Когато някой те обича, той посвещава част от живота си, времето си и вниманието си на теб.
(Portrait of Gordon Fairchild, by John Singer Sargent, 1890)
Разказват, че една нощ, когато всички в къщи спели, петгодишният Ернесто станал от леглото си и отишъл в стаята на родителите си. Застанал край леглото от страната на баща си, дръпнал завивката и той се събудил.
- Каква заплата получаваш, татко? - попитал Ернесто.
- Ммм... какво? - казал бащата в просъница.
- Каква заплата получаваш на работа?
- Сине, дванайсет през нощта е, отивай да спиш.
- Да, татко, отивам, но твоята заплата каква е?
Бащата се надигнал в леглото и с гневен шепот наредил на сина си:
- Лягай си веднага, не е твоя работа да питаш! Особено пък посреднощ! - И посочил вратата.
Ернесто навел глава и се запътил към стаята си.
На следващата сутрин бащата си казал, че е бил прекалено строг и че любопитството на детето не заслужавало толкова сериозно порицание. Когато семейството се събрало на вечеря, бащата решил да поправи грешката си.
- Ернесто, снощи ти ми зададе въпрос. Отговорът е, че заплатата ми е 2800 евро, но с удръжките ми остават около 2200.
- Ама че много пари печелиш, татко! - възкликнал Ернесто.
- Не са чак толкова, сине, има много разходи.
- Аха... и много ли часове работиш?
- Да, сине, много часове.
- Колко, татко?
- Цял ден, сине, цял ден.
- Аха - кимнало момченцето. - Значи, имаш много пари, нали?
- Стига си разпитвал. Прекалено си малък, за да говориш за пари.
В стаята настъпила тишина и смълчани, всички се разотишли по спалните си.
Същата нощ Ернесто отново влязъл в стаята на родителите си и събудил баща си. Този път и носел лист хартия, върху който били надраскани никакви изчисления.
- Татко, можеш ли да ми дадеш назаем пет евро?
- Ернесто... Два през нощта е! - простенал баща му.
- Да, но можеш ли...
Бащата не го оставил да довърши въпроса си.
- Значи, затова разпитваш колко печеля, нахален сополанко. Връщай се веднага в леглото, преди да съм те напердашил... Вън! Марш в леглото!
Ернесто се разплакал и се прибрал в стаята си.
Половин час по-късно, може би разкаян заради избухването си, може би заради намесата на майката или просто защото чувството за вина не му позволявало да заспи, бащата отишъл в стаята на Ернесто. Спрял се на прага и го чул тихичко да плаче. Седнал на леглото и му казал:
- Извинявай, че ти се развиках, Ернесто, но е два през нощта, всички спят, няма нито един отворен магазин. Не можа ли да почакаш до сутринта?
- Да, татко - отговорило детето, все още разплакано.
Бащата извадил портфейла от джоба си, намерил банкнота от пет евро и я оставил на нощното шкафче.
- Ето ти парите, които ми поиска.
Ернесто избърсал сълзите си в чаршафа и се спуснал към гардероба. Извадил тенекиена кутия, а от нея - няколко монети от по едно евро. Добавил петте евро към тях и преброил на пръсти колко пари има.
След това взел парите и ги поставил на леглото пред баща си, който го наблюдавал усмихнат.
- Сега вече са точно. Девет евро и петдесет цента - казал Ернесто.
- Чудесно, сине. Какво ще правиш с тези пари?
Ще ми продадеш ли един час от времето си, тате!
Когато някой те обича, действията му ясно показват колко си важен за него.
Избрано от: „Пътят на срещата“, Хорхе Букай, изд. Хермес, 2014 г.
Картина: Portrait of Gordon Fairchild, by John Singer Sargent, 1890; chinaoilpaintinggallery.com
