Не съществува ген на щастието, ген на успеха, нито пък ген на необикновеността. Потенциалът за щастие се намира във всяко едно дете и означава различни неща при различните деца.
Не можем да променим факта, че детето ни ще среща малки и големи предизвикателства по пътя си. Това, което можем да направим е да го научим как да се справят с тях така, че никога да не успеят да го пречупят. Най-ценният подарък, който сме способни да му дадем е да изградим у него устойчивост.
Устойчивостта и стабилността е умението да не се пречупваме по време на стрес, предизвикателства, да се спавяме с трагичните ситуации в живота си, с травмите и бедствията, които неминуемо се случват. Когато детето е научена на устойчивост, то е по-смело, по-любознателно, по-адаптивно и по-способно да разширява границите си в света.
УСТОЙЧИВОСТТА И МОЗЪКЪТ
По време на стрес или бедствие, тялото преминава през серия промени, целящи да ни направи по-бързи, по-силни, по-внимателни, да мобилизират всички налични ресурси, които имаме в себе си за справяне. Сърцето ни ускорява ритъма си, кръвното налягане се покачва, адреналинът и кортизолът (хормоните на стреса) избликват в тялото ни. За кратък период , това е чудесно и необходимо, но тези промени могат да са полезни само при първоначалния сблъсък с проблема.
За телесната реакция при стрес е отговорна амигдалата, частта от мозъка, отговорна за нашите инстинктивни, импулсивни реакции. Тя изпраща съобщение към другите части на мозъка да освободят химичния коктейл от адреналин и кортизол, за да помогнат на организма да се справи със стреса. Когато стресът е в ход, тези физиологични промени остават включени. Но в рамките на продължителен период от време, могат да отслабят имунната система (ето защо учениците често се разболяват по време на изпити), тялото и мозъка.
Стресът може да предизвика и спиране на префронталния кортекс. А това е контролната кула на мозъка. Негова задача са вниманието, решаването на проблемите, контрола на импулсите, регулирането на емоциите. Понякога спирането му е за добро – например, когато е нужно просто да се свърши някаква работа, без се губи време в много умуване или планиране.
Устойчивостта и стабилността са свързани с възможността да активирате префронталния кортекс и да успокоите амигдалата. Когато това се случи, физиологичните промени, които се активират при стрес, започват да се минимализират, организмът се нормализира и успява да активира способностите ни да намираме решение на проблемите в ситуация на стрес, предизвикателство или бедствие.
КАК УСТОЙЧИВОСТТА ВЛИЯЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО?
Децата имат различни нива на устойчивост и различни начини на реакция и различен потенциал за възстановяване в стресови ситуации. Съответно имат и различни начини да изразят това, в моментите, когато изискванията към тях надвишат капацитета им за справяне. Могат да станат прекалено емоционални или да се затворят в себе си, а при други се изразява в предизвикателно поведение, агресия или обидчивост. Разбира се, дори при най-устойчивите воини има дни, в които проблемите им идват твърде много, но ниската устойчивост ще затвърди определени негативни модели на поведение и те ще започнат да се повтарят много често.
МОЖЕ ЛИ УСТОЙЧИВОСТТА ДА БЪДЕ РАЗВИТА?
Устойчивостта не е генетичен дар, така че може да бъде усилена на всяка възраст. Едно от най-вълнуващите открития през последното десетилетие е, че можем да променим „окабеляването“ на мозъка чрез преживяванията, на които се излагаме. „Правилните“ преживявания могат да оформят индивидуалните, присъщите характеристики на едно дете, по начин, който да изгради неговата устойчивост.
Превръщането на малките човечета в здрави, процъфтяващи възрастни не става като премахваме всички несгоди по пътя им. Разбира се, можем да вървим пред тях и услужливо да ги повдигаме и пренасяме, всеки път, когато се появи нещо по пътя им, което може да ги препъне. Но това не означава, че им правим услуга. Малко стрес винаги е животворен и помага да се развият уменията, от които те имат нужда. Здравословният начин на живот изисква изграждането у тях на стратегии, с които да се справят сами. Ето как:
УСТОЙЧИВОСТТА СЕ НУЖДАЕ ОТ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, А НЕ ОТ БЕЗКОМПРОМИСНА НЕЗАВИСИМОСТ
Самостоятелността, решителността и вътрешната сила, която помага на хората да преминават през несгодите, се основава на надеждното присъствие на поне едни човек, на който винаги може да се разчита за подкрепа. В контекста на една любяща връзка с грижовен възрастен, детето получава възможността да развие жизненоважните си умения за справяне. Наличието на отзивчив възрастен помага и за контролирането на физиологичните промени, които се активират при стрес. Това ще осигури минимализиране на вредните ефекти върху организма. Всеки в живота на едно дете може да бъде такъв човек за него – семейството, учителите, роднините.
ОСИГУРЕТЕ ИМ КОМПАНИЯТА НА ХОРА, КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ТЯХ
Социалната подкрепа е свързана с по-високи положителни емоции, чувство за личен контрол и предвидимост, самочувствие, мотивация, оптимизъм, устойчивост. Децата може би не винаги ще забелязват хората, за които означават много. Затова напомняйте им понякога за тях, изграждайте връзката им с тези, които ги обичат и ги подкрепят. Например, чрез простото: „Казах на дядо ти колко смело си постъпил вчера. Той е толкова горд с теб.“
НАУЧЕТЕ ГИ КАК ДА ПОМОЛЯТ ЗА ПОМОЩ
Някои деца живеят с идеята, че е проява на смелост да се справят с нещата сами. Научете ги, че проява на смелост и сила е да знаеш кога и как да помолиш за помощ. Научете ги да правят разлика между ситуациите, в които могат да се справят сами и ситуациите, в които наистина се нуждаят от по-компетентно мнение или съдействие.
ИЗГРАДЕТЕ СПОСОБНОСТИТЕ ИМ ЗА ДЕЙСТВИЕ
Засилването на способностите им за действие ще засили префронталния кортекс. Това ще им помогне да управляват собственото си поведение, чувства и ще увеличи възможностите им за разработване на стратегии за справяне. Можете да направите това чрез: установяване на рутинните им задължения; моделирате здравословно социално поведение; създавате и поддържате надеждни взаимоотношения около тях; осигурявате им възможност за техни собствени социални връзки; творчески игри; настолни игри – те са добри за управление на импулсивното поведение, планирането, работната памет и умствената гъвкавост (способността да се измисли алтернатива, по-добър начин на мислене, когато ситуацията го изисква); игри за трениране на паметта; упражнения. Дайте им възможност да мислят и действат независимо, да вземат собствени решения и да понясат последствията от тях.
ИЗГРАЖДАЙТЕ СЪЗНАТЕЛНО ВНИМАНИЕ
Вниманието на ума създава структурни и функционални промени в мозъка, които поддържат здравословния отговор при стрес. Така се укрепва префронталния кортекс и се намалява инстинктивността и импулсивността. Допринася засилването на връзките между главния мозък и амигдалата. Когато тази връзка е силна, те няма да се поддават на инстинктивни реакции, а ще се уповават на възможността на човека разумно да взема решения и да действа, съобразно тях.
ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
Физическите упражнения укрепват и реорганизират мозъка, като така го правят устойчив на стрес. Всичко, което мотивира децата за физическа активност е безценно – хвърляне на фризби, игра с топка, въртене на обръч, разхождане на кучето, игра на детектив и т.н. Чрез всичко това, мозъкът се научава по-добре да контролира тялото.
ИЗГРАЖДАЙТЕ МУ ЧУВСТВО ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ И СПОСОБНОСТ
Погрижете се за усещането му, че когато иска, може да се справи с неща, които са трудни. Отбелязвайте всеки път, когато прави сложни, смели неща, насърчавайте усилията му, способностите му да взема собствени решения. Така в случай на стрес, то няма да се поддаде на паниката, защото ще знае, че в себе си – и в ръцете си, и в ума си, има способностите да се справи.
ОТГЛЕЖДАЙТЕ ОПТИМИЗЪМ
Оптимизмът е една от ключовите характеристиките на устойчивите хора. Мозъкът превключва на оптимистично настроение, когато човек е изложен на положителен опит. Ако малкото човече е склонно да вижда чашата наполовина празна, покажете му, че има и друга гледна точка. Това не означава да омаловажавате чувствата му. Просто се запознайте с представата му за света и му изградете по-красиво светоусещане.
НАУЧЕТЕ ГО КАК ДА ПРЕСТРУКТУРИРА
Способността да се преструктурират предизвикателствата и да се търсят добрите възможности в негативна ситуация, също е свързана с устойчивостта. Във времена на трудности и разочарования, ще може да се съсредоточи върху това, което има, а не върху това, което е загубило. За да се изгради това умение е нужно първо да се признае разочарованието, след което да се насочи към анализ на проблема и накрая към възможностите, които се отварят в следствие на това.
Позволете си да имате дори абсурдни идеи. Това ще го научи освен да се съсредоточава върху очевидното, да измисли и нещо, което да е уникално и красиво. Това ще го научи и да поставя под въпрос всякакви ограничения и идеи за това как „трябва“ да се направи нещо.
МОДЕЛИРАЙТЕ ГЪВКАВОСТ
Имитацията при децата е най-мощният инструмент за учене. Малките хора в живота ви искат да са точно като вас и наблюдават всичко, което правите. Те обединяват емоционалния си свят с вашия. Така че, покажете им как вие се справяте с разочарованията и ги оставете да видят с очите си, че тъгата и тревожността са нормални човешки преживявания. Покажете им, че винаги могат да експериментират с начините за справяне с тях.
ДА СЕ ИЗПРАВЯ ПРЕД СТРАХОВЕТЕ СИ
Да се изправиш пред страховете си /в границите на самосъхранението/ зарежда с много сила. Когато са изправени пред трудност децата са склонни да възприемат черно-бялото виждане за нещата. Чувстват се изправени пред само две възможности – „да се бият“ или „да бягат“. Покажете им, че има и трети вариант, като постепенно преминавате към него, подкрепяйки ги.
НАСЪРЧАВАЙТЕ ГО ДА РИСКУВА
Нека знае, че смелостта, която показва, правейки нещо трудно е по-важна от резултата. Осигурете му свобода, подходяща за възрастта му, обърнете му вниманието към острите ръбове, които ще срещне и го насърчете да измисли решение за справяне, като внимателно посочвате грешките му. Когато поемат рискове, децата започват да се отварят към света и да реализират възможностите си, оформяйки ги. „Харесва ми колко си смел. Когато опитваш все по-трудни и по-трудни неща, може и не винаги да се получава, но така ставаш по-силен, по-умен, по-смел и ще си по-близо до успеха следващия път.“
НЕ БЪРЗАЙТЕ ДА ГО СПАСЯВАТЕ
В безценното място, в което се намираме между падането и изправянето, се учим къде се намират краката ни. Разбира се, понякога просто да го изправиш и да му дадеш стабилност е точно това, от което има нужда, за да продължи напред, но важното е да не го правите всеки път. Излагането на контролирани стресови фактори по време на детството, ще го научи как да се справя със стреса, когато е възрастен. Такива ранни преживявания предизвикват промени в главния мозък и предпазват от негативните ефекти при стрес по-късно. Мислете за това като за имунизация - по малко контролиран стрес от време на време ще го предпази от нервен срив, когато след време стресът се появи в по-тежката си версия.
СРЕЩАЙТЕ ГО НА НЕГОВА ТЕРИТОРИЯ
Устойчивостта не означава никога да не падаш. Тя се отнася до способността да се изправиш, но не нужно това да става веднага, на секундата. Всички изпитваме емоционална болка, скръб, разочарование. Чувствата винаги имат основателна причина за съществуването си, въпреки понякога да са съсипващи. Важното е да научим детето да уважава тези чувства – дори лошите, но не му позволявайте да ги използва като оправдание да не поема отговорност или да се вкарва в неприятности. Тъгата и скръбта, например, могат да ни накарат да желаем да се оттеглим от околните за известно време. Но това оттегляне трябва да се използва, за да се асимилира и преработи всичко негативно, за да се намери баланса отново. Ако не му дадете време за това, а го ръчкате в името на издръжливостта, тези необработени чувства ще избухнат в най-неочаквания момент.
ВЪЗПИТАВАЙТЕ ГО В ИДЕЯТА ЗА РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ
Децата, които вярват, че хората имат способността да се променят, ще покажат много повече устойчивост, когато нещата станат трудни. Децата, които вярват, че хулиганите винаги ще си останат такива, жертвите винаги ще бъдат жертви, ще са склонни да се примиряват с обстоятелствата, вместо да се опитат да ги променят. Децата, които са наясно, че могат да се развиват, са много по-психически здрави, защото го правят.
НЕКА ЗНАЯТ, ЧЕ ИМАТЕ ДОВЕРИЕ В НЕГОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
Страхът от провал не е толкова много заради загубата, а поради мисленето, че няма да сте в състояние да се справите с нея. Децата винаги гледат към родителите си за одобрение. И ако виждат, че вие вярвате, че те могат да се справят с трудностите, ще повярват и те. Това не винаги е лесно. Защото чувстваме всяка синина, рана, натъртване и болки от падането. Да наблюдаваш как детето ти се бори или не успява да постигне желаното, ще ви причини страдание, не защото е важно за вас, а защото е важно за него. Но ако вие решите, че без значение колко време ще му отнеме, то ще се справя, и то ще реши, че със сигурност ще се справи.
НАПРАВЕТЕ МУ КУТИЯ С ИНСТРУМЕНТИ ЗА СПРАВЯНЕ
Да умееш да разсъждаваш е първата стъпка към разрешаването на всеки проблем. Думите имат сила, защото те са основата, върху която изграждаме вътрешния си диалог. Вместо да решавате проблемите вместо децата си, научете ги на езика, който ще им помогне да разсъждават така, че да си ги решат.
ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ЗА ТВОРЧЕСТВО И ИГРА
Решаването на проблеми е творчески процес. Децата са естествено любопитни, любознателни и креативни. Дайте им време и пространство, за да играят и творят и те ще свършат останалото.
ОСТАВЕТЕ ГИ ДА ГОВОРЯТ
Противопоставяйте се на импулса да решавате проблемите вместо тях. Оставете ги да говорят на глас за това, което ги вълнува, защото това кара мозъка им да преработва информация и да укрепва. Напътствайте ги, но ги оставете да говорят за нещата и сами да намират, говорейки, решението на проблема. Вие сте най-безопасното място на този свят, където могат да експериментират и опитват нови неща. Докато говорят, ще им идват идеи и ще активизират потенциала си.
ОПИТАЙТЕ С „КАК“, ВМЕСТО СЪС „ЗАЩО“
Когато нещата се объркат, а те ще се объркат, да питаш децата „защо“ често води до отговора „не знам“. Кой знае защо всеки от нас прави глупави неща и взема грешни решения. Единственото сигурно е, че всички го правим. Вместо „защо оцвети лицето на сестра си в жълто?“, което ще доведе само до основателния отговор „за да е жълто“, съсредоточете ги в това да оправят проблема, като ги попитате „как“. „Тя е жълта, но това не е хубаво. Как ще го оправиш?“
И най-важното...
Нека детето ви знае, че е обичано безусловно. Това ще му даде здрава основа, на която да стои стабилно, когато светът му започне да се клати. В крайна сметка, то ще научи, че само може да си гради тази стабилна основа. Устойчивостта се изгражда чрез вярата в себе си. Това е най-важното нещо, в което трябва да вярва.
Изображения: Charlotta Janssen