Най-силната дума, което печели доверие в общуването ни с децата е простичкото: „Хайде!” До 9-годишна възраст, у децата все още е слабо формирано чувството за собствено „аз”. Когато през цялото време командваме детето, ние градим ненужна стена в отношенията, вместо да укрепим естествената връзка, която съществува помежду ни.
При всяка удобна възможност, канете детето да участва заедно с вас в различни занимания. Когато вашата молба се превърне в част от поканата за съвместна работа, децата сътрудничат с по-голямо желание.
Ето и няколко полезни съвети за съвместната работа с деца:
-
Помолете детето, а не му заповядвайте.
-
Постарайте се то да почувства, че ви помага, а не че просто се подчинява.
-
Позволете му да се изрази несъгласие. Ако детето няма право на глас и на протест, не му е разрешено да спори и да води преговори, то вашата молба се превръща в заповед или изискване.
-
Винаги се доверявайте на другата вълшебна думичка: „Моля”.
-
Откажете се от риторичните въпроси и лекции.
-
Постарайте се да формулирате молбата си колкото може по-позитивно.
Ако детето протестира и недоволства
Когато приемете този подход, ще дадете в ръцете на детето си властта да решава само. Възможно е то да реши да отговори на молбата ви с „Не”. Това не е нещо неочаквано, дори напротив – очаквайте подобна реакция. Децата или с удоволствие помагат, или с удоволствие се съпротивляват. В края на краищата, самите вие едва ли винаги правите това, за което ви помолят.
Позволете на детето да протестира и да не се съгласява, в крайна сметка вие разчитате на помощ и сътрудничество, не на безгласно послушание. Някои от протестите на децата дори са полезни. За да може у детето да се пробуди духът на сътрудничество, то има нужда отново и отново да бъде убеждавано в това, че вие се вслушвате и се съобразявате с молбите му по същия начин, по който и то се съобразява с вас.
Източник: vospitaj.com
Картини: James Jebusa Shannon (1862–1923)