Не само емоционален проблем, но и реална физиологична потребност. Д-р ГАЙДУРКОВ за физиологичния мотив на организма да отказва или да изисква прекалено много храна. 

Анорексията и булимията са две крайности, които много пъти се съчетават в клиничната картина и в живота. Още древните китайци са казали, че всяко нещо има две страни и ако махалото ни е препратило в едната посока, после задължително ще отидем и в другата.

Анорексия и булимия – психологичен или физиологичен проблем?

Обикновено анорексията и булимията се интерпретират като психологичен феномен. Известни са трудовете на Валдобер, на Сколни, от швейцарската школа, където тези феномени се интерпретират като отговор на детския организъм към съответна ранно детска травма, остра или хронична. Особено е описана ролята на майката – обсесивна, императивна, и реакцията към храната като реакция към образа на майката. Тези неща са известни и описани. 

Аз обаче искам да обърна внимание на един друг момент от тази клинична картина, която е толкова разпространена вече и у нас. Да, безспорно това ниво на интерпретация е необходимо, дори задължително. И все пак, има едно по-дълбоко физиологично ниво, което ако потърсим, обикновено го намираме. Тоест, зад тези поведенчески реакции на детето много пъти се крие чисто физиологичен проблем, който дори специалистът много пъти не забелязва.

Много пъти зад отказа от храна или зад желанието да консумираме много храна, се крие някакъв дефицит или излишък в нашата физиология. В моята практика установявам това с рутинни изследвания. Когато открием причината, можем да я отстраним с храненето. Тогава терапиите могат много успешно да се съчетават. Психотерапевтичното ниво разбира се е важно, но нека винаги да отчитаме и условието, което много пъти кондиционира нашето поведение и физиология, и в частност – какво липсва и какво в същото време е излишно в нашия организъм. 

Дефицитите при булимията

Много пъти зад булимичните епизоди стои дефицит на минерали. Ако храним детето с тестени изделия, с пица, пържени филийки и т. н., може да не му достигат важни, есенциални микронутриенти, витамини, минерали, есенциални други вещества – като пигментни елементи и антиоксиданти. Тогава здравата реакция в тялото всъщност ще бъде да консумираме много храна, не само като отговор на емоционален проблем, а като реална физиологична потребност да набавим даден нутриент. Защото ако изяждаме трета пица и липсва цинк например, ние ще искаме и четвърта, защото организмът чрез количеството гони да набави качество – тоест търси липсващата субстанция в храна, която не е богата на тези микроелементи. 

Когато присъстват много от другите макронутриенти, много въглехидрати и мазнини, тогава релативно тези микроелементи не достигат и колкото повече ядем, толкова по не достига от този елемент, който така да се каже се изхабява в обмяната на останалите вещества. 

Всичко това можем да установим с прости рутинни изследвания и да коригираме по простичък начин тогава, когато осигурим достатъчен спектър от пълноценна храна. Трябва да можем да гарантираме ефективно трите големи групи нутриенти – белтъчини, мазнини, въглехидрати, но от ефективни и усвояеми източници. Тогава и витамините и минералите т. е. тези групи макронутриенти ще могат да бъдат ефективни, да се усвояват и да бъдат действени в нашата обмяна. 

Ако ползваме много екстрахирани мазнини, особено ако са термично обработени – олио, зехтин и други, тогава тези мастни субстанции слепват цялата водоразтворима гама витамини и микроелементи, витамини от групата В, С, цинк, магнезий, калций и т. н. Тогава даже храната да е богата на тези микронутриенти, те не се усвояват. Ако вместо да ги даваме в този екстрахиран вид, коригираме и ги гарантираме чрез цялостни нутриенти – чрез песто от ядки, чрез авокадо, чрез животински мазнини, които се съдържат в суровите животински продукти – тогава тези микронутриенти се усвояват и няма да имаме дефицит. Тогава организмът няма да има физиологичния мотив да изисква прекалено много храна. 

Анорексията и отказът на детето от храна

Анорексията, отказът на детето от храна (в превод от старогръцки „анорексия“ буквално означава липса на апетит), всъщност е първата реакция на всяко живо същество, когато има някакъв физиологичен, здравословен проблем. Никое болно животинче в природата няма да приема храна, когато е под стрес или когато има някакво остро заболяване. Ако детето има температура, то ще откаже храна, защото вътрешният лекар напътства организма да може да изхвърли отпадъчните вещества, да се освободи от инфекцията. Ако е инфекция на горните дихателни пътища, ще има секрети, кашлица, секрети от нослето и т. н. Ако е инфекция на пикочните пътища, съответно, ще има такива дизурични симптоми. Ако е ангажиран стомашно-чревният тракт, ще има повръщане. И всичко това са опити на тялото да освободи дадени вещества. 

Ако нашето хранене регулярно води до там, че натрупва отпадъчни вещества, тогава периодично детето ще отказва храна, за да може организмът да се освободи от тях. И това е най-естествената и всъщност лечебна реакция на тялото, която трябва добре да разберем и да коригираме нейната причина, а не следствие. 

Установяване на физиологичния проблем

Много пъти зад заболявания, девиантни поведения или хранителни разстройства се крие проста, чиста физиологична причина. Когато изследваме по-широка биохимия в кръвната картина можем да установим тези дефицити. Задължително е да изследваме например витамин Д, витамин В 12, да проверим фолиевата киселина, да проверим желязото, да проверим паратхормон, който ще ни даде индикация за калций и т. н. Нужно е да коригираме с естествено хранене, което да осигури достатъчно белтъчини. Белтъчини – една част от растителния свят като комбинирани зърнени и бобови варива, сурови ядки, но също така и животински продукти – препоръчително без термична обработка, приготвени по традиционни рецепти. Меса чрез сушене, мариноване, суров жълтък. 

Когато гарантираме това хранене, тогава по естествен и простичък път анорексията и булимията, тези страшни заболявания на нашето съвремие, лесно могат да отшумят по най-естествения начин.

Автор д-р Георги Гайдурков, общопрактикуващ лекар, психолог, специалист по холистична медицина, лечебно хранене
От Съветите на д-р Гайдурков, въпроси и отговори – Мамапедия

Източник: Мамапедия
Снимка: Annie Spratt / Unsplash