Да се намери подходящо тълкувание на толерантния родителски модел е нелека задача. Някои хора свързват понятието с привързаното родителство или позитивното родителство. Но нямат точна дефиниция. Поведенческият психолог Диана Баумринд предоставя по-подробно разглеждане на този стил на отглеждане и възпитание на децата.
През 1960-та година тя изучава взаимоотношенията между родители и техните деца. Нейните заключения са съставени на базата на наблюдения и интервюта, взети от семейства от средната класа.
Според Баумринд толерантното родителство се свързва със следните характеристики:
Mother and Child (Baby Getting Up from His Nap), 1899
Стремеж да се посрещнат и приемат колкото е възможно по-голяма част от детските нужди и желания. Родителите се настройват към детето и са готови да са толерантни към нуждите и желанията му.
Минимални очаквания към поведението на детето. Толерантните родители не вдигат високо летвата що се отнася до държанието на децата им (противно на авторитарното родителство, при което има строги правила). Толерантността предполага, че родителите приемат поведението на децата, типично за различните възрасти. Въвеждат се малко правила и не се налагат домашни задължения.
Йерархията в такива семейства липсва - всеки е равнопоставен на другия. Детето участва във взимането на решения наравно с останалите членове на семейството. То се окуражава да изразява мнението си и да защитава и поддържа гледната си точка. На детето се обяснява спокойно и с логични доводи.
Родителите са, за да помагат, а не да служат като ролеви модел. Вместо да се опитват да влияят на детето и да му налагат своите стандарти на поведение, родителите предпочитат да са на разположение, когато детето има нужда от тях.
Окуражава се самоинициативата. Толерантните родители избягват да се намесват или да използват контрола и дисциплината, за да регулират поведението на детето си. То трябва да учи чрез опит, а не чрез правила.
Подробно се обясняват причините да се свърши дадено действие. Родителите не насилват децата си да свършат това, което се налага да се свърши. Толерантните родители обясняват причините за всяко действие.
Mother and Child (The Oval Mirror), 1899
Диана Баумринд обяснява и какви са последствията от един такъв модел на поведение на родителите.
Децата могат да станат егоисти и да се опитват да се налагат. Заради липсата на родителски контрол и дисциплина, децата не се научават как да уважават нуждите на другите хора. Родители, които, страхувайки се от конфликт, не прилагат по-строги методи на възпитание, могат да осъмнат с деца, които се опитват да доминират и да налагат поведението си, защото не познават граници и ограничения.
Възможно е децата да се почувстват несигурни. Пълната липса на правила, нуждата от авторитет, липсата на рутинни задължения може да доведе до чувство за несигурност у детето. То си задава въпроса “До къде мога да стигна и на кого мога да разчитам?”
Децата могат да станат импулсивни. Заради вярването, че светът е отворен да експериментират и опитват, децата на толерантните родители често се замесват в проблемни ситуации и взаимоотношения.
Изследване сочи, че такива деца нямат проблеми с общуването, имат добри социални умения, високо самочувствие и рядко изпадат в депресия.
Диана Баумринд измерва отзивчивостта при родителите. Тя обръща внимание на това доколко родителите са готови да се отзоват и да подкрепят детските нужди и желания. От друга страна Баумринд отчита влиянието на взискателността. Според това доколко родителите контролират и дисциплинират поведението на децата си зависят резултатите от изследването.
Толерантното родителство е изпълнено с отзивчивост и почти липсват изисквания. За Диана Баумринд идеалното родителско поведение е това, при което изискванията и отзивчивостта стоят балансирано на везната. Това поражда и авторитетното родителство. За Диана най-добрият начин един родител да се справи с неподчинението и ината на детето е да му се противопостави с дисциплина. Ако родителят не успее да възпита детето си със по-строги средства, то той ще изпадне в капана на толерантното родителство, или така поне следва от логиката на психолога. Но в тезата й съществува противоречие. Не е задължително, когато конфликта бъде разрешен без контрол от страна на родителя, да се попадне в графата “толерантен модел на възпитание”. Какво тогава означава наистина толерантното родителство?
Родителят избира да не се конфронтира с детето в моменти, когато то наистина има нужда от него. Под нужда се разбира всичко - от поставяне на граници, изпълняване на рутинни задължения, от простото присъствие. Когато детето е гневно, правилата и караниците няма да помогнат. То се нуждае от неосъдителното поведение на родителя, от приемане и разбиране. От друга страна, когато е уморено, има нужда от добре познати правила, за да не се обърква допълнително. Няма универсален отговор за различните ситуации. А дисциплинарните мерки не са единствения способ за решаване на конфликти.
The Caress, 1902
Съществуват три причини на подсъзнателно ниво, заради които родителите избират да са толерантни и да не се намесват в регулиране на поведението на децата си:
Страхът им да не бъдат обичани. Някои родители избират този метод заради нуждата им да бъдат нужни на някого. Страхуват се, че няма да бъдат обичани, ако не дават отново и отново грижи и внимание на някой, за когото смятат че има нужда от любов. А всъщност те са тези, които искат тази любов.
Страхуват се да не бъдат ограничавани и да не загубят свободата си. Изпитват неприязън към всяка форма на доминиране, към правилата и нормите. Този страх се пренася върху взаимоотношенията им с децата и такива родители не смеят да поставят граници.
Страхуват се да не загубят самообладанието и спокойствието си. Предпочитат да запазят добрия тон и хармонията в семейството, отколкото да ги нарушат. Такова поведение може да доведе до това детето да се качи на главата на родителите си.
Няма универсално правило за отношението на родителите към децата им. Също и не може да се предвиди как детето ще възприеме модела на възпитание, който се прилага в семейството му.
Едно е сигурно - децата разчитат на правилата, колкото и да не им личи. Те имат нужда да знаят отговора на въпроса докъде се простират правата им, докъде може да стигнат с поведението си и на кого могат да разчитат. А родителят е този, на когото могат да се осланят безрезервно.
Картини: Mary Cassatt (1844-1926)
