КРАЙ НА ЕЖЕДНЕВНИТЕ БИТКИ ЗА ДОМАШНИТЕ
превод: Татяна Христова
източник: Българска школа по психоанализа
Често ли ви се случва да изпаднете в конфликт с вашето дете относно училищните му задължения? Списъкът с извинения от негова страна обикновено е безкраен: „Днес нямам домашна работа.“, „Учителят и без това не ми я проверява.“, „Домашното беше по желание.“, „Написах си го в училище.“ и т.н.... Ако вашето дете може да бъде толкова креативно по отношение на действителните си домашни, така, както при оправданията, получаването на добри оценки изобщо няма да е проблем.
Най-силните съпротиви в това отношение може да се срещнат при децата в първи клас,които все още не са привикнали на училищния режим, както и при тинейджърите и децата в пред-тинейджърска възраст, за които училището става все по-безинтересно, отстъпвайки място на новите любовни преживявания. Те често настояват, че нямат нищо за домашна работа, дори и когато имат такива или казват на своите родители, че са си свършили задълженията в училище, когато всъщност не са. Ако оценките на вашето дете са добри и вие получавате позитивни отзиви от учителите му – поздравления, то се справя страхотно. Според Джеймс Леман, когато учениците се справят добре, те са заслужили привилегията да пишат своите домашни задачи, когато и както сметнат за добре. Но, ако резултатите им в училище отразяват ненаписаните домашни или учителите ви кажат, че детето изостава с учебния материал, трябва да приложите някои нови способи за изпълнение на училищните домашни задачи. Един от начините да сторите това е, да разделите предметите му на два класа: такива, по които то се справя добре и предмети, по които има по-слаби оценки. Отношението към двата класа трябва да е различно: по предметите, по които детето се справя зле, то да губи привилегията да ги пише по собствен модел, а по тези предмети, по които има добри резултати, да продължи да учи и да пише по собствения си начин.
Да убедите детето, че оценките са важни, може да бъде загубена битка. Вие не може да го накарате да приеме училището толкова сериозно, колкото вие го правите и истината е, че е типично за децата да не мислят по този начин. Запомнете, както Джеймс Леман споделя, проблемът не е в това, че те не са мотивирани, а във факта, че са мотивирани да правят това, което ТЕ искат. За да накарате вашето дете да напише домашните си, трябва да се фокусирате върху неговото поведение, а не върху мотивацията му. Вместо да му четете лекция, концентрирайте усилията си върху уменията му за писане на домашни работи. Накарайте го да разбере, че завършването на домашните работи и получаването на добри оценки не са по желание.
Ако очаквате остатъка от учебната година с неохота и раздразнение, знайте, че не сте сами. Но следвайки посочените по-надолу стъпки, може да подобрите уменията на вашето дете и да намалите вашето раздразнение.
Изготвяне на дневен режим за писане на домашни работи
Ако детето ви често казва, че няма домашно, а неговите оценки са слаби, тогава то може да не ви предава точната информация. Може да не е разбрало напълно инструкциите на учителя или да има нужда да подобри своите организационни умения. „Програмата за пълна промяна“ препоръчва независимо дали вашето дете има домашна работа или не, да направите задължителен дневен план за подготовка по тези предмети, по които детето ви трябва да подобри оценките си.
Може да използвате 10-минутното правило, формулирано от Американската национална асоциация за образование, което препоръчва децата да отделят по 10 минути за домашни работи на вечер на клас. С други думи, необходими са му 10 минути, ако е в първи клас, 20 минути за втори клас, 30 за трети и т.н.
Тази програма ще е най-ефективна, ако занятията се провеждат по едно и също време през деня. Например, за предметите, по които детето се справя най-зле – подготовката може да започва всеки ден в 4 часа следобед. Ако детето ви каже, че по тези предмети няма за учене – то може да използва това време, за да прочете урока, който предстои, да навакса предишни изоставания или да се подготви за предстоящи изпити. Ако ви каже „забравих си учебниците в училище“, може да го накарате да чете от книга или друг учебник, свързан с някой от предметите. Когато изградите този приоритет за учене в определено време, ще можете да се справите с всички оправдания от сорта на „днес нямам за учене“. След няколко дни на тежка работа от страна на детето, привиквайки към новия си режим, вие може да откриете, че то работи над все повече реални домашни.
Използвайте оживени места
Важно е постоянно наблюдение над детето по отношение на времето, което то действително прекарва в учене. За семейства, в които и двамата родители работят, времето за учене и контрол може да се насрочи за вечерта. В много случаи може да се окаже много продуктивно да научите своето дете да учи на по-оживени и дори на обществени места. Това означава в хола, кухнята или на друго място, на което може да е по-лесно да го следите и проверявате. Обяснете му, може да потърси помощ или съвет, когато се нуждае от такъв, но го оставете да свърши своята част самостоятелно. Ако настоява да учи в собствената си стая, обяснете му, че може отново да спечели привилегията си да учи самостоятелно, ако подобри оценките си по предметите, по които се справя по-лошо.
Използвайте дневни стимулатори
Нека детето ви разбере, че ще има свободата на всички привилегии, когато завърши своите домашни. Например, може да му кажете: „След като си приключил напълно с времето за учене, ти можеш да играеш на електронни игри или да отидеш при приятелите си“. Бъдете напълно наясно със своето дете относно последствията, ако откаже да учи или отложи своите задължения за по-късно. Според Джеймс Леман, последствията трябва да бъдат изпълнени в кратък срок и да отговарят по тежест на „престъплението“. В такъв случай може да кажете „Ако избереш да не учиш в предназначеното време, няма да можеш да играеш на електронната игра довечера. Утре ще имаш нова възможност да играеш“.
На следващият ден детето ви ще има нов шанс – след като проверите новите домашни, ще има възможността отново да заслужи привилегиите си. Не отнемайте стимулите за повече от ден, тъй като то няма да има мотивация да се справи по-добре следващият път.
Постепенно увеличавайте изискванията си към изпълнението на задачите
Запомнете, че децата не отдават толкова голяма важност на училището, колкото вие. Когато се концентрирате върху тяхното поведение, а не върху мотивацията им, ще започнете да виждате някои подобрения в техните училищни умения. Може да превърнете мотивацията на вашето дете във ваше предимство, ако има нещо, което то желае, може да заслужи или спечели. Например, ако детето ви желае да получи шофьорска книжка, може да го мотивирате да заслужи тази награда, като постигне добри резултати в ученето. В такава ситуация може да кажете: “За да се чувствам спокоен, оставайки те да шофираш, трябва да съм сигурен, че можеш да спазваш правилата, дори когато не си съгласен с тях. Когато ми покажеш, че можеш да се справяш с домашните си без проблем, с удоволствие ще отделя време, за да ти помогна да изкараш шофьорска книжка“.
Ако детето започне да се оплаква и негодува срещу установеното време за учене, може да кажете: „Знам, че искаш да получиш шофьорска книжка. Трябва да покажеш, че можеш да следваш елементарни правила, преди да стане дума за нейното обсъждане. Хайде захващай се с тези домашни.“
Правейки това, вие ще „финтирате“, преплитайки неговото желание с вашето.
Умения + Практика = Успех
Опитвайки да се обвържете ученето с желанията на детето си, не е нужно да го карате „да изкачва върхове“, за да може то да направи нещото, което иска. Дори не е нужно да го карате да приема нещо насериозно, когато то не го приема по този начин. Това е начин да помогнете на детето да усвои умения, които ще са му необходими, за да живее успешно живота си.
За всички ни е нужно да се научим да вършим неща или задължения, когато не искаме. Когато създадете задължителен дневен режим за учене, вие ще помогнете на детето си да усвои и практикува тези умения. Когато обвържете тези задължения с дневни практически стимули, вие ще насърчите детето си да се справя добре.
