойнства.

• Когато мъжките черти в характера на сина не са достатъчно развити, защото е останал дете в емоционален план, той винаги се опитва да компенсира тази празнина със секс.

• Различната стойност и значение, което мъжете и жените влагат в авантюрите, помага да разберем, защо мъжете придават по-голяма тежест на женската изневяра. Те преживяват много драматично изневярата от страна на съпругата си, защото се чувстват предадени от майката, от първия си обект на обич и партньорката, заела нейното място.

• Невъзможно е синът да се изгради като личност, когато майка му играе ролята на гръбначен стълб.

50774 Преглеждания