Детските рисунки
превод от английски: Кремена Колчева
Българска школа по психоанализа
Усвояването на изобразителни умения при детето върви успоредно с неговото психическо и двигателно развитие. Към годинка то вече е заинтригувано от следите на молива върху белия лист. И започва с удоволствие да драска - най-често зиг-заг и наченки на кръг, без все още да има предварително намерение да изобрази нещо конкретно. Двегодишното дете придобива умението да изобразява вертикални линии, към две и половина - хоризонтални линии и спирали.
На три години детето, опознавайки околния свят, влиза в нов важен етап - започва да рисува човечета. Точка-точка-запетайка, тире-минус-обиколка... Едно кръгче за главата, после овал за тялото и ръце, крака - тези рисунки говорят за едно нормално, уравновесено възприемане на хората около него. Ако липсва някаква част от тялото, значи детето е преживяло травма или е било подложено на телесно наказание, възможно е да е преживяло сексуално домогване.
Рисувайки своето семейство, детето, като правило, много точно определя мястото на всеки член от семейството, приписвайки му персонални, присъщи само нему качества. Наличието на допълнителни детайли отразява особената любов, привързаност на детето към някой от близките.
Ако детето рисува човека с отпуснати ръце, свити в юмручета, това говори за песимистичната му нагласа, а понякога дори за агресивност. И обратно, ако ръцете на хората на рисунката са вдигнати нагоре или всички членове на семейството са държат за ръце, това е знак за положителната нагласа на детето, за дете, сигурно в бъдещето на своето семейство.
На 4-5 години децата без проблеми правят квадрат. Рисуват хората в детайли и често изобразяват вътрешните органи. В детската психология това се нарича принцип на прозрачност.До 7-8-годишна възраст това е нормално. По-късно - отново е сигнал за аномалия, психологическа или физическа травма, възпрепятстваща адекватното възприятие на външния и въображаемия свят, знак за несъзнателно желание или страх.
Условно листът с детската рисунка може да се раздели на две вертикални зони - дясна и лява. Всяка от тях носи своя смисъл. Дясната - екстровертната - обозначава връзката на детето с бащата и представата за бъдещето. Лявата - интровертната - разказва за преживяното, за привързаността на детето към неговия дом и преди всичко към майката. Може също така да бъде свързвана с някой, който има авторитет пред детето или нещо, което оказва влияние върху него. Горната част на рисунката е свързана с дейността на детето в интелектуален план, а долната - с материалния свят.
Децата често рисуват своя баща голям и силен, който стои сигурно върху нарисувания под в къщата или на земята. Това означава, че децата асоциират именно бащите с материалната власт в къщи.
Щастливото, уверено в себе си дете, рисува с плътни, отчетливи линии.
Нерешителното дете, обратно, избира не много ярки цветове и рисува едва-едва докосвайки листа и затова рисунката му най-често е бледа, неизразителна. Такова дете не иска да привлича вниманието върху себе си.
Агресивното дете често без да иска чупи моливите или бързо изписва фулмастера.
Детето с мек характер използва много вълнообразни линии.
Децата с волеви характер, бъдещите реалисти, предпочитат да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.
До две години и половина
"В периода между година и половина и 2 години и половина, децата най-вече "чувстват" света чрез движенията на тялото си и споделят тези усещания с останалите", казва Д-р Робърт Уинтър, председател на художествения отдел и координатор на програмата за терапията чрез изкуство. Вглеждайки се внимателно в рисунките на малчуганите може да разберем повече за тяхното развитие. Може дори да открием и скрити послания за тяхното състояние, които да са повод за безпокойство. Според д-р Уинтър, родителите могат да следят за двигателни способности на децата си чрез наблюдаване на творческия им процес. Така, дори преди техните езикови способности да им позволят да се изразяват свободно, малчуганите могат да използват рисунката си, за да предадат важна информация към техните родители. Но може ли драсканиците им да ни предупредят за някоя тревожна случка или ситуация?
"По принцип, докато децата нямат конкретен образ на рисунката, в съзнанието им е невероятно трудно да се открият определени тревожни сигнали", казва д-р Уинтър. "Но, ако детето, не изразява интерес към рисуването в тази възраст, това може да бъде сигнал на забавяне на развитиет му."
От 3 до 5 години
В този период децата започват да "назовават" своите драсканици. Когато добият представа за света около тях, елементите в рисунките им ще се затвърдят и ще приемат по-ясни форми. Умението им да говорят е решаващо на етапа, когато те описват своите произведения. Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите. Вместо да интерпретирате рисунките им - "О, виж, това е цвете, нали така?" - попитайте, "Ще ми разкажеш ли за рисунката си?"
"Задавайки им така въпроса", Уинтър продължава, "детето няма да се чувства притеснено, описвайки рисунката си, а доволно и гордо от постижението си". Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и започнат да отгатват обектите от рисунката му, "то ще се съгласява с вас, стараейки да се хареса. Въпреки че това не е основната картина в представите им", казва той.
Размера на листа хартия или платното, което малчуганът избира за своята рисунка, е често пъти показателна. Децата в тази възраст са вродени егоисти. Дете, което последователно рисува само на малки участъци от листа, или, което използва малки по размер символи в своите рисунки, страда от някаква форма на малтретиране.
Въпреки че обикновено няма значение от броя на пръстите, нарисувани на ръката, голямо, без пръсти кръгче на мястото на ръката понякога засвидетелства физическо малтретиране.
"Децата в тази възраст използват различни цветове, за да изразят емоциите си и да се обърнат към някого", казва Уинтър. "Когато налице е нещо нередно, първото, което ще ни подскаже това, е цветът". Ако детето, което по-рано е използвало само весели и жизнерадостни тонове в своята картина изведнъж показва предпочитанието си към сивото и черното, то вероятно е във фазата на отричане или апатия. "Често пъти, зад "безцветните" форми или символи на фона на цветни такива, изразени чрез обикновен контраст, се крие даден проблем. Произходът му може да намерим в човек, член на семейството, страх или фобия", обяснява Уинтър.
Ако дете задраска отгоре своята рисунка с черни линии, е знак, че се опитва да я изтрие или да я направи невидима. Ако тези линии са направени по времето, когато някой родител или възрастен говори с него, може да е индикация, че разговорът по някакъв начин е болезнен за детето. В такива случаи, листът ще бъде многократно раздиран под натиска му, а моливът (пастелът или маркерът) може да се счупи при здравото му сграбчване.
При дешифриране на рисунките, родителите трябва да запомнят, че отговорът на чувствата и емоциите на децата им се крие в символите, цветовете и формите на обектите. "Но те са явни след продължителен период от време - от 6 месеца до година", казва Уинтър. Така, че една рисунка в черно и бяло не означава задължително, че детето е емоционално неуравновесено. Но, ако продължително избягва веселите цветовете и предпочита черно, сиво, и бяло, то това вероятно индикира проблем, имащ предшествие.
Тревожни сигнали
Децата първо изобразяват човешки форми с кръгче за главата и линийки за краката и ръцете. Ако родителите забележат, че други детайли са прибавени към рисунката - очи, нос, уста, уши, но фигурата е все още без крака, това е сигнал за чувство на несигурност. Според Уинтър "децата не могат да рисуват пространствени обекти така, както възрастните правят. Затова, пространствените взаимоотношения са неуместни. Нашето внимание трябва да се концентрира само върху графичните символи". Така че, ако дете изрисува човек с крака, който изглежда, че виси във въздуха, е напълно естествено, както е нормално да нарисува човек в профил, на когото се виждат и двете уши.
Неестествено големи уши, без обеци, може да са сигнал за устно малтретиране. Детето може да изрисува линии, водещи до ушите, за да демонстрира повишения тон, който многократно е срещало.
Разтревоженото и разстроено дете може да нарисува голяма цепка, изобразяваща устата на неговото човече. Ако то обаче, не я доизрисува докрай, може да е сигнал за неговата неспособност да общува.
Когато дете нарисува "празни" очи, това означава, че има трудна връзка с действителността и околния свят. Казано по друг начин, то е сляпо за реалността.
Нащърбените зъби често са индикация за агресивно или близко до него поведение, особено, ако човешката фигура е допълнена с други назъбени графични символи каквито са остри пръсти, крака, уши и коса.
Децата са естествено изразяващи се хора. Важно е техните родители да следят внимателно за посланията, които им изпращат, особено онези от тях, които не произнасят.
