"Децата са несамостоятелни и инфантилни, ако на възрастните това им е угодно."

Психологът Анна Бикова с една различна статия посветена на възпитанието на децата и препратка към книгата й „Да възпитате на самостоятелност или как да станете "ленива майка".

Аз съм мързелива майка. И още - егоистична и безотговорна. Знаете ли защо? Защото искам моите деца да са самостоятелни, инициативни и отговорни.

Работейки в детска градина, имах възможност да видя немалко примери на прекомерна родителска грижа. Особено ярък е спомена ми за тригодишния Славик. Майка му смяташе, че той е длъжен винаги всичко да изяжда, защото иначе ще отслабне. Не знам как се е хранил вкъщи, но в градината Славик дойде с очевидни проблеми в храненето. Той механично дъвчеше и поглъщаше всичко в чинията пред себе си. И като за капак, някой трябваше да го храни, защото „той все още не може сам" – така каза майка му. И ето – храня го аз в първия си работен ден и виждам пълното отсъствие на каквато й да е емоция по лицето му. Поднасям лъжицата – отваря уста, дъвче, поглъща... Питам го: „Харесва ли ти кашата?". „Не!", отвръща Славик и продължава да дъвче и поглъща.

„Ако не ти харесва, не си длъжен да ядеш кашата", казвам му аз. А той се ококорва насреща ми в почуда – ами до сега не е знаел, че и така може.

От начало, Славик се наслаждаваше на полученото право да отказва храна и напитки - пиеше единствено компот. А после започна да яде онова, което му харесваше, дори искаше и допълнително. И винаги се отръпваше от таблата, на която имаше нелюбимо ядене. У него за пръв път се появи самостоятелност при избора. А после ние престанахме да го храним в устата, защото храната – това е естествена потребност. Гладното дете се храни само.

Аз съм мързелива майка. Мързеше ме дълго да храня децата си, затова още докато бяха на годинка им връчих лъжицата и сядах на масата да ям заедно с тях. Половин година по-късно им дадох и вилицата.

Сега за още една естествена потребност – ходенето по нужда. Славик вършеше работата в гащите си. Майката на Славик ни каза да го слагаме на гърнето на всеки два часа. „Вкъщи аз винаги сама го слагам на гърнето и го държа, докато не си свърши работата. В тоя ред на мисли, тригодишното вече дете беше научено да чака да го водят в тоалетната и когато това не станеше, подмокряше панталонките си и дори не му хрумваше да помоли учителката си да му даде нови сухи дрехи. Когато родителите предугаждат всяко желание на детето, то не се научава да иска и моли за помощ. След седмица, този проблем също беше решен. „Искам да пишкам!", гордо съобщаваше на групата Славик и отиваше сам в тоалетната.

Мързелива майка съм. В почивните дни обичам да спя до късно. Една събота се събудих към единайсет. Синът ми, на две годинки и половина, беше станал и гледаше анимационен филм. Сам си беше включил телевизора и пуснал диска. Беше закусил с нещо, което е открил в хладилника. А големият ми син вече го нямаше вкъщи. Още вчера се бяха уговорили с негов приятел и родителите му да отидат на кино сутринта. И понеже аз съм мързелива майка, казах му, че не искам да ставам рано и че ще трябва сам да се оправя. Затова той си нави часовника, събуди се, приготви се и отиде. (Трябва да призная, че аз също си нагласих алармата на телефона на вибрация, чух го как се оправя и как излиза, и получих съобщение от майката на приятеля му, че всичко е наред, но синът ми така и не разбра за тая стратегия „зад кадър").

Признавам искрено, че ме мързи да проверявам ученическата чанта и спортния сак на сина си, и да му суша дрехите след басейна... Не обичам и да уча уроци с него. Мързи ме да хвърлям боклука и затова синът ми го прави на път за училище. Имам наглостта да моля сина си да ми приготвя чай и да ми го носи, докато работя на компютъра. Подозирам, че с всяка изминала година ще ставам още по-мързелива...

Удивителна промяна се случва с децата ми, когато идва баба им. Тъй като живее далече, тя обикновено стои при нас поне седмица. Големият на минутата забравя, че може сам да си учи уроците, да си топли обяда, да си прави сандвич, да си приготвя чантата за училище и сам да излиза от вкъщи. Даже изведнъж започва да не може да заспива сам – баба му трябва да бъде до него. А нашата баба изобщо не е мързелива.

Децата са несамостоятелни и инфантилни, ако на възрастните това им е угодно.

Автор ~ Анна Бикова
Източник ~ deti.mail.ru