„Каква е женствеността на майката? По какъв начин тя я проявява? Като действа спокойно и независимо? Като се държи агресивно? Придирчиво? Потискащо? Прекалено взискателно и обсебващо? Озлобено и властно? Мъченически?”
Споделено от белгийския психолог и психоаналитик Пиер ДАКО в „Жената и нейната дълбинна психология”. 
Mother and Daughter, 1879, by: Federico Zandomeneghi (1841-1917)
От самото начало на живота си малкото момиче е изправено пред един ключов герой: майката. Тя е личността, която ще бележи със своя печат (положителен или отрицателен) женствеността на дъщеря си. Женствеността на малкото момиче е в процес на развитие, но трябва да се знае, че дори независимо от волята си майката е тази, която „дърпа конците”.
При това положение веднага възниква въпросът: в какво състояние е женствеността на майката? Колко спокойна и ведра сила, колко проницателност и трезвост може тя да прелее в женския полюс на своята дъщеря? Естествено, детето продължава развитието си в пълно неведение за това, което се извършва у него. Но зараждащата се женственост „слухти”. Такава е ролята й. Женствеността чувства. Такава е функцията й. Женствеността улавя: тя просто не може да постъпи другояче.
Втори въпрос: как използва своята енергия майката? Енергията от добра реколта ли е, или е като вино без вкус и без мирис? Позволил ли е животът на майката да развие правилно своята женственост и своята мъжественост? Налице е един факт: момичето или ще подражава на майчината женственост, или ще я отхвърли, поне за известно време. Очевидно е обаче, че едно десетгодишно дете доста ще се позамисли, преди да започне да подражава на майчината женственост, ако често пъти е чувало да се казва пред него: „Женствеността е само...” Не може все пак да се иска от едно десетгодишно дете да поправи злото и да осъзнае, че майка му се е сблъскала с разрушителни обстоятелства!
Та каква е женствеността на майката? По какъв начин тя я проявява? Като действа спокойно и независимо? Като се държи агресивно? Придирчиво? Потискащо? Прекалено взискателно и обсебващо? Озлобено и властно? Мъченически?
Най-разпространеният случай: несъзнавано момичето отказва да бъде „като майка си”. Подразбирайте: „Ако това е да си жена, то аз ще потърся другаде.” Но къде, след като, изричайки тези думи, момичето вече е блокирало началото на своята женственост?
Момичето възприема „анти-женско" поведение. Нека сме наясно: то отхвърля женствеността на майка си. В същото време обаче отхвърля и собствената си женственост, тоест вътрешната си сила. Започват да се проявяват задръжки, комплекси, които ще погълнат тази енергия. В случай, че женствеността на момичето не е успяла да натрупа достатъчно енергия, автоматически неговата мъжественост ще се изроди. Така си обясняваме съществуването на множество мудни девойки с празен поглед или пък обратното, прекалено импулсивни, непредсказуемо капризни, невероятно надменни. Едните стават инертни, покорни, мазохистки, другите се хвърлят в прекомерно съревнование помежду си. Това е така, защото женствеността им е престанала да трупа енергия. Колкото до неподхранеаната им мъжественост, тя очаква мъжа, в чиято сянка ще се превърнат.
Основната задача на бащата, чието влияние очевидно е важно, е да научи дъщеря си да дава външен израз на енергията си. Той е своеобразен треньор за обществения живот, който подготвя дъщеря си за ежедневните житейски схватки. За целта е нужно дъщерята да е натрупала достатъчно енергия: отново се връщаме към ролята на майката, която определено тук е deux ex machina. Бащата ще действа само когато женствеността на дъщеря му е надеждна. В противен случай е все едно да се опитваме да изстрелваме патрон без гилза.
Избрано от: „Жената и нейната дълбинна психология”, Пиер Дако, изд. Колибри
Картина: Mother and Daughter, 1879, by: Federico Zandomeneghi (1841-1917) Italian Impressionist painter commons.wikimedia.org
