За възпитанието на децата през трудната преходна възраст, цената на нищоправенето и труда, споделено от „Опитът на един глупак 3” (Изд. Жануа’98)
Момчетата трябва да работят, те трябва да знаят цената на труда!
Привърженик съм това, мъжът от детството да започва да се занимава не само с физически труд, но и с умствен, иначе ще стане магаре. Момчето трябва да свиква да работи и с главата, и с ръцете.
Свиквайте децата си на труд. Те трябва да знаят цената на благата, които използват в живота.
Ако не полагате усилия, детето ви в най-добрия случай ще се превърне във ваше копие. Но за съжаление при предаването й, част от информацията е губи, затова най-вероятно той ще бъде влошено копие.
Колкото по-рано децата започнат да работят и с ръцете, и с главата си, толкова по-самостоятелни и успешни ще пораснат. Ако искате децата ви да са щастливи, дайте им възможност да се трудят от малки!
~ Зоната на преходната възраст – 14 – 18 години
Зоната на преходната възраст… това е мъка за родителите. В преходната възраст желанията на детето се определят от неговата хормонална енергия. Тя управлява интересите и предпочитанията му. Интелектът на подрастващия изцяло оправдава позициите му и му пробутва убедителни аргументи за това, че той е напълно прав.
Детето получава онова, което е поискало, но това е само моментно удоволствие. А родителите получават моментно отърваване от проблема, създаден от този любител на удоволствията.
Направили са го, изхождайки от собствения си мързел и нежелание да напрягат волята си, нежеланието си да работят, за да преведат детето си през тази хормонална пропаст на страната на силата, мъдростта и поддържането на традициите на рода.
Родителите са оставили нещата на самотек и какво е станало? Ненагледното им чедо има характер на клошар.
~ А сега другият път – трънливият път на силата, който изисква търпение
Всички родители имат собствени стремежи и мечти. Когато към тях се прибавят проблемите, мечтите и страданията на детето, силните родители поемат допълнителен товар, делят с децата си техните трудности и с любов, търпение, като се опрат на опита на предишните поколения, предпазват детето от мнимата самостоятелност и свобода.
Те пазят детето от грешки, от необмислени постъпки, обясняват, като знаят предварително, че точно в този момент няма да получи стопроцентов отзвук при детето. Но знаят и че въпреки това, всяко обяснение ще остави нужната следа в душата му.
Значи пред всеки има два пътя – на силата и на слабостта.
Свободата на нищоправенето, свободата да избереш празното прекарване на времето, на празното живеене не е свободата, това е гибел! Човек се превръща в паразит, а паразитът има свойството да расте и да се уголемява.
Не оставяйте на самотек живота на децата си. Особено, когато са в периода на половото съзряване. Опитайте се да ги предпазите от самите тях. От хормоните им, от желанията им. През тази опасна възраст децата както никога имат нужда от твърдата ръка и мъдрия съвет на родителите.
Избрано от: „Опитът на един глупак 3”, Мирзакарим Норбеков, изд. Жануа’98
Снимка: norbekov.bg
