Нуждата от споделяне
автор:Ивайло Иванов
източник: Българска школа по психоанализа
Какво е споделянето? Разкриване на свои съкровени мисли, чувства пред друг, което цели да предизвика съчувствие, разбиране, да се потърси съвет.
Всеки човек, в определени моменти, е изпитвал и продължава да изпитва нужда да споделя, тъй като това помага да разтовари изпитваното напрежение, да формулира и да изясни сам за себе си онова, което чувства и мисли, както и да излезе извън ситуацията, да потърси друга гледна точка за случващото се. Приема се, че при един възрастен човек /който успешно се е справил със зависимостта от родителите/, хората, към които изпитва най-силни чувства и усеща като най-близки са партньора и децата му. Ето защо споделянето между тях би следвало да е най-истинно, достигащо до най-интимни моменти. Затова в настоящата статия ще се разгледа именно важността за успешно развитие на тези отношения.
Споделянето на мисли, чувства, желания между партньорите е много важно за бъдещето им съвместно съжителство. Задават се въпроси от различно естество: „Каква е връзката ни?, Какви са интересите ни?, Какво правим в свободното си време?, Трябва ли да се отдава значение на моментите, в които сме заедно?, Водим ли истински диалог или само си разменяме реплики?, Какво правим заедно?, Как живеем?, Търсим ли чести срещи с приятели?, Споделяме ли?" и т.н.
Обсъждайки мненията по отговорите на тези въпроси се дава възможност за началото на успешна комуникация между двамата. Всичко това се отнася не само до реалното и конкретно общуване в съвместния живот, но и до успешен родителски модел, който ще се предаде на децата. Довежда и до по-добри междуличностни отношения.
Съществуват и ситуации, в които има разминаване на мненията между партньорите. Причината за това е, че човек е индивидуален, има своя гледна точка за живота, света, формирала се в зависимост от средата, в която е живял до сега. Но, ако изходът от тези ситуации е свързан с обиди, морални присъди към другия и др., тогава отношенията между двамата се изострят, довеждат до неразбиране, яд към партньора. Съответно, поведението също се променя, двамата започват да се усещат неразбрани, отхвърлени, да не си зачитат мненията. Когато разбирането на себе си и другия, взаимното уважение и успешната комуникация станат част от съвместният живот, тогава връзката се усеща като пълноценна и удовлетворяваща. Най-добре е още в началото й да се постави основата за по-нататъшното развитие на отношенията, изпълнението на задачите на партньорите и поемането на отговорността на всеки един от тях. Познаването на различните индивидуалности ще им даде възможност да си поставят и спазват правила на взаимоотношения, за да възпитават децата си в спокойна обстановка, където решенията се вземат съвместно, изслушва се другата гледна точка, както и се дава свобода на избор. Така двете индивидуалности изграждат свой собствен житейски стил.
При отношенията между децата и родителите е хубаво да се изгради приятелство, като споделянето на мисли, чувства и преживявания да е и от двете страни. Но в повечето случаи се наблюдава точно обратното – всеки се опитва да наложи своето. Родителите често искат да контролират живота на децата, мислейки, че това е най-доброто за тях. Децата пък смятат, че могат да се справят с всяка трудност, изпречила се на пътя им. Така възникват най-големите проблеми в семейството.
Макар и биологични създатели на децата, ние не сме автори на техния живот, а помощници в процеса на личностното им израстване. Ако се замислим, то ние започваме да контактуваме с тях още от раждането. Тъй като най-ранните им нужди се ограничават до ядене, спане и удобство, плачът е напълно достатъчен да се изкаже всичко през първите няколко седмици. Скоро, когато детето търси внимание и компания, към плача се прибавя и гукането. Н е след дълго обаче, те също не са в състояние да задоволят потребностите на бебето и гукането отстъпва място на звуци, после на групи от звуци, език, наподобяващ думи, докато не се стигне до солиден запас от думи и свързването им в изречения. За да могат да говорят даден език, децата първо трябва да го разберат. А, за да го разберат, те трябва да слушат как се говори, непрекъснато. Постепенно детето започва да проявява желание да се включва в разговорите на възрастните. Ако успеем да поставим основите на един постоянен диалог с него още от самото начало, най-вероятно това ще му помогне да разговаря с по-голяма лекота на чувствителни теми за в бъдеще. Ако на всеки негов въпрос нашият отговор е „Нямам време да ти обяснявам.", „По-късно ще разбереш." и др., в един момент то ще спре да ни пита и няма да иска да споделя с нас.
Всеки родител иска да разбира детето си, да споделя емоции и тайни, но това не става с вълшебна пръчица. Нужно е време и установяване на практика да се разговаря в семейството, да се споделя време с детето, да се разговаря с него като с равен. Родителите избягват да споделят с децата си, вярвайки, че това им действие е безсмислено, тъй като малките не могат да ги разберат. Но децата са много интуитивни и винаги ни усещат, за това е хубаво да им обясняваме, имайки в предвид възрастта им.
Желанието за споделяне може да е продиктувано от това да разрешим свой личностен проблем. Всички хора са различни, защото всеки човек по индивидуален начин пречупва информацията от външния и вътрешния си свят; има различен опит – знания, умения, ценности; в процеса на изпълнение на различните дейности / игра, учене, труд / се формират и развиват определени личностни характеристики. Често, когато човек е вътре в ситуацията му е необходим съвет от страничен човек, който може да му даде различна гледна точка. Но, ако този човек има същият проблем, тогава той започва да прави преноси и да разрешава своя. Разговорът несъзнателно се насочва в посока на проблема на даващия съвет, което може да не е проблем на търсещия помощ. Така той не е полезен, дори може да му навреди. Възможно е да започне да изказва мнения и готови отговори, да казва кое е правилно и неправилно.
Когато един човек е разрешил личностните си проблеми, тогава може да е много по-полезен за другия. Няма да подхожда емоционално, може да му даде насока на разговор, други гледни точки и варианти за справяне. За това в такава ситуация е най-добре да се обърнем към психолог. Той оказва психологическа помощ при преодоляване на трудности в различни жизнени ситуации и при вземане на решения във връзка с образованието, професионалното и личностно развитие и други.